Асеновата крепост и днес внушава величие


Асеновата крепост и днес внушава величие
14 Септември 2011, Сряда


Често най-големият град в Родопите – Асеновград, е наричан Малкият Йерусалим, заради десетките християнски култови сгради,


Автор: Яна Славянска

разположени в околностите му. Никой досега не е преброил колко е точният брой на неговите църкви, манастири и параклиси, но се смята, че цифрата е някъде между 50 и 100. На този фон, покрай съществуващата една джамия, сега се изгражда и друга, която макар и все още в строеж, ясно се вижда, че ще е много внушителна.

И все пак символът на града е прочутата Асенова крепост, издигаща се върху самотна скала, надвесена над шосето, водещо към Смолян. Непристъпният терен е привлякъл вниманието на хората още в древността.

Първи укрепление върху него още през V-ІV в. пр. Хр. изграждат траките След тях районът е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. Археологическите находки показват, че българската крепост датира от втората половина на ІХ в.

Първите писмени сведения се откриват в Устава на Бачковския манастир. Неговият основател Григорий Бакуриани е записал в устава дарените от него имоти на манастира, сред които е и крепостта Петрич. Величието на тази твърдина е пресъздадено подробно и от много византийски, наши и чуждестранни автори.

За нея съобщават и аналите на Третия кръстоносен поход. По време на следващия поход на кръстоносците пък в нея е обсаден рицарят Рение дьо Три. Тук е пленен и злополучният болярин Иванко, известен като убиецът на цар Асен. В нея се укрива и един от синовете на султан Баязид по време на разразилата се с брат му борба за власт.

Крепостта непрекъснато минава от едни ръце в други. След битката при Клокотница тя попада в пределите на българската държава и е възстановена и укрепена от цар Иван Асен ІІ. Той увековечава това събитие с осемредов надпис на български език, който може да се види и днес на една от скалите и гласи:

„В година 6739 (1231), индиктион 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и на други народи, постави Алекси севаста и изгради този град”. Този надпис в по-ново време става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият до нея град – преименуван от Станимака в Асеновград.

По време на управлението на Асеневите наследници крепостта отново попада във властта на византийците, но през 1344 г. цар Иван Александър отново я присъединява към владенията на българската държава. След падането на България под турско робство тя загубва своето стратегическо значение на гранично укрепление и е разрушена. Нейното име за последен път се споменава през 1410 г. от Константин Костенечки...

Макар и в руини, зидовете на древното укрепено селище Петрич, носещо днес името Асенова крепост, са частично реставрирани и са включени в списъка със 100 национални туристически обекти.

До него се стига пеша или с кола, като е добре да бъде посещавано с подходящи обувки, тъй като обхождането на крепостта се извършва по доста излъскани от времето каменни стъпала и пътеки. Най-запазената сграда е църквата „Света Богородица Петричка”, която след 1991 г. функционира като действащ православен храм.



В категории: Средновековие , Забележителности , Българските крепости

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки