Асът от авиацията Захари Захариев


Асът от авиацията Захари Захариев
Ген. Захари Захариев
19 Февруари 2014, Сряда


Безстрашният военен пилот се сражава умело в Испания, командва въздушен полк в Далечния изток и лети за последно на 61 години

Автор: Йордан Василев

С голямо удоволствие започвам разказа си за този удивителен човек, с когото лично се познавах. Захари Симеонов Захариев е роден преди 110 години на 6 февруари 1904 г. в с. Бесарабово, Русенско. През 1928 г. завършва  авиационното училище в Божурище.
Ньойският договор забранява на България да има военна авиация. Подпоручик Захариев прави рапорт до своите командири за обучение на военни пилоти, който е одобрен. Нелегално от Италия се внасят на части 4 бойни самолета, които се сглобяват у нас. Те са снабдени с 9-милиметрови картечници. С халосни патрони се водят въздушни битки.
Захари Захариев е признат за най-добър пилот, повишен е в звание поручик и е награден с орден за храброст.

През 1931 г. той емигрира в Съветския съюз, където завършва  Академията на военновъздушните сили „Жуковски“. Два месеца след това избухва Гражданската война в Испания. Много интербигадисти се включват в нея, за да помогнат на законно избраното правителство. Сред тях  е и Захари Захариев.
Той споделя българския си опит с пренасянето на самолети на части и по този начин от Съветския съюз в Испания се доставят около 60 бойни машини. Те обаче са малки, така наречените двукрилки. Тези аероплани отстъпват на по-съвременните немски „Месершмид“ и италианските „Фалкони“, които се сражават на страната на Франко.

Поради това битките са неравни. Капитан Захариев обаче се чувства като господар на небето. По време на 3-годишния си престой в Испания прави 1250 излитания и участва в 960 въздушни боеве. Поразява 85 германски и 34 италиански самолета, поради което е наречен „страшилището“.
Повечето германски и италиански летци, когато виждат, че срещу тях е самолетът на Захариев, предпочитат да обърнат в бягство вместо да влязат в сражение с него.
След края на Гражданската война българският ас се завръща в Съветския съюз и е назначен за командир на въздушен полк в Далечния изток.

През 1940 г. японците, които са превзели Манджурия,  започват  полети над съветска територия. При един от тях докладват на подп. Захариев, че японците нападат с около 90 самолета, а в неговия полк има само 55. Без обаче да се двоуми, той заповядва всички да се вдигнат във въздуха и да посрещнат нападателите.
Захариев също излита и се включва във въздушните боеве. Сваля  6 японски самолета и заразени от примера му, другите летци от неговия полк също водят успешни двубои с японците. Понесли чувствителни загуби, летците от Страната на изгряващото слънце се оттеглят.

Като за прощално Захариев напада базата на японската авиация в Кирганджоу и унищожава 40 самолета. След този урок японското командване се отказва от други военни авантюри срещу Съветския съюз. А Захари Захариев е произведен в чин полковник.
През 1941 г. Германия напада Съветския съюз и стига до Москва и Ленинград. Смятайки че непосредствената японска заплаха е отпаднала, главното командване прехвърля полка на Захариев за участие в подготвяното настъпление при Москва.

В разгара на битката авиационният полк пристига, кацва само за зареждане с гориво и се издига за посрещане на германските изтребители и бомбардировачи.
Въпреки указанията на фронтовия щаб да направлява действията му от земята, Захариев излита със самолет и взима непосредствено участие във въздушния бой. Успява да свали 5 „Месершмида“, но самолетът му също е улучен. При това положение инструкцията е да се скочи с парашут, но той приземява повредената машина.

По-нататък българинът продължава участието си във войната до 1944 г. Той става първият чужденец, носител на званието „Герой на Съветския съюз”.
Когато съветските войски влизат в България, маршал Бирюзов му нарежда да премине на служба в българската армия. Така през 1947 г. той е назначен за командир на ВВС и е произведен в чин генерал-майор.

Захариев обаче не се нрави на някои от комунистическите дейци в България. През 1948 г. Цола Драгойчева съставя делегация, която се явява при маршал Бирюзов и обвинява летеца в аморално поведение – връзки с жени и запои до късно през нощта. На това маршалът отговаря, че според него Захариев много добре си върши работата, а личният му живот не го интересува и им препоръчва и те да забравят за него.
Това става известно на Вълко Червенков, който оглавява властта след 1951 г. Той издига Захариев за зам.-министър на отбраната и му е присвоено званието генерал-лейтенант. Възнамерява да го направи и министър, но среща ожесточената съпротива от страна на старите комунистически дейци.

Когато Тодор Живков идва на власт, го изпраща на  почетна служба като военен аташе в Москва през 1959 г., а 2 г. след това го пенсионират. През 1965 г. доставят на българските ВВС 15 самолета МИГ-4. На летище Крумово съветски летци демонстрират летателните им качества. Поканен е и ген. Захариев. Той иска да изпробва един от самолетите. Като узнават, че е вече на 61 г., му казват, че за неговата възраст това ще бъде недопустимо натоварване.

Въпреки това, той упорито настоява и накрая му разрешават. Излита и смайва всички с изпълнението на сложни летателни действия. Това е последният полет в живота му. А с него се разделя през 1987 г.

Пребиваването на ген. Захариев в Москва в качеството му на българско военно аташе съвпада с първите години на съветската космонавтика. Неговите колеги от САЩ, Англия, Франция и други западни страни много му завиждали, че на приемите, които устройвал в нашето посолство, идвали всички съветски космонавти, а на техните приеми – най-много един-двама аеронавти. На това Захариев отвръщал с добра усмивка: „Това, навярно, е от уважение към моята страна”. „Не, господин генерал – тъжно отговаряли колегите му. – Ние сме представители на такива големи държави… Това е от уважение лично към вас”.

Веднъж, на един прием в посолството, генерал Захариев се срещнал с един свой колега – полковник от военновъздушните сили на Италия. Забелязвайки на лицето му дълбок белег, той го попитал откъде го има. Италианецът отвърнал, че му е още от времето на войната в Испания. По думите му, тогава водел тежък бой с един турчин, когото наричали Халил Екрем. Той бил свалил няколко самолета на Франко. Но италианецът все пак успял да подпали единия му двигател, така че навярно турчинът така и не е успял да се прибере при своите.

Тогава генерал Захариев хитро се подсмихнал и, вдигайки чашата си, произнесъл: „Господин полковник, позволете ми да вдигна първия си тост за този турчин, който ви е оставил за спомен белега. – И отвръщайки на изпълнения с недоумение поглед на италианския си колега, казал – Пред вас стои същият този „турчин”.

Олег Шушаков
Из „Авиатори – герои
на Съветския съюз 1934-1941”

Ще поясним, че Захари Захариев участва в Гражданската война в Испания от септември до декември 1936 г., като воюва в състава на Първа интернационална бомбардировъчна ескадрила под псевдонима „Халил Екрем”, тъй като отлично владеел турски език. През това време извършва 4 бойни полета на двумоторен бомбардировач френско производство Potez 54.


Маршал Бирюзов Бомбардировачът Potez 54, с какъвто извършва полетите си българският ас по време на Гражданската война в Испания Немските „Месершмид”

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки