Свастиката - забраненият символ, закодиран в българските шевици


Свастиката - забраненият символ, закодиран в българските шевици
07 Януари 2017, Събота


Българите повече от всеки друг народ трябва отново да усвоят това познание, защото то е свързано както с тяхното възникване, така и с тяхното предназначение в общата картина на човешката цивилизация

Автор: http://istoryavshevici.blogspot.bg/

Един от най-опорочените, но в същото време изключително древен символ, е този на свастиката. Историята му е отредила както периоди, в които той е бил от изключително значение за ползвателите си, така и периоди, в които е напълно забранен и отречен, заличаван и сатанизиран.

Не е тайна, че Хитлеристкия режим е отговорен за това отношение и за съжаление той остава неразбран не само от тези, които го отричат, а и от тези, които продължават да го идентифицират с Хитлер и да го ползват като своя емблема.


Фрагмент със свастики от добруджанска възглавница

За неговото значение и сила са изписани стотици книги. Днес, когато отново като дежавю се повтарят определени събития, изцапани с кръв и политическа жлъч, човечеството се нуждае от правилно разбиране и осъзнаване на смисъла и предназначението на символите, които са устояли на времето и продължават да служат като комуникационно средство между видим и невидим свят.


Шевица "слънце" от региона на Станке Димитрово / Национален етнографски музей

Българите повече от всеки друг народ трябва отново да усвоят това познание, защото то е свързано както с тяхното възникване, така и с тяхното предназначение в общата картина на човешката цивилизация.

Като начало ще посочим, че свастиката като графичен символ подобно на много други има и реверсивна вариация, тоест тя съществува и в негатив, и в позитив. Действието й е вихрово - сиреч въртеливо, но и двупосочно. Тя може да изобразява както градивната сила в мирозданието, така и деструктивната. Това е същината на създанието, така е устроен света. Между двата полюса трябва да има баланс.

Съществуват огромно количество вариации на свастиката, но в същината си тя има две състояния: въртяща се надясно (градивна сила) и въртяща се наляво (деструктивна сила). От санскрит са ни известни и най-древните й названия. "Свастика" за дясно въртяща се и "сувастика" за ляво въртяща се. Най-старите свастики се откриват в ареала на северното причерноморие и Балканите. Датирани са на 12 и 8 хиляди години.
***


Добре известно е, че думата свастика произлиза от санскрит "су асти" и означава буквално „да бъде добро”, своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие. Неслучайно използваме думата "щастие", защото тя е твърде близка по звучене и смисъл до „суасти”.

Как обаче това има взаимовръзка с нашето начало, за да стигне до арийските селения в древна Бактрия (Балхара) и Северна Индия? Ще го разберем не само от фактите, че самите ни гени и етноним говорят за арийската връзка, но и от разбирането как именно това се случва.


Оброчна плочка на бог Асдулес от Мелник, 214 г. сл. Хр. Епитет на Тракийския конник в синкретизъм с Дионис

Съществува сказание сред волжките българи, съхранено във вид на песни, което разказва как божеството (което отговаряло слънцето да функционира хармонично) и божеството (което пък от своя страна отговаряло за луната) станали божествена двойка. Мар (слънцето) и Умай (луната).

От тази любов се родили редица божества, заради което Умай (Омая - майка) почнала да се нарича майка на боговете или богинята-майка. Един от първите им трима сина се наричал СУБАН (Субаш, Сабас). Синът на слънцето, единствен между всички останали божества, който се жертвал за хората.
Лично той станал покровител на народ, който той създал обединявайки седем племена.

Неговото име ни е известно и като Сабазий, а от еленистичните извори ни е известен като Дионис. Бог на възраждащата се природа, но и на умиращата. Животни и растения се движели и живеели под неговата благословия. С него идвала пролетта.

Диктувал плодородието, приплода, жътвата. Той владеел силата на изобилието. Често се трансформирал в различни животни - елен, бик, лъв, кон, дракон (змей), гарван. Понякога бил изобразяван като конник или юноша с плитки.

Името му означава най-вече СПАСИТЕЛ, но се превежда и като ПАСТИР. Смисълът се съдържа в самото понятие СПАСИТЕЛ. Онзи, който се грижи, пази, пасе. ПАСИТЕЛ. Той споделил с народа си толкова много знания, че издигнал подопечните си на такова равнище, което за всички околни народи ги приравнявало с боговете.


Барелеф от некропола на Рицария експониран в НИМ

Започнали да ги наричат божествени пеласги (беласги), богари (божи хора, народа на Бог). Във волжко-българската летопис те са известни под името именци и синди. Именците са болгите, беласгите, а синдите - това са ариите. Ето как това образувало самия ни етноним болг-ари. Така започва и волжко-българската летопис.
***


Дионис-Сабазий седящ на трон и държащ в ръка своя символ свастика

Свастиката като пиктограма представлява най--просто казано слънце, но ако я анализираме ние ще видим, че тя се състои от два пресечени вихрови потока. Тези вихрови потоци, отразяващи в статично изображение движението на енергията на дясно или на ляво, според състоянието на самата свастика, съществуват и по отделно.

Можем да ги открием като един от най-типичните символи, използван от праисторически времена в керамика, татуировки, шевици, петроглифи и т.н. Те съставляват и са представени като един изцяло нов символ, повече известен ни като ИН и ЯН (Г).


Гробен инвентар, среден халколит (средата на V хил. пр. Хр.) Некропол Варна II
Фотография: https://www.facebook.com/VMBulgaria


Мнозина може би ще се изненадат, а други не съвсем, но колкото и крещящо с намек за болен фанатичен национализъм да звучи това, трябва да ви призная, че родината на ИН и ЯН (Г) не е Китай. Всъщност както много други подобни случаи, тази символика и философия е привнесена там още преди новата ера. Кое е "фанатичното" в това ли?

Истината е, че земята, където възниква тази философия и това древно познание, съдържащо се в символа за ИН и ЯН (Г), е нашата родина, но нека не бъдем егоисти и да я назовем с общото название БАЛКАНИТЕ.


Елбетица със свастики от Кърджали, избродирана през XIX век на ръкава на женска риза

Именно от тук се разпространява в Азия и Европа и по целия свят в наши дни. Както при много други древни символи и този също буквално очертава пътя на възникването си. Ние днес не знаем как се е наричал този символ в древността и за това ще използвам названието, което се е съхранило в Китай.
***


Първи ред N1 капанска шевица (ръкав) от село Осенец / фотография Антон Анастасов
Втори ред N1 добруджанска шевица (ръкав) / фотография Дима Тодорова
Първи ред N2 българска шевица (ръкав) показана от Елица Димова
Втори ред N2 са показани вихровите елементи по отделно и как те взаимодействат, за да образуват свастика


В горепоказаната елбетица от Кърджали чрез цветово внушение е демонстрирано въртеливото движение на свастиката. Показани са и съставните й елементи посредством обединяването на които получаваме самата свастика. Някои етнографи отказват да приемат, че това е свастика и обясняват елемента просто като вариация на стилизирано цвете.
Да, тя се използва като кодиран символ и чрез флорални мотиви, но за всичко това си има причина. Тя е родовия знак, руна, пиктограма на Сабазий (Дионис), богът на възраждащата се природа. В тези два вихрови символа са показани вселенските творчески механизми. Ляво и дясно въртеливо движение, мъжко и женско начало, слънце и луна, живот и смърт.

За да вникнем в дълбочина ще трябва да разгледаме S образния вихров елемент и да го анализираме безпристрастно. Казвам безпристрастно, защото ще навлезем в тематика чрез която се спекулира от самото християнство, тъй като образът, който сега ще обсъдим е изцяло сатанизиран. Става въпрос за образът на змията.


декорация на грънец от Халколита - Караново IV / 5500-4950 пр.н.е.

Някои християни неправилно считат, че змията е изцяло негативен персонаж, но това далеч не е така. Самата библия в лицето на Исус Христос отрича изцяло негативния образ на змията "Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите." Mатея 10:16



Би ли казал Исус на учениците си да БЪДАТ като змиите (разумни, а в някой преводи мъдри), ако образът на змията представляваше единствено и само злото? Разбира се, че НЕ, но малцина християни успяват да го прозрат, защо начинът им на мислене е изграден от учители, угодно интерпретиращи какво точно се има предвид в изложеното в писанието.

В стари времена змията, съответно дракона или змея са споделяли в представите на древните и позитивен образ, и негативен. Това се наблюдава за редица други зооморфни митологични образи - този на гарвана, козела, овена, орела, лъва, бика, лисицата, вълка и т.н.
***

Свастиката е изключителен символ и е разпространен навсякъде, където има древни български разселения, но той повече от всичко свидетелства за създателя на българския народ Сабазий, спасителя и пастира, защитника и покровителя.

Божествения Субан. Субаш, Сабас, Сабадий, който остави божествените си атрибути поради любовта си към хората, за да стане като един от смъртните човеци и да понесе тяхното бреме, да умре разпънат на дърво и да възкръсне отново. Да умира и да се ражда отново и отново, за да подържа хармонията на земята. 

На мнозина ще им се стори, че тези думи са еретични, тъй като те са в пълна сила и идентичност за Спасителя Исус Христос, хилядолетия след епохата на Дионис. Ще направите грешка ако поради всичко разкрито до момента вие порицаете свещеното писание за целия хрисиянски свят, защото проблемът не е в него. То е боговдъхновено и полезно за поука.

Същото това християнство е съхранило българската идентичност през векове на подтисничество. Грешка ще бъде, ако оставите за него да ви говорят другите, а не самото то да ви проговори, така както надявам се ви говори кодираното познание, съхранено за древния народ, към който принадлежите вшито в шевици, изрисувано по керамика и преминало през праисторията, античноста и средновековието.


Изумително е как тази традиция е запазена като знание и от древните строители. Зидарите, градили селищата на старите българи, са използвали същата система. Това все още може да се види в някои средновековни градежи.

Оцеляло до наши дни, за да бъде открито и споделено, за да заживее отново и да възроди изгубеното. Предавано в народното творчество от везбари, килимари, дърводелци-резбари, строители, бижутери, художници, певци, танцьори.

В публикация "Луна и Слънце" на Уста Дарин Божков, потомствен дърворезбар (Трявна) тази традиция е разгледана подробно. Ето какво казва той:

"Майсторите от тревненската художествена и архитектурна школа използват два символа, които най-често виждаме вградени във вратичките от долапите на старите къщи. Откриваме ги и като елемент от ракли, тавани и входни порти на домове и църкви. Наричат ги “тревненската шашарма”.

Представляват гонещи се правоъгълници в квадратна композиция или иначе казано – квадрат, който се “върти”. Когато квадратът се “върти” по посока на часовниковата стрелка, се свързва със Слънцето и архетипа на мъжката същност. Когато се “върти” обратно на часовниковата стрелка, се свързва с Луната и архетипа на женската същност. Заедно двата символа изразяват баланса между женското и мъжкото начало. Символите не са умозрителни, а създават поле на хармония и, както казват в древността:
“Когато Мъдростта (женското начало) и Силата (мъжкото начало) са в хармония, тогава се ражда Красотата (Синът Божи).”

На езика на изкуствознаещите, това са символите “сувастика” (Слънце) и “свастика” (Луна)."

Изумително е как тази традиция е запазена като знание и от древните строители. Зидарите, градили селищата на старите българи, са използвали същата система. Това все още може да се види в някои средновековни градежи.
Защо са го правили? Защото те са знаели как да изграждат хармония. Как да балансират енергиите и да претворяват това във видимия свят. Създаването на здрав и устойчив градеж е като това да градиш държавност, общност, род, семейство, живот.
***

И тракийските владетели през античността и средновековните са гледали на себе си като потомци на първия Аудан (Один) син на Сабазий. Всички те носели свастиката и в живота, и в смъртта си като с това подчертавали, че са синове на Сабазий.

Следващата фотография е рентгенова снимка на сърмена шевица от Калояновото погребение, открито в средновековната дворцова църква в Царевец:



Снимки от едно доста интересно лабораторно изследване, направено от професор Весела Инкова през 70-те години на XX век. Благодарение на това си откритие през 1976 г. тя е уволнена от БАН.
Социалистическият режим не можел да възприеме наличието на свастика в дрехите на български владетел и то в християнската епоха. Благодарни сме все пак, че то се е запазило и днес имаме възможността да го изучаваме, макар и посредством фотографии.



Свастиката е пресечната точка между живота и смърта, което ни дава разбирането, че тя съдържа тайната на възкресението. Може би за това тя остава да съществува в християнството във своите вариации. Не си мислете, че свещеници могат да ви дадат отговор, защо свастиката присъства и в християнската култура и обредност.




В категории: Новини , Траки , Античност , Фолклор

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Милена Петкова
11.01.2017 07:44:25
4
0
Благодаря !
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки