Нешо Бончев води борба с посредствеността и невежеството


Нешо Бончев води борба с посредствеността и невежеството
17 Февруари 2018, Събота


140 г. от смъртта на панагюрския възрожденец

Автор: Атанас Коев

Нешо Бончев е виден български възрожденски деятел - просветител и публицист, оставил трайна диря с дейността си. Изявява се като преводач, превеждайки на български език произведения от античната гръцка литература, както и творби на западноевропейски и руски автори.

Житейският път на този наш възрожденец започва от китното Панагюрище на 2 февруари 1839 г. в бедно занаятчийско семейство. Въпреки бедността на родителите му, се намират пари и момчето от 1852 до 1855 г. учи в родния си град при известния по това време даскал Йордан Ненов.

След това за кратко време юношата е помощник-учител в местното училище. Тук той се запознава с Марин Дринов, като двамата си допадат и се сближават, а между тях се установява дружба и трайно приятелство.

Още като ученик Нешо Бончев е подтикнат от своя именит съгражданин Васил Чолаков да събира народни песни. По-късно той ги публикува в „Български книжици“ и „Братски труд“, а някои от тях дава на Константин Миладинов за подготвяния от него сборник с творби от народното ни творчество.

През 1858 г. панагюрският възрожденец заминава за Русия, където завършва Духовната семинария в Киев (1861 г.). и се записва  да учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет, дипломирайки се през 1866 г. Образованият младеж, наскоро след завършването си започва работа в Първа московска гимназия, а след това се прехвърля в Лазаревския институт, където преподава класически езици.

В периода 1869-1873 г. Нешо Бончев предприема дълга обиколка из българските земи, събирайки народни песни, различни документи, както и исторически паметници. След като се основава Българското книжовно дружество-БКД (дн. БАН) видният панагюрчанин е привлечен от своя приятел Марин Дринов за постоянен сътрудник на издаваното от дружеството „Переодическо списание“, където той отпечатва свои статии: „За училищата...“, „Класическите европейски писатели на български език и ползата от изучаването на съчиненията им“ и др.

Към критиката си относно Пърличевия превод, отпечатана в кн. 1 от 1871 г. на „Переодическо списание“ Бончев прилага и свой превод на част от първа песен на „Илияда“. Активно сътрудничи на българските вестници „Македония“ и „Свобода“, както и на списание „Читалище“.

По време на Априлското въстание през 1876 година пангюрският публицист помества множество дописки и информации в редица руски вестници за положението в България.

През 1871 г. видният български възрожденец е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).


В края на 1877 г. Нешо Бончев се разболява от туберкулоза и въпреки проведеното му лечение умира в Москва на 17 февруари 1878 г., само два дни преди подписването на Санстефанския мирен договор. Той почива твърде млад, едва навършил 39 години, оставяйки ни скромно литературно наследство-няколко статии, рецензии и преводи, но те са достатъчни за да покажат неговата изключително висока начетеност и култура.

В своите творби видният панагюрчанин воюва безкомпромисно срещу посредствеността и невежеството в изкуството и конкретно в литературата, проявявайки голяма взискателност, както и висок естетически критерий. Бончев развива тезата, че за да върви напред нашия народ трябва да опознае и използва опита на напредналите култури, както и да се приобщи към европейските културни ценности.

С дейността си като преводач той допринася за навлизането на европейската и руска литература у нас, като пръв превежда на български език драмата на Шилер „Разбойници“ (1870г.) и повестта на Гогол „Тарас Булба“ (1872 г.).


В категории: Добри Вести , Възраждане

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки