Що за мярка е „една мотика”


Що за мярка е „една мотика”
Експонати от изложбата за мерки и теглилки
24 Март 2014, Понеделник


Музеят в Павликени разкрива кога в джоба ни са дрънкали монети по 2,5 стотинки

Автор: Здравка Христова

Залите на Историческия музей в Павликени се изпълниха тези дни със странни експонати, сред които „рабош“, „децимал“ и „либра“. Те са част от изложбата „Стари мерки и теглилки по българските земи”. Нейните посетители могат да се убедят с очите си, че в България сме имали монета от две стотинки и половина, а покрай това ще разберат и що за мярка е „една мотика”.

Гостуващата експозиция е на Регионалния исторически музей в Търговище и включва предмети, които предците ни са използвали през вековете, събрани във фондовете на още десетина български музеи. Мерките и теглилките не са царствени знаци, не блестят в злато и сребро, но те са малките неща с голямо значение в човешкото ежедневие през вековете. И някак уж ги познаваме, но всъщност не знаем много за тях. Миниатюрни везни и мерки за пръстени, използвани в ювелирното изкуство, кантарче за теглене на бебета, различни по вид и размер ведра и котли за течности, крини и чували за жито, както и много други специфични за стопанския живот преди десетилетия мерки като аршини и метри, стъкленици, кесии за пари и др. изпълват музейните помещения.

Силно застъпена в изложбата е народната метрология, представена с предмети от българския бит. Например крината е сериозна мерна единица, когато става въпрос за облагане на зърнени храни. А мярката „една мотика” е била използвана при наемането на аргати по нивите. Ако на чорбаджията му трябват 10 души да прекопаят терена за два дена, той казвал, че наема 12 мотики за 2 дена и ето ти една твърде оригинална мярка за труд.
Друг подобен пример можем да дадем и с брадвата. Прадедите ни не са имали метър и ако се счупи гредата на сайванта и трябва да отидат в гората, за да си отсекат дърво, мерили са нужния метраж за дървения материал с дължината на сапа на брадвата.

Рабошът пък е интересен от гледната точка на народопсихологията, характерна за онези времена, и показва доверието, което хората са имали помежду си. Купуваш например две овце и две телета и драсваш четири чертички от двете страни на дървената летвичка, която представлява рабошът. Вземаш говедата и правиш уговорка с продавача, че ще му се разплатиш след няколко месеца.
Рабошът се счупва на две – по една половинка за продавача и за купувача. Идва уреченото време, двете страни по сделката се срещат и събират двете парчета като по счупеното ги сравняват и се разплащат.

Българската монета със стойност две стотинки и половина, която е истинска атракция за посетителите, е била в обращение между двете световни войни. От едната й страна е изсечен гербът и надписът „Съединението прави силата”. По аукционите такива монети вървят от 40 лева нагоре за екземпляр.
Сред останалите по-интересни експонати се нареждат различни грамове, кантари, мерки за течност, юсчетата и уникалните кантари като либрата, която измерва влажността на зърното.

Показани са също пощенски кантар, аптекарска везна и големи дървени лъжици като мерна единица за зърнени храни. Павликени се включи в гостуващата експозиция с първите часовници като мерители на времето. Тук е показан будилник, който е сглобен в ателието на майстор Антон Гърдев, което се е намирало в самия център на града. Естествена част от изложбата е и вечният календар на отец Матей Преображенски, създаден през 1870 г. в с. Михалци, който е обект с национално значение и е експониран в павликенския музей.


Будилникът (на преден план), сглобен в ателието на майстор Антон Гърдев, което се е намирало в центъра на Павликени Монетата от две стотинки и половина

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки