Черно, маскирано като бяла смърт


Черно, маскирано като бяла смърт
Иван Башев
08 Декември 2011, Четвъртък


В широко рекламираната Голяма българска енциклопедия не се е намерило място за Иван Башев.


Автор: Борис Цветанов

Единственият от Девети септември 1944 година до ден днешен първи наш дипломат, родеещ се с легендите на външното ни министерство след Освобождението. И до сега архивите на Форин офис и Капитолията пазят най-високи оценки за най-нестандартния външен министър в целия Източен блок.

Странно, но отношението на БАН към Иван Башев напълно се покрива с онова на висшия партиен елит отпреди 40 години. Година след смъртта на легендарния министър Блага Димитрова и Соня Бакиш (мъжът й Станко Тодоров тогава е премиер на страната) се заемат с подготовка на книга със спомени за Иван Башев от приятели и колеги. Секретариатът на ЦК на БКП обаче забранява издаването на сборника.

Не се намери за необходимо една от 1500-те улици на София, някои с много странни наименования, да носи неговото име. Нито една от неизброимите хижи в България не е наименована на планинаря, който намери смъртта си в снежната прегръдка на Витоша.

С това странностите не свършват. Вероятно не е имало друг министър от социалистическо (да не говорим за днешно) време без собствено жилище. Апартаментът, в който живее със съпругата си София и дъщеря си Миряна, е под наем.

В „Сикрет сървиз” намират за необходимо да отбележат в специален доклад, че Башев знае шест езика, превъзхожда по интелект всички членове на Политбюро, както и величията от Кремъл. Дружи преди всичко с хора на културата. Петнадесет години е бил журналист, през част от които е и главен редактор на често непокорния „Народна младеж”, останал такъв и след него.

Вдовицата на Башев София твърди: Не беше убит. Замръзна си.
Но не скрива съмненията си, че вероятно не е търсен от спасителите както трябва.

Месец след смъртта на министъра при съпругата му идва непознат мъж, който поверително й казва: „Иван Башев стана жертва на заговор, той беше убит”. Изгонила го. Единственото възможно вярно решение във времето, в което вероятно апартаментът се е подслушвал.

На 12 декември 1971 година към 11 часа Иван Башев поема към планината. Знае, че се очаква буря. На шофьора, който го откарва до някъде, определя среща в „Щастливеца” към 3 часа след обяд. В 5 часа шофьорът звъни на София, че Иван го няма. В шест часа София звъни на шефа на УБО генерал Кашев. Звъни и на премиера Станко Тодоров. Обещано й е да се направи всичко възможно.

Откриват го 13 часа по-късно.
Никой никога от официалните лица не обелва и дума за охрана около външния министър при този му поход.
Скоро е установена причината за смъртта: „Спиране на мозъчната дейност вследствие необикновен студ”. Но и студът, и бурята са били известни предварително на опитния планинар!

Вдовицата София намира обяснение, че вероятно е получил болки от дископатията, трябвало да спре, за да изчака преминаването й... Само че това противоречи на духа на Иван Башев. „Беше човек на риска – твърди дъщеря му Миряна Башева. – Подлагаше се на неимоверни изпитания, винаги е искал да преодолява препятствия!”

Човек като Иван Башев не би спрял пред изпитанието на дископатията. Освен да „преодолее препятствия”, той е трябвало да е знаел, че спасението му е в единствено непрестанно движение.

Сега да свържем Иван Башев с един друг странен министър от онова време. Казва се Ангел Цанев. От пет месеца той е поел вътрешното министерство след отстраняване по нареждане на КГБ на неподходящия Солаков. Близо до ума е, че новият министър е наложен пак от Лубянка.

Ангел Цанев е пълен антипод на Иван Башев. Той отклонява средства (след време ЦК на БКП с подписи на Борис Велчев, Иван Пръмов и други величия ще му опрости 24 297 лева дългове – фантастична за онова време сума, когато левът е по-силен от долара, а една тройунция злато е струвала 100 долара), обзавежда апартаменти, свои и на роднини, урежда жилища, негови хора пътуват безплатно по БГА „Балкан”, развява се насам натам с метресата си Невена, чийто съпруг умира при загадъчни обстоятелства (шушука се, че това е дело на Цанев), най-сетне Невена забременява, изпраща я в САЩ, там му ражда син, който получава американско гражданство – нещо направо невъзможно за социалистически вътрешен министър, години наред събира огромна колекция от картини, надминаваща по качество и количество легендарната колекция на Богомил Райнов.

Никой не дава отговор за търпението на Тато към скандалния силов министър.
Обяснението е едно – чадър над него е опънат от Москва. В това време шеф на КГБ е Юрий Андропов, известен с майсторските си „активни мероприятия”. Дясна ръка му е първата дружка на Брежнев генерал Виктор Чебриков. Не са професионални чекисти. Но са професионални кадровици. За дейността на двамата говори и фактът, че ако до Андропов – Чебриков Лубянка е била една сграда, по тяхно време сградите стават три.

Сега да надзърнем към наследството на Алън Дълес. На строителя на съвременното американско разузнаване се приписва една негова доктрина, в която се казва, че „културата, литературата, киното трябва да прославят най-долните чувства, ще поддържаме секса, насилието, садизма, предателството, безнравствеността, грубостта, нахалството, простащината, ще разлагаме младежта на Изтока, ще направим младите циници, простаци...” и т.н. Само дето това изказване е измислено от кадровиците на Андропов. По разни съображения. Но Дълес е автор на едно друго прозрение: „Ние се ориентирахме да работим с правителства... КГБ избра друг подход. Избра да работи с отделни лица и групи в самите социалистически страни”.

Събитията след рухването на Берлинската стена го доказаха.
Така КГБ залага на Ангел Цанев. Той е човекът на Андропов – Чебриков в България. Задачата му е да отстрани неудобния вече и за София, и за Москва нестандартен външен министър.
Почеркът е изпипан. Той е като оня на Ционистките мъдреци: „Ние убиваме така, че да не личи убийството, дори разследващите, дори самите жертви не разбират за какво става дума, най-доброто убийство е онова, което изглежда като естествена последица”.

Но има още един неудобен свидетел от онова време.
Раденко Григоров е първи заместник на Башев. Кабинетите им са един срещу друг.

Научава за „изчезването”  на шефа си още вечерта на 12 декември. Зарежда пистолета си, поставя патрон в цевта. На работното си място посреща с ледено спокойствие вестта за „бялата смърт” на опитния планинар. Но ще сподели с жена си: Иван Башев не е Нане Вуте от Искрец. Иван Башев е министър на външните работи. Той винаги е под наблюдението на специална охрана. От  професионалисти. Изградена по съветски образец. Не може министър ей така да грабне ски и да изчезне яко дим.

Охраната има радиовръзка последна дума на техниката. За нея бурята на Витоша е буря в чаша вода. Нито веднъж охранителите на излезли в планината съветски висши управляващи не са допуснали гаф. „Не е възможно глезен да си изкълчиш – разказва след години пред свои близки Раденко Григоров, – без да получиш веднага професионална помощ. Каква ти бяла смърт, която иска часовете си”...

С времето Раденко намира и странно мълчаливите свидетели на откриването на трупа на Иван Башев. Измъква от тях данни за това,  че имало странни синини и охлузвания около китките и глезените на височайшия мъртвец. Неговият извод е: „Иван Башев е изненадан, обезсилен, отведен на усамотено място с белезници на ръцете и краката, обездвижен до настъпването на бялата смърт... После е оставен да бъде „открит” край Меча поляна”.


Иван Башев на трибуната по време на среща с журналисти, състояла се на 12 април 1971 г. Миряна Башева  Ангел Цанев – човекът на Андропов и Чебриков в България

В категории: Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Ангел Николов, историк
21.11.2017 12:58:56
1
1
Иван Башев беше различен от останалите министри на Живков - по-образован, по-умен, по-културен, по-скромен, по-симпатичен физически, несравнимо по-възпитан и добре облечен. Затова бе по-харесван от хората в сравнение с грубата простащина, арогантност и цинизъм на останалото обкръжение на Живков, което не беше кой знае какво - просто имаше вид на нормален човек, което не можеше да се каже за почти никой от останалите гнусни дебили. Затова бе смятан бе за техен антипод и опасен конкурент на самия Живков - надвишаваше го във всичко. И затова когато замръзна на Витоша плъзна упорит слух, че Живков го е елиминирал физически, понеже нямаше с какво да го компрометира политически - Башев беше за разлика от Живков (човек с твърде съмнително минало, подозиран с основания, че не само няма никаква реална партийна дейност преди 1944 г., , но дори че е бил дребен доносник и агент-провокатор на полицията), човек с ясно минало (концлагерист) и ясна кариера след това. И затова след смъртта му бе направено всичко възможно тези основателни подозрения да бъдат опровергавани - паметник на Витоша, лоша дума за Башев да не се чува и пр. Огромна разлика в сравнение с всички останали мъртви другари, към заслугите на които тщестлавното нищожество Живков изпитваше ревност дори и след смъртта им. И така това е всичко - иначе Иван Башев беше брънка от системата и няма как да бъде определян, като човек, който ако бе останал жив България щяла да изглежда днес различно. Най-многото, което Башев би могъл да постигне, ако Живков не го елиминира, е да стане нещо като Милко Тарабанов - представител на НРБ в ООН. И да изпълнява всичко, което му наредят от Кремъл, както правеше това през 1968 г., когато Варшавския договор окупира Чехословакия и смаза Пражката пролет. Башев не е бил дисидент, и с нищо не е показал никога, че е бил готов да направи нещо за намаляване на пагубната съветска зависимост над България, или за демократизирането на жестоката комунистическа диктатура. Така че, по моето скромно мнение на историк, Башев въобще не е деец, които е оставил светла диря в българската история, колкото и хвалебствия да се сипят от другарите му поради липса на други обекти по него. Като външен министър той е същият мракобесник като тях - ще бъде отбелязван единствено с чудовищно циничното си изявление в интервю за виенския вестник “Die Presse”, в което определя интервенцията срещу порива за свобода, демокрация и национален суверенитет на чехите и словаците през 1968. като “успешен модел, който може да бъде приложен и при други конфликти”. Така че до тук с дитирамбите. Защото думите на човека изразяват не само това което иска да каже, а и това, което той самият е.
2
aa257
23.10.2017 15:02:28
1
1
http://w.w/ Здравствуйте! Вас интересуют клиентские базы данных?
Здравствуйте! Вас интересуют клиентские базы данных? http://w.w/
1
3f9dc
14.10.2017 02:14:52
0
1
http://suo.im/h3Nm2 Клиентские базы http://suo.im/h3Nm2 Узнайте подробнее! Закажите демо!
Клиентские базы http://suo.im/h3Nm2 Узнайте подробнее! Закажите демо! http://suo.im/h3Nm2
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки