Почти всички части на екзотичното растение са много полезни и се използват за терапевтични цели
Автор: проф. Христо Мермерски
Мнозина стопани в по-топлите части на България отглеждат вече масово екзотичния хинап. Така че това растение, известно и като китайска фурма или жожоба, не е съвсем непознато у нас. А то е удивително полезно и за терапевтични нужди се използват не само плодовете му, но и неговите костилки, кората, листата и корените.
Хинапът съдържа множество витамини, микроелементи и различни други полезни съставки – катехини, органични киселини, захари, пектин, флавоноиди и дъбилни вещества. Количеството от витамин С в него например е повече, отколкото в лимона. Народните лечители по света го отнасят към най-полезните лекарствени растения, а лечебните му качества го приравняват към женшена.
Консумацията на плодовете помага за подмладяването на клетките и очистването на организма от холестерин, шлаки, токсини, вредни метали и излишни течности. Под тяхното въздействие се регулират процесите на отделяне на жлъчка и се засилва функционалността на черния дроб. При кърмещите жени се усилва изработването на млякото и се подобрява неговото качество.
Хинапът отлично тонизира нервната система, успокоява и оказва лек анестезиращ ефект. Особено обезболяващи са листата на растението и често се използват за жабурене при зъбобол и лечение на стоматит. Те притежават способността да блокират чувствителността на някои вкусови рецептори – след като се сдъвчат например, не се усеща вкусът на сладкото и горчивото, като в същото време се запазват възприятията за солено и кисело.
Противовъзпалителните и диуретични свойства на хинапа се използват за лечение на различни бъбречни заболявания като цистит, нефрит и бъбречно-каменна болест. При респираторни проблеми помага отвара от плодовете му. Тя е много полезна и при коклюш, бронхит, трахеит, фарингит и ларингит.
За приготвянето й се взимат 5-10 плода, заливат се с ½ л гореща вода и се варят на водна баня в течение на 30 минути. После течността се охлажда, прецежда и се допълва до изходния й обем. С помощта на тази отвара може да се нормализира и кръвното налягане, но за да стане това, трябва да се употребява ежедневно в продължение на три месеца (3-4 пъти на ден по 50 мл). При аритмия е полезна настойка от костилките (100 г счукани костилки се варят 10 минути в ½ л вода, след което към това се прибавя 200 мл медицински спирт и се оставя да престои 8 часа. Пие се по 1 с. л. 4 пъти на ден).
Чаят от хинапа успокоява нервите, нормализира съня и премахва тревожността. Отвара от корените на растението се използва като укрепващо средство за косата. За преодоляване на косопада и засилване растежа на косъма в продължение на около месец трябва всеки ден с нея да се мие главата. Приготвя се от 20 г нарязани на ситно корени, които се варят на водна баня половин час в ½ л вода, като се разбъркват непрекъснато. Течността може да се приема и като понижаващо температурата средство, като се пие 3 пъти на ден по 1/3 чаша по време на хранене.
Мазилото от листата на хинапа пък е отлично средство при гнойни рани и абцеси. Свежите листа се смесват със зехтин в съотношение 1:5 и сместа се нагрява до 90 градуса. Оставя се да престои 10 дни преди прилагането си.
Растението не се препоръчва да се употребява единствено от хора, страдащи от ниско кръвно налягане.
