Какво представляват априлските студове и слани и как да предпазим от тях реколтата


Какво представляват априлските студове и слани и как да предпазим от тях реколтата
24 Април 2017, Понеделник


Агрометеорологът Дукена Жолева с ценни съвети за борбата с късните пролетни мразове

Автор: Интервю на Диана Славчева

Тази пролет на много места в Северна България и по високите полета край Видин, Драгоман и Разград около 20 април паднаха неочаквани валежи от сняг и образуваха краткотрайна снежна покривка. Специалистите очакват в тези райони да има значителни повреди от измръзване при овошките.

За това какво представляват априлските студове и слани и как да предпазим от тях реколтата, разговаряме с агрометеоролога от НИМХ при БАН Дукена Жолева.


Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ-БАН 

- Изненада ли ни тазгодишната пролет със зимната си премяна и превратните студове?

- Пролетните мразове са често явление в нашата страна. Те представляват понижение на температурата на въздуха под нулата в приземния слой. През нощта и преди изгрев слънце, с понижението на температурата, водните пари се втечняват и при стойности под нула градуса се превръщат в ледени кристалчета, т.е слана. Така че не бих казала, че има някаква изненада в поведението на времето тази пролет.

- Кои са критичните температури и какви щети могат да нанесат те на земеделските култури?

- Повредите по растенията биват частични и пълни и се причиняват от т.н. критични минимални температури. За земеделските култури тези температури са различни през различните фази от развитието на растенията, а степента на повреда зависи от продължителността на задържането им.

Критични отрицателни температури за цветовете на овошките са от порядъка на  -2 – -3 градуса, а  за завръзите – -1 градуса. Младите леторасти на лозата измръзват при температура  -1,5 градуса,  а цветовете – при  нулата. Пъпките и цветовете на ягодата и малината се повреждат при -2 градуса, а завръзите – при -1 градуса. Отрицателни температури от минус -0,5 до -1градуса представляват опасност за вегетативните органи на доматите, краставиците, тютюна, фасула, памука, ориза и др. 

- Как можем да предпазим растенията от неблагоприятното влияние на повратните пролетни мразове?

- Най-стар и евтин метод за борба с късните пролетни мразове е задимяването. Той е използван още от римляните за предпазване на лозята от измръзване. То трябва да започне, когато температурата на въздуха се понижи до към 2,5 градуса. Със задимяването може да се постигне термичен ефект от 1 до 3 градуса. Затоплянето на въздуха с отоплителни вентилационни системи е все по-често използван метод за борба с късните пролетни мразове.

Изкуствената мъгла е метод, при който термичната ефективност е много висока – над 5 градуса.
В практиката като средство за защита на растенията от радиационните мразове се прилага оросяването и поливането.

Радиационните мразове се дължат на силното нощно излъчване на топлина от земната повърхност при ясно и тихо време, при относително ниски средноденонощни температури. Най-чести са радиационните мразове в затворените котловинни полета. Овощните градини и лозята, разположени по склоновете са естествено по-добре защитени от растенията, които се намират в ниските места.


В категории: Новини , Интервю , Съвети за земеделието , Земеделие и скотовъдство

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки