Манастирът в Голямо Буково – българската „Света гора“


Манастирът в Голямо Буково – българската „Света гора“
Старата сграда на метоха, вдигната през 1873 година, е почти напълно разрушена. За да влезе в списъка на обектите, финансирани от държавата по линия на опазване на културно-историческото наследство, трябва разрешение от Светия синод
21 Април 2017, Петък


Наричат го още нашенския Атон заради хипотеза, че „Св. Животоприемний източник“ е бил обител на исихастите на Григорий Синаид. Храмовият празник на манастира е точно на днешния Светли Петък 

Автор: Красимира Костова Директор на Общински исторически музей - Средец

Ще го намерите на 4 км от с. Голямо Буково и на 12 км северозападно от с. Близнак, сред живописни местности и в близост до малки странджански селца.

Манастирът е основан през 12 век и кръстен на името на света Петка, а храмовият празник е Светли Петък – петъка след Великден, на който ден се почита светицата. Съществува предположение, че през 14 век той е бил един от манастирите на Григорий Синаит, част от Парорийския манастирски комплекс.

Българският писател Антон Страшимиров също е смятал, че точно тук е била “школата на исихастите”, защото “при последното си завръщане от Света Гора (Атон), Григорий е слязъл от кораб в Созопол и оттам се отправил за своя манастир”.

В съвременния си вид е построен в края на 19 век. Паметник на културата, днес Голямобуковският е единственият действащ манастир в Странджа. В олтара на храма се намира аязмото “Животоприемний източник”, дало името на днешната църквица, изградена в непосредствена близост до „живата вода“.

На 34 км югозападно от гр. Средец се намира Голямобуковският манастир “Св.  Животоприемний източник”. Манастирската обител е скътана във високите части на северните склонове на Странджа планина сред гъста дъбова и орехова гора. Пред нея се открива широка панорама от странджанските предпланински възвишения.

Легендата разказва, че през третата четвърт на 19 в. на Коста Янов - един от жителите на с. Коджа Бук (дн. Голямо Буково, в сън му се явила Св. Богородица. Тя му заръчала да отиде на Осман баир и да потърси стария манастир, който бил разрушен от турците. Бай Коста не изпълнил заръката на Божията майка.

Селянинът бил наказан с тежка болест. Люти рани покрили краката му. След време Божията майка отново се явила в съня на Коста Янов със заръката да потърси стария манастир и да потопи в тамошния извор болните си крака. Когато оздравее, на това място да съгради нов манастир за прослава на името Господне.

Болният мъж изкачил хълма и тръгнал да търси лечебния извор. Не след дълго го открил, измил раните си с бистрата вода. Не минало много време и чудото станало.

Той се отървал от коварната болест. През 1873 г. изградил църква и метох ведно със селяните от околните села.

Манастира нарекли “Св. Животоприемний източник” заради живата вода, която извира от олтара на църквата и заради нейните лечебни свойства.

Всяка година на Светлия петък /първия петък след Великден/ миряните идват отблизо и далеч да почетат храмовия празник на манастира и да се черкуват.

Районът на манастира е обект на археологически обходи и проучвания през периода от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Регистрирани са множество тракийски могили, соларни кръгове, свързани с религиозни практики на траките към Слънцето и мъртвите, християнски параклиси и ранновизантийски и средновековни крепости.

Най-ранните следи от човешки живот датират от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Свързани са с мегалитната култура, коята е предствена на Балканите от долмени (каменни гробници) и светилища.

Паметниците от тази култура са най-силно концентрирани в околностите на близките села на манастира /Г. Буково, Кирово, Белеврен, Граничар, Д. Ябълково, Варовник/. Тези паметници се свързват с религиозния светоглед на траките и са част от световната мегалитна каспийско-средиземноморска култура.

В близките околности на манастира на източния връх на “Двата близнака” в края на 5 в. и началото на 6 в. се изгражда военно-стратегическа крепост, с цел да отбранява столицата на Византийската империя – Константинопол, от варварските нашествия. Тя има много добра визуална връзка с останалите крепости от Странджа и Източното старопланиние, строени по онова време.

След управлението на Иван Асен ІІ /1218-1241/ териториите на Голямобуковския манастир влизат в състава на българската държава.

В научната историческа литература от началото на 20 в. до днес съществува хипотеза, че манастирът “Св. Животоприемний източник’ е приемник на манастира “Св. Троица”, основан от Григорий Синаит и Теодосий Търновски в края на 13 в. и началото на 14 в. в т. нар. Парорийска пустиня, където се заражда и развива философско-религиозното учение на исихазма. В изворите Парорийската пустиня се приема за българската Света гора /Атон/

Днес имаме повече основания да твърдим, че българският Атон е Манастирският комплекс в близост до манастира “Св. Животоприемний източник”. През 1984 г. ст.н.с. д.и.н Ив. Карайотов прави археологически сондажи около абсидата на църквата в манастира и попада на погребения от 12 – 14в.

Според записките, взети от архива на архимандрит Рафаил, живял в манастира от 1905 г. до края на живота си (1967 г.), при ремонта на църквата през 1914 г. при изкопни работи са открити “две средно големи икони на св. Троица и св. Георги, много човешки кости, а по тях гривни, пръстени, метални, копчета".

Наскоро при теренни обходи в околностите на манастира попаднахме на еднокорабна базилика с материали от ХІV в. Всичко това ни дава основание да предполагаме, че работната хипотеза за Парорийската пустиня и манастира “Св. Троица”, на Григорий Синаит след бъдещи археологически проучвания ще се превърнат в теза, че българската Света гора е в района на манастира “Св. Животоприемний източник”.






Живата вода от аязмото, за която се разказват легенди... ...и новият храм, вдигнат в близост до извора Съществува хипотеза, че манастирът е бил част от Парорийската пустиня

В категории: Новини , Репортажи , Пътеводител , Средновековие , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки