НАТО не е готово да отрази руска заплаха


НАТО не е готово да отрази руска заплаха
НАТО обещава, че при нападението над някоя страна от Алианса ще предизвика отговор от всички останали негови членове
08 Август 2014, Петък


Според доклад на британски парламентаристи в Алианса
цари самодоволство и лоша подготовка



Операциите на Русия в Крим и в Източна Украйна поставят под съмнение възможността уставът на НАТО да бъде изпълнен, което фактически прави Прибалтика беззащитна при хипотетично нападение на Руската федерация над нея, отбелязва  The Wall Street Journal, позовавайки се на доклад на Комитета по отбраната към Палатата на общините при британския парламент. 

Главното обещание на Алианса гласи, че нападението на една страна от Северноатлантическия пакт ще предизвика отговор от страна на всички останали негови членове. Но какво на практика е способно да предприеме НАТО, ако Владимир Путин се прицели в Прибалтийските страни – пита изданието.
Комитетът по отбраната към Палатата на общините при британския парламент е проучил този въпрос и в публикувания през миналата седмица свой доклад стига до неутешителния извод: „Понастоящем НАТО не е готово да отрази руската заплаха към някоя от държавите членки на Алианса”.

На първо място, документът обръща внимание на амбициозния план на Кремъл по разрастването и модернизацията на въоръжените си сили. Неговата цел е към 2020 г. да осъвремени до 70 % въоръжението си.
Опасение предизвиква и ядрената доктрина на Москва. „Русия вижда в ядрените си сили главния инструмент за въздържане от възможен ядрен удар или забавен отговор на своята агресия. Тя отделя за тях една трета от отбранителния си бюджет” – се казва в доклада.
Главен резултат на анализа е изводът за остаряването на използваната от НАТО доктрина, че Алиансът може просто да не навакса това изоставане заради сложната и постоянно променяща се стратегия на Москва за „ирегулярната война”.

Припомняме, че през юли на срещата си с Барак Обама генералният секретар на НАТО Андерс Расмусен отбеляза, че в Украйна Русия води „хибридна война”, съчетавайки бойните действия, тайните операции и активна програма за дезинформация, за да отслаби новото украинско правителство и за да остави източните части на страната под руско влияние.

Генсекът на Северноатлантическия пакт се изказа и във връзка с оръжията, които притежават сепаратистите в Източна Украйна. По думите му, най-вероятно срещу украинската авиация е използвано руско въоръжение, в частност ПВО, което е свалило няколко хеликоптера и самолета на украинската армия.

„Проблемът, който поставя пред НАТО „ирегулярната война”, се заключава в това, че задълженията на Алианса по колективната безопасност и свързаните с нея доктрини изискват реагиране на „въоръжени” нападения. Но една руска агресия към Литва, да речем, може и да не изглежда като директен удар. Вероятно Кремъл ще използва рускоезични медии, за да нахъса етнически руските жители на страната, подривайки при това основните функции на държавата с помощта на кибератаки и действия на неформални специални подразделения” – пише The Wall Street Journal.

И заключава: „Кримската операция е пример за подобни действия и от страна на Северноатлантическия алианс би било глупаво да не регулира своите доктрини – с оглед отразяването на новата руска заплаха – на следващата среща на високо равнище на НАТО в Кардиф, която ще се проведе през септември. Но никаква промяна в доктрината няма да помогне, ако участниците в НАТО и занапред продължат да смятат националната отбрана за малозначителен проблем”.

Трябва да се отбележи, че в доклада на британските парламентаристи се казва, че самодоволството и лошата подготовка са довели до неподготвеността на Алианса да  противостои на военната заплаха от страна на бившия си противник от времето на Студената война – Русия.
Депутатите изразяват също така опасения, че на натовските лидери няма да стигне политическата воля, за да реагират твърдо на нападенията. Документът е изготвен за предстоящага септемврийска среща на Алианса в Уелс и е публикуван на 1 август за предварително обсъждане.

В същото време главнокомандващият бединените въоръжени сили на НАТО в Европа Филип Бридлав увери, че ако Русия „в някакъв бъдещ момент реши да окаже силов натиск” върху някоя от държавите членки на пакта, съсредоточавайки по границите й своя армия, то тази държава ще получи помощ от силите за бързо реагиране.

По данни на The Wall Street Journal на 4-5 септември във Великобритания ще се обсъжда разширяването на силите за бързо реагиране и е много вероятно то да бъде одобрено на срещата.
Успоредно с това обаче, експерти предупреждават за опасността от нова студена война. За илюстрация на тази теза коментаторите прибягват до уроците от Първата световна война, столетието от началото на която се отбелязва тези дни.

Ексвъншният министър на Руската федерация Игор Иванов и бившият глава на британското външно министерство и ексминистър на отбраната на Великобритания Малкълм Рифкинд написаха статия в The New York Times, посветена на този проблем. Двамата, както и други членове на работната група, създадена от European leadership network (ELN), Руският съвет по международните отношения и „други аналитични европейски центрове” смятат, че заедно с търсенето на компромис за Украйна са нужни да се вземат три пакета мерки.

Става дума за усилията на всички страни по осигуряването на военна и политическа сдържаност, усъвършенстване на комуникацията между военните, диалог между командванията на НАТО и Руската федерация и подкрепа на директния диалог между Русия и Запада, от една страна, и Москва и Киев, от друга.
Според двамата експерти, за разреждане на напрежението в света, въпросите за териториалната цялост и правата на човека, към които подхождат различно Западът и Кремъл, е нужно да се обсъдят на международна конференция. В противен случай, се казва в статията на Иванов и Рифкинд, съдбата на страните, които в настоящия момент жестоко си противодействат, може да реши „случайността, а не здравомислието”.

Противопоставянето между страните може да стане и „горещо”, предупреждават от European leadership network. „Днешната криза застрашава безопасността на цяла Европа. Съществува вероятност от стълкновения между противници, притежаващи ядрено оръжие” – се отбелязва в краткия текст на изявлението, чиято пълна версия на няколко езика е поместена в сайта на ELN.
Експертите напомнят също, че Украйна не е единственото потенциално огнище на напрежение в отношенията между Русия и Запада. Те са на мнение, че опасност може да изскочи и от така наречените „замразени” конфликти в Грузия, Приднестровието и Нагорни Карабах.


През юли на срещата си с Барак Обама генсекът на НАТО Расмусен отбеляза, че Русия води в Украйна „хибридна война“

В категории: Международна политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки