За чия кауза загинаха българските войници в Ирак


За чия кауза загинаха българските войници в Ирак
Петимата български военнослужещи, загинали в Кербала
08 Януари 2016, Петък


Да си припомним случилото се преди 13 години в Кербала

Автор: д-р Петър Ненков

На 27 декември 2003 г., при атака с кола-бомба на българската военна база „Индия” в иракския град Кербала загинаха петима български военнослужещи – Георги Качорин, Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров и Николай Саръев. Други 27 военнослужещи бяха ранени.
По този трагичен повод, тогава написах следните редове: „Фалшивата помпозност на траурната церемония в Централния военен клуб ми подсказа, че нашите държавници се опитват да прикрият зад нея, като зад параван, гузната си съвест, че изпращат стотици български момчета на хиляди километри от Отечеството, в пустинята на Ирак, за да воюват за една чужда кауза, в една непонятна за насвойна.

Длъжни сме да припомним, че американската агресия в Ирак под кодовото название „Шок и ужас” започна през март 2003 г. в името на задоволяването на имперските амбиции на САЩ за световно господство и завладяването на богатите петролни полета на Ирак, а не заради мнимите иракски оръжия за масово поразяване и за освобождението на потиснатия от режима на Саддам Хюсеин иракски народ.
По тази очевадна причина Великите сили в света като Германия, Франция, Русия и Китай заклеймиха тази война, а Съветът за сигурност в ООН не санкционира воденето на военни действия срещу суверенната иракска държава, защото беше въпиющо нарушение на международното право.

Трябва час по-скоро да се промени авантюристичната политика на българското правителство и сервилниченето пред американците. Трябва незабавно да се изтегли батальонът ни от Ирак, докато не е тръгнал конвейерът с нови трупове, защото никакви долари не могат да покрият смъртоносния риск, на който се подложени нашите момчета там.
Господа политици, престанете да спекулирате с чувствата и да заблуждавате българския народ. Престанете да принасяте в жертва на своята извратена политическа демагогия живота на българските войници.

Връщайки кинолентата на спомена, се сещам, как на митинг в София след 10 ноември 1989 г. вие заклеймихте участието на Българската армия и останалите армии от Варшавския договор в потушаването на Пражката пролет през 1968 г.
Сега нашето с нищо неоправдано участие във войната в Ирак не е ли същото?
Или превърнахте двойния стандарт за оценяване на политическите събития в свое верую? Сигурно защото така ви е по-удобно?

Как можа през Втората световна война цар Борис III, въпреки сьюзническите задължения на Царство България към нацистка Германия, да устои на бесния натиск на Адолф Хитлер и да не изпрати нито един войник на Източния фронт, а вие, още преди да са ви поискали американците, им давате земята на България за военни бази и синовете ни за „пушечно месо”?
Господа политици, ако утре или в други ден някоe фанатизирано камикадзе отново се взриви и загинат невинни българи, пак ли ще си криете гузната съвест зад пищни погребения и натруфени и красиви фрази за чест и дълг?

Или ще ни призовавате както сега за национално единение и незадаване на излишни въпроси с политически привкус, защото било ден за национален траур. Опомнете се преди да е станало твърде късно!”.
Към тези стари размисли с 13-годишна давност за трагедията в Кербала, политиката и двойните стандарти сега бих добавил още няколко реда в този ред на мисли.

След войната американският държавен секретар и бивш четиризвезден генерал Колин Пауъл призна, че са сгрешили с обвиненията си, че режимът на Саддам Хюсеин разполага с химическо оръжие и лаборатории за неговото производство, които послужиха като повод на САЩ да оправдаят своята интервенция в Ирак. По този начин американците косвено признаха вината си за разпалването на тази мръсна война и ролята си на окупатори. Както се казва обаче: „След дъжд – качулка!”

Резултатът е една разбита страна, разкъсвана от многогодишна гражданска война, възходът на „Ислямска държава”, близо един милион убити иракчани и хиляди убити военнослужещи от Коалицията на желаещите, сред които и 13 българи.
Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро нарече инвазията в Ирак и дезинформациите, с които САЩ се опитаха да я оправдаят, „варварски акт и едно от най-големите и непростими престъпления срещу човечеството!". След като спечели парламентарните избори и дойде на власт, той изтегли испанския военен контингент от Ирак.

Така на практика показа, че държи на обещанието си, за разлика от нашите политици, които едно говорят, докато са в опозиция, но когато яхнат властта, бързо забравят за поетите предизборни ангажименти!
Днес, 13 години след кървавата трагедия в Кербала, виновните за нея все още не са наказани, а политиката на нашите държавници по националната ни сигурност и задграничните мисии на военнослужещите от Българската армия си остава все същата – необмислена и сервилна!


Пред паметника на жертвите на тероризма в Карлово

В категории: Международна политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки