Александър Чижевски по време на защитата на докторската си дисертация през 1918 г.
31 Декември 2011, Събота
Преди 90 години руският учен професор Александър Чижевски разработва теорията си за историометричния цикъл.
Автор: Борис Цветанов
До ден днешен тя си остава почти неизвестна.
Годините на „Гневното слънце” се редуват в период от 11-12 години и са известни отдавна, но едва Чижевски (при това засега единствен) свързва цикличността с активизиране на политическия и обществен живот на планетата.
Всички основни процеси, движили цивилизацията, удивително съвпадат с повишаване активността на слънцето – пише руският космически изследовател в малка брошура, отпечатана през 1924 година в периферно издателство в Калуга. Удивителен е синхронът на годините на активното слънце с годините на активизиране на човешката психика.
Всички кръстоносни походи, открива Чижевски, са започвали в години на „Гневното слънце”. Това са годините, в които са постигали връх в държавническите си дейности личности като Марий и Сула, Цезар и Спартак, Гарпибалди и Ленин. Това са години на най-силни масови политически и религиозни движения: Великата Френска революция, Парижката комуна, Октомврийската революция...
Чижевски дори заявява, че и историята може да се смята точна наука, подобно математиката и физиката. Политическите и военни процеси могат да бъдат прогнозирани. През 1922 година той предрича например Голямата депресия.
Един от малцината изследователи на теорията на историометрията, българинът Бойко Златев, допълва през 2006 г. руския учен: „Световната история е ритмика от събития, които се подреждат подобно нотите в класическо музикално произведение. Всички значими исторически събития, включително и тия, които носят големи страдания, изграждат една единна и величествена хармонична симфония”.
По разбираеми причини теорията на Чижевски не намира признание в Съветския съюз. Книжката, издадена в Калуга, е унищожена, а издателите й – наказани. Иначе първия си научен труд – „Физическите фактори на историческия процес”, основоположникът на космическата биология пише още през 1918 г., когато е само 21-годишен.
Несъобразената с марксизма (така, както са го разбирали в Кремъл, б. а.) историометрия е тотално отречена. Застъпничеството на Циолковски спасява младия учен само временно. Той продължава да се занимава с влиянието на слънчевата активност, но проучванията му сега са насочени главно към здравето на човека. Пръв в науката Чижевски открива опасностите, които крият мощните слънчеви изригвания, а също и взаимовръзката на инфаркти и инсулти с магнитните бури.
На Запад обаче всяка негова статия е истинско събитие. На Първия световен конгрес по биофизика през 1939 г., който се състои в Ню Йорк, съветският учен е номиниран за Нобелова награда по физика.
И в Москва също всяка негова дума се превръща в събитие, което обаче води до нападки, научни отричания и доноси. На 21 януари 1942 г. той е арестуван и прекарва 16 години в Казахстан. Завръща се в Москва през 1958 година със силно разклатено здраве.
Половин век след заявката за новата наука, по нея започват разработки преди всичко английски учени, но те се ориентират най-вече към природните феномени: влияние на Слънцето върху природните бедствия, върху енергийните източници, върху човешкия организъм. Така се оформя науката хелиобиология, за която се приема, че неин основател е Чижевски. Като нейно ехо популярност набира масовата психоза по апокалиптични картини, а най-важното според нейния създател остава на заден план.
На всеки 11-11,5 години, пише той, нашето светило като че ли полудява. Започват много повече, отколкото в други години изригвания, както по брой, така и по интензивност. При база сто единици в обикновени години, в години на активност те стигат до 1 000. Ние всички сме един вид слънце, твърди още преди 90 години професорът. Плод сме на слънцето, храним се със само видоизменена слънчева енергия и сме в пряка зависимост от всяка слънчева въздишка.
Максимумът на образуване на слънчеви петна е в пълен синхрон с максимума човешка възбудимост на несъзнателната колективна човешка психика. В години на активно слънце хората са най-податливи на внушения на идеологии, политически и религиозни движения, на влияния на политици, военни, държавници.
Изследвайки най-важните години в човешката история, Чижевски открива удивителни съвпадения: всички повратни моменти в историята: години на ужасни войни, революции, заговори, атентати съвпадат с годините на активизиране на слънчевата дейност. Слънцето пише човешката история, твърди Чижевски и се опитва да внуши на ръководителите на съветската държава, че историческите процеси могат да се прогнозират и контролират.
Ученият разделя историометричните цикли на четири периода.
Първият се състои от четири спокойни години. Това е време на минимална възбудимост на Слънцето, с най-малко на брой изригвания. Като ехо в живота на цивилизацията, това са годините, които се характеризират с най-малък интерес на хората към политиката. Нека погледнем кои са тия години в наше време: 2005, 2006, 2007, 2008.
Вторият период продължава 2-2,5 години. Това време е нарастване на броя на слънчевите изригвания. Сред човечеството се забелязва нарастващ интерес към политическите процеси, към нови идеи, към поставяне пред обществеността на все по-наболели проблеми. Нека да си спомним, че точно това се случваше в годините 2009, 2010-а и началото на тази година...
Третият период, в който вече сме навлезли, е времето на активното слънце. Той трае три години на максимални по брой изригвания, като върхът сега се очаква да е от средата на 2012-а до средата на 2013 година. Този трети период, пише Чижевски, е време на велики безумия, както и на велики благодеяния. Това са годините, в които политическите водачи имат максимално влияние върху населението. Да си спомним какво ставаше през 1989 година – година на активното слънце. Това е време на въплъщаване идеите на дело, най-вече с огън и кръв, пише още ученият.
Четвъртият период, който трае от две до две и половина години и е време на спадане активността на слънцето. Време за довършването на започнатото в обществения живот.
Читателите могат и сами да проверят теорията на Чижевски.
Година на активното слънце е била 1956-а . Унгарското народно въстание, ХХ конгрес на КПСС, метежите и безумията в Латинска Америка, кризата около Суецкия канал, зловещите атентати.
1968 година е също година на активното слънце: Чешката пролет, зараждането на хипи движението, което промени света ...
Накрая още нещо любопитно, отново българска връзка. Със сигурност без да е чувал нито за Чижевски, нито за историометрията, през 1956 година Георги Марков, едва започващ литературната си дейност при това с две криминални новели, отбелязва в дневника си, за който ще съжалява, че го е унищожил: „Това беше объркана година.
Не знам дали на Слънцето нещо му беше станало или пък някаква гигантска звездна експлозия беше повлияла на нашата галактика, но атмосферата на 1956 година беше изпълнена с напрежение. С всеобщо очакване и действие нещо да се случи, да настъпи промяна...”
Настъпва новата година на активното слънце. Какво ни носи – ще видим. Вероятно ще станем свидетели на много драматични моменти и събития. Във всеки случай, това е доста по-вероятно, отколкото предсказанието на маите...
Датата на Страшния съд според календара на маите ще настъпи на 23 декември 2012 г. Според астрономите обаче това, на което тогава ще станем свидетели, е така нареченият Парад на планетите, който ще се състои на 21 декември идната година. От гледна точка на науката астрономия, тези „паради” са напълно безопасно явление. Отличителното на предстоящото подреждане е, че в една линия ще се „строят” не само Земята, Марс, Юпитер и Сатурн, но и някои планети от други звездни системи, които заедно ще образуват „вектор” до центъра на Галактиката.
Така родната ни планета ще се окаже на една ос, която ще свърже нашето Слънце с галактическото „сърце”. И в това, за разлика от пророчествата на древните маи, учените не виждат нищо страшно и катастрофално. Така че да се отърсим от суеверията и да посрещнем с надежда Новата година.
