Музеят в Павликени разкрива кога в джоба ни са дрънкали монети по 2,5 стотинки
Автор: Здравка Христова
Залите на Историческия музей в Павликени се изпълниха тези дни със странни експонати, сред които „рабош“, „децимал“ и „либра“. Те са част от изложбата „Стари мерки и теглилки по българските земи”. Нейните посетители могат да се убедят с очите си, че в България сме имали монета от две стотинки и половина, а покрай това ще разберат и що за мярка е „една мотика”.
Гостуващата експозиция е на Регионалния исторически музей в Търговище и включва предмети, които предците ни са използвали през вековете, събрани във фондовете на още десетина български музеи. Мерките и теглилките не са царствени знаци, не блестят в злато и сребро, но те са малките неща с голямо значение в човешкото ежедневие през вековете. И някак уж ги познаваме, но всъщност не знаем много за тях. Миниатюрни везни и мерки за пръстени, използвани в ювелирното изкуство, кантарче за теглене на бебета, различни по вид и размер ведра и котли за течности, крини и чували за жито, както и много други специфични за стопанския живот преди десетилетия мерки като аршини и метри, стъкленици, кесии за пари и др. изпълват музейните помещения.
Силно застъпена в изложбата е народната метрология, представена с предмети от българския бит. Например крината е сериозна мерна единица, когато става въпрос за облагане на зърнени храни. А мярката „една мотика” е била използвана при наемането на аргати по нивите. Ако на чорбаджията му трябват 10 души да прекопаят терена за два дена, той казвал, че наема 12 мотики за 2 дена и ето ти една твърде оригинална мярка за труд.
Друг подобен пример можем да дадем и с брадвата. Прадедите ни не са имали метър и ако се счупи гредата на сайванта и трябва да отидат в гората, за да си отсекат дърво, мерили са нужния метраж за дървения материал с дължината на сапа на брадвата.
Рабошът пък е интересен от гледната точка на народопсихологията, характерна за онези времена, и показва доверието, което хората са имали помежду си. Купуваш например две овце и две телета и драсваш четири чертички от двете страни на дървената летвичка, която представлява рабошът. Вземаш говедата и правиш уговорка с продавача, че ще му се разплатиш след няколко месеца.
Рабошът се счупва на две – по една половинка за продавача и за купувача. Идва уреченото време, двете страни по сделката се срещат и събират двете парчета като по счупеното ги сравняват и се разплащат.
Българската монета със стойност две стотинки и половина, която е истинска атракция за посетителите, е била в обращение между двете световни войни. От едната й страна е изсечен гербът и надписът „Съединението прави силата”. По аукционите такива монети вървят от 40 лева нагоре за екземпляр.
Сред останалите по-интересни експонати се нареждат различни грамове, кантари, мерки за течност, юсчетата и уникалните кантари като либрата, която измерва влажността на зърното.
Показани са също пощенски кантар, аптекарска везна и големи дървени лъжици като мерна единица за зърнени храни. Павликени се включи в гостуващата експозиция с първите часовници като мерители на времето. Тук е показан будилник, който е сглобен в ателието на майстор Антон Гърдев, което се е намирало в самия център на града. Естествена част от изложбата е и вечният календар на отец Матей Преображенски, създаден през 1870 г. в с. Михалци, който е обект с национално значение и е експониран в павликенския музей.