Пощенска картичка от Пловдив с Първа мъжка гимназия и Френския колеж
22 Септември 2014, Понеделник
В сградите на някогашните Дойче шуле, Френския колеж и Търговската гимназия и до ден днешен се обучават хиляди деца
Автор: Камен Колев
Датата 15 септември трепетна е за всички ученици, които отново прекрачват прага на училището. За мнозина обаче този ден е и повод за национална гордост, защото сградите, в които учат, са люлка на история и просветен ентусиазъм. С такива емоции ще отидат на първия учебен ден децата от Музикалното училище в Пловдив, където през 1901 г. е отворило врати Дойче шуле.
Повод за гордост имат и учениците от Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, която води началото си още от средата на XIX век, и децата от Търговската гимназия, строена през 1926 г. и приютила Промишлената изложба – предвестникът на Националния мострен панаир.
С патриотичен трепет учебната година ще започне и за студентите от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, в чиято сграда през 1904 г. врати отваря Френският колеж „Свети Августин”.
Някога в Пловдив свои училища са имали много нации - италианското училище "Виторио Алфиери" на ул. „Иван Вазов”, създадено през 1926 г., гръцкото „Зарифи”, където общественикът Стоян Чомаков в средата на XIX в. произнася реч по време на изпитите и се обявява срещу елинизацията, призовавайки българите да учат на български език.
Голяма част от сградите на тези училища не са запазени, а в други просветната дейност продължава и до ден днешен. Повече от век обучава децата някогашната Първа мъжка гимназия край река Марица - първото школо в света, наречено на братята Кирил и Методий. То е основано от Найден Геров на 1 септември 1850 г., който дотогава учителства в Копривщица. Избрана е много стара сграда, в която впоследствие се мести девическата гимназия.
Геров убеждава своя ученик Йоаким Груев, който по това време е главен учител в Копривщенското класно училище, да оглави пловдивското школо. То отваря през октомври с едва 7 ученика. С времето се събират трийсет, а първия випуск завършват 70 човека – основно момчета от всички краища на България.
Статут на гимназия училището получава през 1868 г., така за пръв път подобно школо се появява на територията на България. За много кратко време то се превръща в учебно заведение от европейски тип.
След 1879 г. училището става Областна реална гимназия - най-елитното учебно заведение в Южна България. Трябвало да получи нова сграда, но парите за това са осигурени чак през 1881 г. Дирекцията на просвещението обявява конкурс, а проектирането е възложено на чешкия архитект Брада.
Получава се обаче някакво объркване и се налага всичко, което е построено под ръководството на чеха, да бъде съборено.
За да се пести време, с новия проект лично се заема областният архитект на Източна Румелия италианецът Пиетро Монтани. Строителството е подновено през 1883 г., до брега на Марица са положени здрави основи и сградата е завършена през есента на 1885 г. Началото на ХХ век в Пловдив е ознаменувано с появата на немското училище Дойче шуле. То отваря врати през 1901 г., а първите ученици в него са деца на немски семейства в Пловдив.
Първият директор е Алфред Бьокл, а 10 г. по-късно на негово място идва пристигналият от Берлин Алфред Ахтерберг, разказва книгата „Забравеният град”.
С годините броят на учениците се увеличава, а в Дойче шуле се записват не само германчета, но и българи, евреи, арменци. Така сградата отеснява и дружеството на Дойче шуле решава да купи стара къща на ул. „Станционна” – днешната ул. „Иван Вазов”. Строителството обаче се отлага години наред.
Едва през април 1927 г. става освещаването на основния камък. Проектът е на софийския архитект Станчо Белковски, а триетажната сграда е завършена за пет месеца. В новото училище постъпват 575 деца. Само година по-късно сградата е сериозно увредена от голямото земетресение и строителите се завръщат отново в нея. След ремонта в зданието се нанасят Немско-българското културно дружество и Германската народна библиотека.
След като Хитлер взима властта в Германия, от Берлин настояват Дойче шуле да започне яростна пропаганда на националсоциализма. Така през 1944 г. училището спира да съществува, а по-късно в сградата се настанява Музикалното училище.
Началото на легендарния френски колеж „Свети Августин” датира от 1882-1883 г., когато след масовото изселване на турците е купен конакът на хаджи Ариф и няколко изоставени къщи на брега на р. Марица. Конакът, след основен ремонт и преустройство през 1884 г. се превръща в първия дом на френския колеж в Пловдив.
Учениците, които в началото са едва десетина, са настанени в сградите на стария бейски чифлик, стопанският двор е превърнат в парк, а на метри от кварталната джамия е издигната църквата на колежа. Славата му постепенно се разнася заради отличната подготовка по френски и други чужди езици, западноевропейската култура и строгата дисциплина.
От учебната 1893-1894 г. към колежа е създаден и пансион. Три години по-късно учебното заведение е признато официално от Министерството на народното просвещение. По това време ръководството на колежа е поето от отец Ели Бикмар.
Броят на учениците расте постоянно, старият конак става тесен и Бикмар вика на помощ известния архитект Мариано Пернигони. През 1904 г. е издигната първата триетажна сграда, към която 3 г. по-късно е пристроена още една. Днес на това място се намира Пловдивската духовна семинария. По време на Балканската война учебните занятия са преустановени, а колежът е превърнат в болница със 150 легла.
След войната ръководството отново се заема с преподаване, като мисли и за разширение. Собствениците на съседните имоти обаче искат прекалено високи цени и ръководителят на колежа отец Жерве Кенар се отказва. Едва през април 1914 г. е положен основният камък на новата пететажна сграда, в която днес се намира Ректоратът и няколко от факултетите на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Избухването на Първата световна война спира строежа и той е подновен отново през 1919 г. Колежът превръща Пловдив във френски културен център, а славата му се носи чак до Одрин.
Знакова за историята и просветата е и Търговската гимназия в Пловдив. Строителството й започва през 1926 г., като за начинанието Търговско-индустриалната камара тегли заем от Популярна банка. Към сумата прибавя и парите от дарителския фонд на Стефан Обрейков, както и даренията на Пантелей Генов и Светослав Карич.
Сградата е построена по проект на Лазар Нанчев и Димитър Попов и е открита през 1928 г.
Пет години по-късно красивото здание става централна палата на Промишлената изложба, която от 1934 г. прераства в Национален мострен панаир. Зданието на гимназията става популярно чрез пощенските картички за спомен от панаира. През 1945 г. постройката е дадена за ректорат на новооткрития Пловдивски университет, но в последния момент заповедта е отменена и учениците се връщат в гимназията. Тя обучава в търговско и банково дело хиляди ученици и до ден днешен.
