Генералът от пехотата Стефан Тошев


Генералът от пехотата Стефан Тошев
Ген. Стефан Тошев
17 Декември 2014, Сряда


Звездният му час настъпва при превземането на Тутраканската крепост, но в биографията му има и други знаменателни победи

Автор: Полковник о.з. Иван Колчев

Навършват се 155 г. от рождението и 90г. от смъртта на бележития пълководец и талантлив военен деец генерал Стефан Тошев. По време на Балканските войни той е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия и командващ 5-а армия, на която е поверена отбраната на Кюстендил.
В Първата световна война командва 3-та армия, с която води успешни сражения срещу румънски и руски войски. През 1918г. е командващ 4-та армия, която е натоварена с мисията да води отбраната по поречието на р. Струма и беломорското крайбрежие до р. Марица.

Роденият на 18 декември 1859 г. в Стара Загора Стефан Тошев научава руски език от майка си Анастасия, която е учила в Одеса, и през лятото на 1877 г. произнася пламенно слово пред отряда на генерал Гурко в Стара Загора. През войната от 1877-78г. Стефан Тошев е назначен за преводач в Българското опълчение.
Той завършва военното училище и служи в 6-а дружина на милицията в Стара Загора.
През Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Стефан Тошев е командир на Трънския отряд, с който води бой при Мека црев и Три уши, където е ранен. После поема командването на 3-ти пехотен Бдински полк, чийто командир загива в сражението при Сливница.

Последователно командва пехотните 11-и Сливенски , 7-ми Преславски и 8-ми Приморски полк. Командва бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, а след това е командир на 7-ма Рилска дивизия.
В Балканската война през 1912г. с 1-ва пехотна Софийска дивизия взема участие в сраженията при Лозенград и Люлебургаз-Бунархисар и в атаката на Чаталджанската укрепена позиция.

Звездният час на генерал Стефан Тошев настъпва с провеждането на Тутраканската настъпателна операция, в която ярко се откроява неговото военно дарование.    Командващият 3-та румънска генерал Аслан заявява, че Тутраканската крепост е непревземаема, че тя е „неговият Вердюн”.

Генерал Стефан Тошев взема решение да настъпи и атакува южния и югоизточния форт на Тутраканския бастион с 4-та пехотна Преславска дивизия и 1-ва пехотна Софийска дивизия, които на 3 септември 1916 г. заемат изгодна изходна позиция за атака на крепостта, в която е разположена 40-хилядна румънска армия. Укреплението е строено в продължение на три години под ръководството на белгийски военни инженери фортификатори. Разположена е на плато, извисяващо се на 110 м над нивото на р. Дунав във формата на полукръг, с фланфове, опрени на реката.

От общо 150 крепости през Първата световна война броят на фортовете от същия тип е в Мец – 5, в Лиеж – 12, в Намюр – 9, в Брест-Литовск – 6, в Модлин – 18, във Вердюн – 23.
В 23 ч. на 3 септември 1916 г. генерал Стефан Тошев отдава заповед за атака на Тутраканската крепост. За атаката и овладяването й се създава ударна групировка под командването на командира на 4-та пехотна Преславска дивизия генерал Киселов, в чийто състав влизат 31 пехотни дружини, 36 батареи, 8 картечни роти, 7 ескадрона и 4 сапьорни роти с обща численост 55 хиляди души, 132 оръдия и 53 картечници.

Главният удар се нанася от 4-та пехотна дивизия на фронт от 2 км в участъка на форт № 5 и 6.
В заповедта на командващия 3-та армия генерал Тошев са указани обектите за овладяване само на главната отбранителна линия на крепостта. На генерал Киселов се предоставя да реши как да се развие успехът и да се овладее крепостта. Особено внимание се обръща на разузнаването и на подготовката на видовете огньове на артилерията, която в 6.30 ч. на 5 септември открива силен огън по определените цели.

Комендантът на крепостта генерал Тудореску изпраща невярно донесение, че е обстрелван  с 305 мм оръдия, с каквито българската армия не разполага. Сутринта на същата дата генерал-фелдмаршал Макензен провежда разговор по телефона с генерал Стефан Тошев: „ Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли, че там има два фортови пояса? Знаете ли, че там има 50 хиляди войници с 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?”

Генерал Тошев отговаря: „Зная. Всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление.”
Разгневеният Макензен заявява: „ Не може. Не разрешавам. Ще обсаждаме с германци, ще ви изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне.”
С чувство за чест, доблест и достойнство генерал Тошев отстоява своето решение: „Късно е вече, господин фелдмаршал. Частите са насочени към своите обекти и вече са в контакт с противника.”

С развети знамена, начело със своите командири, полковете устремно настъпват, като войниците пеят химна на Добруджа „О, Добруджански  край, ти наш си земен рай.”
Пред форт № 8 атакуващите вериги на 1-ва пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия са приковани и принудени да залегнат поради силния пушечен и артилерийски огън на противника.
Войникът от 1-ви пехотен Софийски полк Стефан Терзийски се изправя и извиква: „Напред братя, за свободата на Добруджа.”

Софийският полк и 6-и пехотен Търновски полк се вдигат в атака. Войниците секат телената мрежа с лопатки, брадвички и пушки, изтръгват коловете и отварят проходи. След упорит бой двата полка към 14 ч. овладяват фортовете № 8,9,10 и 11.
Срещу тях тръгва в контраатака една пехотна бригада на противника, която е отбита от придружаващите батареи на 4-ти артилерийски полк и стрелбата на тежките картечници.
С решително настъпление и висок боен дух полковете от 4-та пехотна Преславска дивизия овладяват фортовете № 5,6 и 7 от първата отбранителна позиция на крепостта.

Така на 5 септември ударната група на 3-та армия овладява целия първи фортови пояс на Тутраканската крепост и се закрепва на 2 км от нея. Генерал Киселов не успява още същия ден да овладее крепостта поради изоставането на артилерията и главно поради липсата на силен втори ешелон, който да развие постигнатия успех.
Вечерта на същия ден генерал Стефан Тошев утвърждава решението на генерал Киселов на 6 септември с решителна атака да овладее Тутракан. Частите получават конкретни задачи. Артилерията през нощта се изнася на огневи позиции близо до предните части с цел най-ефикасно да поддържа настъплението на пехотата.

На 6 септември 1-ви и 6-и пехотен полк отразяват една контраатака на врага и овладяват втория отбранителен фортови пояс на крепостта, като достигат източните покрайнини на Тутракан. В  бойния ред на полковете от 4-та пехотна дивизия настъпват съпровождащи батареи, които с право мерене съдействат на пехотата за овладяване втората позиция на противника. Към 12.30 ч. на 6 септември предните вериги на храбрата Преславска дивизия преодоляват втория фортови пояс и към 15 часа достигат хребета над самия град. Обхванати от паника, защитниците на крепостта се устремяват към р. Дунав.

В 15.30 ч. командването на румънските части взема решение за капитулация. До командира на ударната група генерал Киселов чрез парламентьори е изпратено предложение за безусловна капитулация, което командирът на 4-та пехотна дивизия приема.
Овладяването на модерната, добре укрепена Тутраканска крепост във войната срещу Румъния е голяма победа за 3-та армия и лично на нейния командващ генерал Тошев, който е бил в остър конфликт с Август Макензен, който има свой план за атаката на крепостта.

Пленени са 450 офицери и 28 хиляди войници. Около 4 хиляди души се прехвърлят на румънския бряг на р. Дунав. Ударната група на нашата 3-та армия понася значителни загуби: 1609 убити офицери и войници, 7792 ранени и 257 изчезнали, което прави над 15% от атакувалите крепостта войски.
Румънската „крепост Вердюн” е овладяна само за два дни благодарение на храбростта, решителността и бързината в действията на нашите части, а така също и на доблестта на офицерите, които водеха в атака своите подразделения.

Трябва да се отдаде заслуженото на командирите на дружини, полкове и бригади, на смелия и доблестен генерал Тошев, който действаше с решителността на Александър Велики и бързината на Цезар.
Бойният дух на съединенията и частите от 3-та армия, които се сражавали със съзнанието, че освобождават заграбената българска земя – Южна Добруджа, бил много висок и изиграл решаваща роля в извоюването на победата.

За победата при Тутракан принос има прославената българска Конна дивизия с командир генерал Иван Колев. Със своите блестящи победи над румънско-руските части тя не дава възможност на противника да разсече групировката на 3-та армия, осигурява фланга на щурмуващите войски при Тутракан и нанася при Добрич удар във фланга на атакуващата румъно-руска група и обръща противника в бягство.
Завоювала инициативата, 3-та армия преминава в настъпление по целия фронт и от 11 до 16 септември 1916 г. преследва отстъпващия противник към предварително оборудваната и силно укрепена Кубадинска позиция, която се простирала от Расово на дунавския бряг до Тузла на черноморския бряг.

Кубадинската позиция се отбранява от пет румънски пехотни дивизии, една сръбска дивизия, 61-ва и 115-а руска пехотна дивизия и 3-та конна руска дивизия. Всичко на позицията са разположени 70 батальона, 90 батареи, 32 ескадрона и няколко тежки батареи.
Пред отбранителната позиция на противника 3-та армия на генерал Тошев пристига в състав от 62 батальона, 43 полски батареи, 11 тежки батареи и 29 ескадрона. На армията са придадени 6-и турски корпус и една германска част.

На 17 и 18 септември 1916 г. 3-та армия безуспешно атакува кубадинската позиция. Извършва се прегрупиране на силите и средствата, провежда се подготовка и осигуряване с продоволствие и боеприпаси. Отразен е опитът на румънците на 2 и 3 октомври да извършат десантна операция през р. Дунав и десантни части да нанесат удар в тила на българските войски, сражаващи се при Кубадин.

Втората атака на 3-та армия срещу укрепената кубадинска позиция започва на 19 октомври със силен артилерийски огън по отбраната от Дунав до Черно море. Румънско-руските войски и сръбско- хърватската дивизия отразяват устремната атака на армията.
Противникът устоява на атаките на българските части и удържа позицията до настъпването на нощта на 20 октомври.

На 21 октомври 1916 г. 4-та пехотна Преславска дивизия с атака на нож извършва пробив в отбраната на врага. Успехът бързо е развит и отбраната на противника рухва. Българските съединения и части под умелото командване на генерал Тошев се вклиняват във фланг и тил на румънско-руските части, които са принудени да извършат отстъпление. На 23 октомври кавалерийската дивизия овладява Кюстенджа. Пета кавалерийска бригада чрез флангови маньовър обкръжава и пленява със знамето 265-и Оренбургски полк. Руският 47-ми корпус на генерал Зайончковски се оттегля на север.

От 22 до 28 октомври 3-та армия на генерал Тошев, след като излиза на оперативен простор, развива успеха и преследвайки противника към делтата на р. ­Дунав, достига южния й ръкав и преминава към отбрана. Това е краят на Кубадинската операция. Освободена е Северна Добруджа. Румънските и руските войски са отхвърлени отвъд Дунава.

Възникналите нови конфликти между генерал Тошев и Фон Макензен принуждават българския генерал на 23 октомври 1916 г. да подаде оставка. През 1918 г. той става командващ 4-та армия, а след края на войната преминава в запаса.
Преди 90 години, на 27 октомври 1924 г. в Пловдив генерал Стефан Тошев внезапно умира. Той е поканен в Града под тепетата да изнесе родолюбива беседа за подвига и храбростта на десетките хиляди войници под негово командване, извършили чудеса от храброст по бойните полета, бранейки честта и независимостта на България.

Тленните му останки са пренесени в София, където е погребан. Траурната процесия до Централните софийски гробища се предвожда от цар Борис III, който като млад поручик е служил като офицер за поръчки в щаба на 3-та армия с командващ генерал  Тошев.
Пламенен родолюбец, бележит пълководец и военен деец, генералът от пехотата Стефан Тошев написа златни страници в историята на военното изкуство на България.


Военното гробище край Тутракан Ген. Пантелей Киселов Боят при Тутракан, акварел на военния художник К. Щъркелов

В категории: История , Войни за освобождение , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки