Вместо от съветските спецчасти, нашите командоси изучавали опита на американските си колеги
Автор: Борис Цветанов
Колкото и парадоксално да изглежда, създаването на най-сериозното подразделение на българските тайни служби започва с един виц.
На 14 декември 1979 г. Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи, разказва на Тодор Живков следния анекдот: „Самолет излита от летище София и само след две минути в пилотската кабина влиза мъж с два револвера в ръцете: „Курс - Москва!" – казва той. „Че ние летим за Москва" – отвръща главният пилот. „Така е – отговаря похитителят, – но аз вече три пъти се качвам на самолета за Москва и все в Истанбул кацам!"
След добре познатото „Ха-ха-ха" на генсека, следва сериозното: „Какво разрешение си дошъл да изкопчиш от мене?" Отговорът на министъра е: „Време е да се създаде специално поделение за борба с тероризма!" Живков отвръща по войнишки: „Действай!"
И Димитър Стоянов действа.
Специалното оперативно милиционерско поделение е учредено със заповед от декември 1979 г. Официално специалната служба ще бъде сформирана през юли 1980 г. На майтап Димитър Стоянов казва, че в работата ще се използва опита на американската легенда Чарлз Бекуит. Доста смело за онова време. Защото в СССР от пет години вече има група за специални действия АЛФА.
Полковник Чарлз Бекуит, военен със световна слава, легенда във войната във Виетнам, е трябвало две години да води битки с чиновниците на Пентагона и Белия дом, за да получи разрешението за легендарните „Делта форс”, което нашият човек изпросва за минути с един виц.
Първата акция на нашите момчета от първия набор на Специалното оперативно милиционерско поделение е истински звезден миг. Датата е 24 май 1981 г.
Специалното поделение е вдигнато по тревога в 9 часа и 18 минути. На летище Сарафово край Бургас е извършено принудително кацане на турски пътнически самолет с 86 души на борда, без да се брои екипажа. Приземяването е по нареждане на превзелите с оръжие машината четирима турски терористи. Техният ултиматум е: освобождаване на съидейници в турски затвори и получаване на политическо убежище в България. В противен случай самолетът щял да бъде взривен.
Командосите са тренирали по 26 специални дисциплини, сред които овладяване на бойна техника от близка дистанция, ръкопашен бой, бойни действия в населена местност, планини или море, денем и нощем, щурмуване и превземане на самолети, кораби и сгради при всякакви метеорологични условия. Кандидатите са минавали при изключителна процедура. Важни клечки са се опитали да пробутат синчета и баджанаци, но са се домогвали само до комични историйки. Защото приемът е започвал с младежи до 28 години и на ръст над 175 см, както и физическа годност по специален тест. Тъй като приетите сержанти били 182-ма и офицерите 17, някакъв майтапчия кръстил поделението "Театър 199".
„Артистите" тренират до кръщението си девет месеца. Нека направим сравнение: баретите на ФРГермания GSG-9 от сформирането си до първата си операция – спасяване заложници от отвлечен самолет в Сомалия, са се подготвяли пет години; френските GIGN едва след пет години обучение спасяват деца от отвлечен автобус в Джибути.
Настъпва 24 май 1981 г. Командирът на баретите Нено Ганчев и началник щаба са в Москва на обмяна на опит. Заместник началник щаба капитан Маринов поема командването. Заедно с лейтенантите Колев и Велинов са подбрани 22-ма от командосите. Даден им е на разположение АН 24 на генерал Джуров. В 14 часа те вече са на летище Сарафово.
Обстановката е все по-усложняваща се. Аеропортът и пистата са отцепени, самолетът е в края на терена, близо до оградата.
Тук, на мястото на действието, става ясен и пропуск в подготовката – нашите барети са обучавани да щурмуват самолети само по принцип, на никого не е минавало през ума подробно изучаване на обстановката вътре в машините на различните марки самолети. Отвлеченият самолет е Д 9 и никой от командосите няма представа за салона, помещенията, кабините и люковете.
Почти едновременно с пристигането на нашия АН 24 на летище Бургас, каца и турски самолет с дипломати и турски командоси, които настояват да се заемат със случая. От най-високо място в София отговарят, че това си е наша работа.
Капитан Маринов тутакси оценява шанса да се добие представа как изглежда вътрешността на отвлечения Д 9. Машината с турските дипломати и командоси е същата. На няколко пъти наши барети, облечени като обслужващ персонал от летището, по различни поводи влизат в самолета и правят огледи, благодарение на което до вечерта вече имат нужната им схема.
Към 22 часа терористите дават съгласие на самолета да се качат представители на летището, които да донесат храна и вода. Преоблечени като обслужващ персонал, при терористите отиват капитан Маринов и лейтенант Колев. В същото време психолози се опитват да убедят по радиовръзката терористите в необходимост от преговори очи в очи. Това е за печелене на време. Командосите подготвят щурмова група и под прикритието на тъмнината тя се настанява в спрял в близост до оградата автобус. Чака се само удобен момент.
Преговорите обаче текат бавно. Турските дипломати нервничат и настояват техните командоси да решат проблема.
Към 10 часа на 25 май акумулаторите на аероплана се изчерпват, климатикът спира работа, радиостанцията отказва, температурата се покачва до 40 градуса. В тази обстановка терористите се съгласяват на намеса от страна на специалисти от летището. На борда се качват лейтенантите Велинов и Колев.
Терористите приемат да преговарят очи в очи. Изпращат парламентьор.
Той заявява: до 12 часа да започне процедура по освобождаването на затворниците в Турция и даването им на политическо убежище в България. В противен случай започват екзекуции като начало, а като финал – взривяването на самолета.
Парламентьорът споделя още, че преди да тръгне на преговори на пасажерите е предложено да напишат предсмъртни писма до близките си, ако имат желание.
В това време става нещо неочаквано от никого. То ще покаже, че нашите барети са получили висока квалификация в овладяване и на най-неочаквани обрати.
Командирът на отвлечения самолет за миг е оставен без надзор и включва двигателите. Самолетът бавно се плъзва по пистата. Трима по-смели мъже от пътниците се нахвърлят върху единия от терористите и го повалят, отнемат му пистолета и го застрелват. Голяма част от останалите пътници се спускат да търсят аварийните изходи.
Докато самолетът се движи, наши автобуси и линейка му препречват пътя и той спира. В това време колата с парламентьора е поела обратния път. Капитан Маринов е на няколко метра от нея и веднага се спуска подире й. Скача върху терориста и го поваля на земята. Същевременно щурмовата група се хвърля, за да овладее паниката сред безразборно напускащите машината пътници.
Те посочват третия от терористите, който веднага е заловен. Последният е намерен в самолета и обезвреден. Проверка показва, че самолетът не е бил миниран, както са твърдели терористите.
