Свещените дървета на българите


Свещените дървета на българите
Дъбът край пернишкото село Ракиловци е на близо 1600 години и се смята за най-стария на Балканите
02 Април 2013, Вторник


На особена почит сред народа ни са дъбът, яворът, орехът и дрянът


Според народните вярвания дърветата имат различни качества. Повечето от тях дават сили на човека, предпазват го от лоши влияния, но понякога могат да му причинят и неприятности. Поради тази причина е важно да се знае мястото и значението на всеки дървесен вид в системата от вярвания и обичаи.

Най-разпространеният митичен символ на вселената е т. нар. „Световно дърво”. Отделните му части изразяват триделното разпределение на света. Короната символизира небесното – там живее Бог, светците и ангелите. Стъблото олицетворява земния живот, а корените се считат като представители на подземния свят. Според народа всяко място е обитавано от различни свръхестествени сили.

Освен като модел на космическото пространство, „Световното дърво” съдържа в себе си архаичния начин да се преминава от един свят в друг. Това е в основата на редица ритуали. Под вековните корони на дърветата някога са се извършвали различни обреди. В ролята на „Световно дърво” народът ни обикновено е приемал няколко дървесни вида – дъб, явор, орех и бор. Те са били на особена почит. Традицията строго е забранявала да се секат и да се кършат клоните им.

Дъбът (наричан още цер, горун или благуняк) е дървото на върховния славянски бог Перун. Затова на Бъдни вечер във всяко огнище трябва да гори дъбова цепеница. Той се използвал като материал за изработването на вещи от бита на българите. Бухалката, която се ползвала при прането на дрехи, можела да бъде само дъбова. За кобилицата, с която жените са носели вода, важи същото правило. И двата предмета участват в моминските обичаи.

За явора се смята, че под сянката му човек може да седи или да спи без да се страхува от лоши духове. В българските народни приказки и песни се разказва, че  когато се изморявал от битките с морската стихия, свети Никола лягал да си почине под яворово дърво. Яворов е кавалът, с който овчарите свирели по цял ден, докато пасели стадата. От него се изработвала и сватбарската чаша, с която ритуално се дава вино на младоженците, за да живеят в разбирателство и любов. Ведрото, с което булката носи вода на първия ден след сватбата, също е от явор, тъй като това е единственото дърво, което може да пази невестите и момите от змейове и самовили.

Според народните поверия не се препоръчва да се седи дълго под орехова сянка, въпреки че орехът е свещено дърво. Ако някой заспи под орех – ще се разболее.
Крушата не е сред свещените дървета, но народът ни й приписва предпазващи качества. Крушовото дърво расте и в гора, и по ниви, и ливади. Сянката му е била добра за хората, работещи по полето – жетвари, косачи. Вярва се, че на крушата може да се връзват люлките на малките деца, без да има обсебване на зли „влияния, дихания и духове”.

Считало се, че около люлките на бебетата винаги има присъствие на различни митични същества, които ще им навредят. По време на тежката работа на нивата майките е трябвало да оставят децата си сами задълго. Затова е било много важно дървото, под което се връзвала люлката, да е круша, защото всички тези лоши сили бягали надалеч от него. Съществува и вярване, че крушовото дърво предпазва от лоша среща. Затова през лятото девойките носели венци, увити от листа и клони на круша, а през зимата (на Бъдни вечер) трапезата не се кади, ако няма на нея сушени круши.

Дрянът е символ за здраве и дълъг живот. Затова и от него се правят сурвачките и коледарските пръчки.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки