Капан за наивници ли е програмата за саниране

Автор: Кольо Каменов

Националната програма за саниране тръгва този месец. Освен че стана предмет на ожесточени дебати между отделните политически партии, тя поражда много притеснения у собствениците на жилища. В много от сградите, които отговарят на нейните условия, вече бяха проведени общи събрания. На тях масово хората изказват тревогата си във връзка с някои неясноти по изпълнението й.

Те са убедени, че „безплатен обяд няма” и под една или друга форма ще бъдат ангажирани финансово с тези проекти. Опасяват се и, че влизайки в т. нар. сдружения за участие в Националната програма за саниране, ще поемат и други задължения. Например, че ако някой не плаща редовно за осветление, стълбище, асансьор или парно, комуналните фирми може да задължат останалите членове на сдружението да обезпечат дълга със своето имущество.

Назряват страхове и, че ще се увеличи сумата, която ще трябва да плащат „санираните“ за данък сгради и такса смет, макар правителството да уверява, че поскъпването ще е нищожно. Налозите ще се увеличат средно с 2 до 5 лева, успокои министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Тя уточни, че експеримент с данъчния софтуер е показал, че например за апартамент от 80 кв. м. в идеалния център на София и Благоевград, с направени възможно най-луксозни подобрения по програмата, данъкът ще поскъпне средно с 1,61 лв. на годишна база, а такса смет ще скочи с 1-1,20 лв.

Точно на противоположното мнение обаче е Българската стопанска камара, която предупреди, че санирането не трябва да води до увеличение на налозите за боклука и припомни, че до 31 март тази година трябва да бъде разработена нова методика за определяне на таксата битови отпадъци на базата на количеството смет, а не върху данъчната оценка на имота. Но министър Павлова изтъкна, че след санирането собствениците трябва да подадат допълнителни декларации в службите за местни данъци и такси, за да обявят направените подобрения. И на тяхно основание респективно ще бъде променена данъчната оценка.

Дали наистина поскъпването ще е толкова незабележимо тепърва ще се разбере. Защото засега нищо не е ясно. Според приетите от Министерския съвет методически указания, сдружението не поражда други права и задължения за членовете му, освен конкретния предмет на дейност – получаване на безвъзмездна финансова помощ по програмата. Но хората подозират, че трябва да участват с парична вноска в сдруженията. Действително, в един от документите по Националната програма за саниране - споразумението за създаване на сдружение на собствениците, има по-добни текстове.

Един от тях гласи: „Сдружението отговаря за задълженията си с имуществото си. Средствата, събрани от вноски на членовете на сдружението във фонд „Ремонт и обновяване”, са собственост на сдружението”, а според друг: „За задълженията на сдружението всеки негов член отговаря до размера на предвидените в устава имуществени вноски”. Споменава се и това, че „Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава”. 

Какво значи това на практика? Оказва се, че тези текстове не се тълкуват еднозначно от експертите по веригата. „Собствениците не участват с никакви свои средства в едно такова сдружение – то се регистрира само за целите на програмата, а финансирането е безвъзмездно. И ако се появи изискване за участие с парични вноски, бъдете сигурни, че хората ще се откажат”, казва пред БТА Иван Великов, собственик на фирмата за професионално менажиране на етажната собственост „Домоуправа”. 

Но според управителката на „БГ Домоуправител” Лиляна Чолакова става дума за средствата, събирани всеки месец във фонд „Ремонт и обновяване”. Това са пари за поправки на покрива, отпушване на канализацията на входа, за боядисване и пр. Чолакова е категорична, че собствениците не дължат други имуществени вноски, освен ако някое от жилищата не е продадено или дадено под наем на фирма за офис, за адвокатска кантора или за магазин. В тези случаи за него се дължи заплащане по програмата за саниране.

На друго мнение е пловдивският адвокат Евгени Атанасов, който консултира по програмата за саниране. Според него, в устава на сдружението на собствениците може да се предвиди те да правят имуществени вноски, с които например да се плаща на техническо лице, което да контролира ремонтните дейности, за юридически консултации или да се покриват друг вид разходи. „Размерът на тези вноски се определя от общото събрание – те могат да са 10, 100, 200 лева, дължими всеки месец или през няколко месеца - зависи какво ще се реши”, обяснява  пред БТА юристът.

Парите от фонд „Ремонт и обновяване” също са собственост на сдружението, но те са целеви и с тях не могат да се покриват други
разходи, посочва той. Според него, няма опасност някой да остане без жилището си, освен ако не реши да участва в сдружението не с финансови средства, а с непарична вноска и апортира апартамента си в капитала му. В тези случаи жилището се превръща в собственост на сдружението и при задължения към фирма или комунална компания, то може да послужи като обезпечение.

Друга трудност в програмата за саниране е самото създаване на организация за сдружаване на собствениците. За това се искат определени компетенции, изтъква пред БТА Петър Конов, който е сред учредителите на Националната асоциация на домоуправителите в България. Сложността идва от това, че собствениците на жилища в цялата сграда трябва да учредят едно сдружение. А има блокове с по 8-10 входа със стотици апартаменти. С цялата бюрокрация по свикването на общото събрание, учредяването на сдружението, подаването на документи, регистрацията се занимава само домоуправителя.

Проблемно е и хората на 100% да осигурят достъп до жилищата си, допълва Иван Великов. Бизнесът също има своите опасения. „Тази програма е съвсем различна от санирането, което досега сме извършвали на детски градини и училища. Как ще работим в жилища, в които живеят хора, особено ако се наложи да се сменят щрангове”, недоумява Йорданка Маркова, председател на пловдивското представителство на Камарата на строителните предприемачи. Хората не са наясно също как да процедират с антените на мобилните оператори, монтирани по покривите, за които собствениците на жилища получават наем.

Ако се прави ремонт на покрива, антените ще се преместват за сметка на мобилните оператори, същото се отнася за рекламните пана, посочва министър Павлова. Тя предупреждава, че живущите в съответните сгради, подлежащи на саниране, ще трябва да намерят място за складиране на материалите за ремонтите. Самото поставяне на топлоизолацията на един блок може да се проточи от три до пет месеца.Встрани остава и друг важен въпрос – финансово изгодно ли е санирането на сгради, строени по индустриален способ.

Темата изследва наскоро публикувано във в. „Ди Велт” проучване на  държавната банка за развитие на Германия – KfW за разходите и ползите от подобни мерки. Анализът на резултатите показва, че енергийното саниране поглъща повече средства, отколкото спестява. За да се постигнат целите за енергийна ефективност до 2050 г., според които с 80 процента трябва да се намали потреблението на топлоенергия в германските домакинства, са необходими инвестиции от 838 милиарда евро. Изчисленията сочат, че по този начин ще се спестят 370 милиарда евро. На практика се
губят около 468 милиарда евро.

Според съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, много по-разумно е предвидените държавни пари за енергийна ефективност да се насочат към дребния и средния бизнес у нас, за да се развива икономиката. „През цялата история на социализма държавата не е правила подарък, така че гражданите да не участват с нито стотинка. Това не ви ли озадачава? По този начин няма да има никакъв контрол. Всеки, на който ще му санират апартамента, ще мълчи, дори и да види нередности“ – отбелязва Валери Симеонов. Той поставя и други въпроси по новата програма, като как например ще се санират жилищата на хората, които живеят в чужбина.

Министър Павлова уточнява, че това ще става с пълномощно. Но ако близки и роднини нямат контакт с българския емигрант какво става тогава? Никой не казва и как ще се процедира с хората, които имат климатици. „Аз имам климатик. Какво ще направят с него? Ще го разкачат ли? Кой ще ми зареди фреона? Кой ще плати за това 300-400 лева? Заради това масово бързане санирането ще бъде изпълнено от неквалифицирани кадри с некачествени материали. Най-вероятно ще се набират хора без работа и цигани. Моят съвет към правителството е малко по-внимателно да пръска държавни пари“, заявява Валери Симеонов.


В категории: Горещи новини