Веленци – тайният страж на прохода

Автор: Илиян Христов

Село Веленци е едно от стотиците в Тревненския Балкан. В момента в него живеят едва 5-6 души, а да минат от там се случва на малцина, понеже асфалтовият път свършва в близкото било. Въпреки това, Веленци крие значима история, която, за съжаление, е известна единствено на шепа учени и кореняците, изселени в Габрово, София и други градове.

Всеки знае, че през лятото на 811 г. българският кан Крум нанася унищожително поражение на отстъпващите войски на Никифор I Геник. В масовото съзнание битката се води във Върбишкия проход.

Там наистина са най-големите сражения, но многочислената армия на византийците, която преди това безчинства в Плиска и другите северни райони на България, не отстъпва само през Върбица. Оттегля се още през Ришкия и Тревненския проход.

Именно край Веленци се състоят сражения. Днешният асфалтов път, по който почти никой не минава, е транспортната артерия, “промушваща” се през Балкана. Това е път още от римско време. Той сега е единият от маршрутите Трявна - Боженци, по който се разхождат туристи. Колко от тях обаче знаят, че преминавайки през Веленци, вървят през стар римски друм и Тревненския проход, скътал важна и бурна история?

Калдъръмът по самия римски път е запазен на доста места. Да се чуди човек тия римляни не са ли усвоявали пари при строежите на “магистралите си”, та съградено стои векове?

Пътят е свързвал провинция Мизия с град Верея (дн. Стара Загора) и Константинопол, също Дунав с Бяло море. Векове наред това е и основното значение на Тревненския проход – мек, достъпен, подходящ за превоз на хора и товари.

И за битки от време на време.

Пак тук, в околността, е и сражението на Асен и Петър срещу Исак II Ангел. Битката е победна, продължението го знаем – основава се Второто българско царство.

Днес Веленци навява разнопосочни мисли. Селцето в никакъв случай не е пущинак, защото близостта с Трявна (2-3 км) го превръща в нещо като вилна зона на града – в него има доста китни къщички, поддържани дворове.

Но в делнични дни е пусто, а малкото туристи (по трасето за Боженци по-предпочитани са други два маршрута) не знаят до какво всъщност се докосват. Уважаваме ли историята си, знаем ли да я пазим и препредаваме?

А тя не свършва с царете. През 1873 г. във Веленци се заселва уста Минчо Богданов-стари, съратник на Левски, майстор дюлгерин.

През освободителната Руско-турска война той води разузнавателна и охранителна чета, превежда руски войски през Тревненския Балкан към Шипка. Бил заможен човек и дарява земи за читалище с школо на селото, за съжаление несъществуващи днес.

Уста Минчо Богданов слага началото на един от видните тревненски дюлгерски родове.
Той създава и значимо потомство – наследници са му строителят Минчо Богданов (1896 – 1982 г.) и основоположникът на противопожарното инженерство в България доц. д-р инж. Пенчо Богданов (1931 – 2000 г.).

Веленци днес е скромно, мълчаливо селце. Но пази онзи дух, който някога го бе превърнал във верен страж на балканския проход. Чака хора да отидат, разказвачи да препредават историята му.

Посетете го – пеш е на час от Трявна, с кола – петнадесет минути. Ще видите римски калдъръм, стари къщи, студени чешми и чудна старопланинска природа.


В категории: Пътеводител