В капана на алчните банки

Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net

Пети септември 2012 година, около обед. Компютрите на Райфайзенбанк - България започват да се държат като препили. Бълват странни данни, осчетоводяват несъществуващи сметки, не искат да изпълняват команди. През този ден банковите служители любезно и с прословутата си наизустена изкуствена и хладна усмивка обясняват на повечето си клиенти, че не са в състояние да извършат една или друга услуга, защото „има срив в системата“.

Две седмици по-късно притежателите на кредитни карти, издадени от Райфайзен, с изумление виждат в прясно получените си месечни извлечения, че сметките им “са захранени” с всевъзможни покупки, каквито никога не са извършвали. При това – направени в градове и държави, които те не са посещавали.
По-наблюдателните забелязват, че транзакциите са със странни дати, твърде далечни от отчитания период. Примерно, около новогодишните празници на 2011 г.
Тези, които се обаждат в центъра за обслужване на клиенти, чуват със същия хладно-любезен тон обяснение, че да – има един такъв проблем, ама ние ще го отстраним.

Райфайзен си е изградила един досаден навик да занимава клиентите си с всякакви глупости в платформата си за онлайн банкиране, които им изскачат като съобщения, след като влязат в нея с потребителското си име, но информация за някакви проблеми около 5 септември там липсва.
В интернет сайта им на видно място е изложена и рубрика “новини”. Около въпросната дата в нея действително е публикуван един текст, свързан с кредитните карти и то какъв:

“Райфайзенбанк с промоция – до половин година без лихва и такса за обслужване за новоиздадени кредитни карти”. За сривове и надписани сметки по вече издадените - ни дума, ни вопъл, ни стон. А и как иначе – банковото ръководство знае – можеш да привличаш нови клиенти само с промоции, не и с реални новини от ежедневието в българските клонове на австрийската банка.
Впрочем в новините има още едно непреходно по своето значение съобщение - “Райфайзенбанк вече e на трето място в българската банкова система с 6.8 млрд. лв. активи”. Каква чудесна новина! Още повече, като се проследи и как са ги натрупали.

През март 2011 година банковите босове в лицето на управителния съвет (Момчил Андреев, Ценка Петкова, Евелина Милтенова, Ани Ангелова, Моника Фюрнзин и Надежда Михайлова) стигат до гениалното откритие, че най-лесният начин да се трупа “мангиз“, за да си поддържат заплатите (възлизащи между 80 000 и 150 000 лева месечно) и годишните им бонуси (вариращи и до по 200 000 лева на човек) в условия на финансова криза е като се отмъкват последните левчета на бедните клиенти.

Всички знаем как се издават дебитни карти в България. В масовия случай работници и служители, същите онези, дето взимат месечно по около 500-600 левчета, са задължени да го направят в посочена от работодателя банка. Иначе чисто и просто няма как да си получат заплатата. Много пенсионери също са подлъгвани да се обзавеждат с дебитни карти, за да не дремят с часове по дългите виещи се опашки в пощенските клонове в единствените два-три дни, когато се изплащат пенсии.
Та миналата година тези шестима юнаци от управителния съвет измислят тарикатска схема за обиране на клиенти, която ги превръща в един вид нещо като пионери в българското банково дело от по-нови времена. Буров би им свалил шапка за хрумването.

Нововъведението им може да се обобщи така: официално ще лъжем народа, че нашите дебитни карти нямат месечна такса за обслужване, но реално ще ги натоварим с такава, ама ще я маскираме с едни словесни абракадабри, че никой нищо да не разбере. Пък те, хората, като теглят парите си от банкоматите така и така не могат да си вземат цялата сума до стотинка и няма да забележат, че сме ги окрали.

Като се има предвид, че дебитните карти са като SIM картите на мобилните телефони – всеки българин има поне една, а повечето и по няколко, лесно може да се пресметне за какви пари иде реч.
Райфайзен няма обявена статистика колко дебитни карти е издала в България, но са вероятно около милион. Което ще рече, че тарикатлъкът на шестимата ще носи на банката приблизително по един милион лева всеки месец.
Каква прекрасна пара във времена, когато хората броят и жълтите си стотинки. Ще има и за банкерски бонуси, и за спонсорство на алибали, и за разни други работи.

Речено-сторено. Тайничко, подло и по бай Ганьовски крадливо Райфайзен вече прибира по 1 левче месечно от всеки, който е имал наивността да си издаде дебитна карта при тях с обещанието, че уж няма да има такса обслужване. Такава на практика действително няма, защото левчето не е оправдано с нея.
Алековият подход на шестимата се изразява в хитрото обяснение за какво се дръпва този лев всеки месец. Не за такса, а за “нова функционалност по картата”.

Да видим сега каква е тази нова функционалност.
Всеки притежател на дебитна карта в Райфайзен, без да го е искал и най важното – без да са го питали, през април 2011 година се е обзавел и с разплащателна сметка.
Та обслужването на тази именно сметка, а не на картата, струва месечно по 1 лев. Проблемът обаче идва от там, че банката въвежда насила за клиентите си нова, никому ненужна услуга, но не им позволява да я откажат. Искаш, не искаш, даваме ти и взимаш тази сметка, а ние ще си прибираме левчето, защото като управители на Райфайзенбанк сме свикнали да си поддържаме живота луксозен в иначе бедна България.

Някои от клиентите на банката имат невероятния шанс да й подаряват месечно и по два лева. Това са тези от тях, които вече са си открили разплащателна сметка, ама имат и дебитна карта, покрай която са се сдобили и с втора.
Както се вижда, начините да се натрупат 6,8 млрд лева активи са най-разнообразни. Ето и още. Примерно, издал си дебитна карта от Райфайзен, а след време вече си престанал да я ползваш като по нея не постъпват суми. В такъв случай банката ще продължи да си тегли всеки месец от картата ти по левче, докато я източи нацяло.

След това става вече страшно.
Точенето продължава, а сметката е на минус. Започва да се начислява лихва като при кредитна карта, която никак не е малка. Ей така щастливият собственик на “безплатна” дебитна карта в австрийската финансова институция получава честта да се превърне в неин длъжник с борч, който се капитализира. И ако не се усети да го изплати до 90 дни, също така тихомълком и без шум, името му цъфва в кредитния регистър. Което до края на живота ще му създава всякакви проблеми.
Прийомът на шестимата се оказва не само успешен, но и много заразителен.

Босовете по останалите банки се споглеждат
да видят дали някакво гражданско общество ще се раздвижи, за да сезира Комисиите за защита на потребителите и на конкуренцията и най-вече съда за натрапената “нова функционалност”, която не може да откажеш.
През следващите няколко месеца гражданското общество действително се задвижва… да защитава улични кученца и тревички. Поради което “новата функционалност” започва да се появява и на други места.

В началото на това лято, малко преди да излезе в отпуск, шефът на УС на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян подхвърля на Андреа Казини, който официално му се води заместник в УС, но реално е босът по всички въпроси, че е срамота колегите от Райфайзен да точат картите на глупаците с по левче и да трупат едни лесни милиони, а ние да седим със скръстени ръце.
Казини, който като средиземноморец не е чужд на балканските нрави, веднага съзира колко много хляб има в тази идея.

Та “новата функционалност” влиза с пълна пара и с точно това име за дебитните карти и на Уникредит. Което е разочароващо за такъв именит и фамозен финансист като Хампарцумян.
Жалко, понеже се очаква от личност като него поне да измисли някоя нова словесна абракадабра, а не да ползва наготово стилистичната хрумка на шестимата от Райфайзен.
Все пак, не можем да не признаем, че

Хампарцумян творчески доразвива идеята.
Притежателите на дебитни карти в неговата банка, освен разплащателна сметка, получават и “актуализиране в реално време на данните по нея”. Ето за такава безсмислица в Райфайзен не се бяха сетили. Ама пък как добре звучи.
Отива, примерно, прясно пенсионираната леля Цонка при служител на Уникредит и го пита: Извинявай, леля, ама видях, че ми няма един лев в картата, по която си получавам пенсията от 223 лева и 87 стотинки. Защо сте ми го взели?

А служителят й отговаря: Как за какво? Защото вече имате нова функционалност по картата, която включва разплащателна сметка и актуализиране в реално време на сумите по нея. Това ви дава възможност да извършвате онлайн банкиране с вашите 220 лева и 87 стотинки, да купувате стоки от интернет магазини и да извършвате плащания.
И леля Цонка, доволна от тази нова придобивка и толкова нужните й екстри, която тя включва, си излиза от банката щастлива, че е доживяла такива модерни времена.




В категории: Горещи новини