Нашествието на турските филми и сериали

Автор: Симеон Балевски

излъчи повече от 30 турски филми и сериали, и то в най-гледаното време. Всичко това не е случайно. Случи се, след като за министър на културата бе назначен Вежди Рашидов и след като започна  кампания за приемането на Турция в Евросъюза.  
Интересно е да се знае, че от раждането на т.нар. демокрация през 1989 г., та до 2009 г. у нас не беше излъчен нито един турски филм, въпреки че ДПС беше във властта.

Тревожен е фактът, че тези филми на пръв поглед са близко до живота, а на преден план се извеждат морални и семейни ценности така, че да се харесат най-вече на средностатистическия европеец, каквито са и българите.
Не мога да си обясня обаче защо в турските продукции не се говори за различните религиозни традиции, характерни за мюсюлманите. Актрисите в тях са облечени по-модерно дори от тези във Франция и Италия. Те са с голи гърбове, големи деколтета, твърде къси рокли и силно гримирани. Никъде не се виждат шалвари, фереджета, дори и забрадки рядко се срещат.

Никъде в турските филми не чуваме думите Рамазан и Байрам. Липсват понятията ходжа и джамия. Не се чува воят на ходжата по всяко време на денонощието, както е в смесените райони на България.
В турските филми тези обичаи се прикриват или пропускат. В нашата страна мюсюлманите строго спазват Корана, молят се 4 – 5 пъти на ден, привикани от минарето на джамията. Сутринта в 5, та чак до вечерта в 22 часа.

Рамазанът строго се спазва през целия ден ,нищо не се яде и пие, дори и при 40 градуса водата е забранена. Всички ресторанти и сладкарници в местата, където мюсюлманите имат мнозинство, са затворени през целия ден на празника.
В турските филми никъде не се споменава за сюнета - обрязване на малките момчета, а в България този обичай става все по-популярен.

Облеклото на българските мюсюлманки не е като на туркините в сериалите. Даже им се плаща, както например във Велинградско, за да сложат фереджета и шалвари. Особено тежко е положението в Айтоско и Делиормана, където всички жени са с ислямско облекло.
Питам се накрая, кои са истинските мюсюлмани - тези в България, или тези в турските сериали и защо съществува тази разлика. Нарочно или случайно, във филмите от Босфора се скриват някои неудобни истини, с цел да се внуши на наивния българин, че Турция и нейните граждани вече са готови да влязат в Европа.

За 500 години османско робство българинът е научил от тях само пехливанските борби, баклавата и кючека. Никаква наука и култура той не получава от империята на султаните.
Беше време, когато Турция се учеше от България как се правят качествени игрални филми. „Благодарение“ на нашите некадърни правителства и продажни политици сега ние трябва да се учим от Анкара как се произвежда гледаемо кино и телевизия.



В категории: Горещи новини