На мястото на съборения до основите дом на Желязка ромската фамилия е вдигнала импозантна двуетажна къща
15 Август 2011, Понеделник
Преди повече от осем години Желязка Иванова от Бургас решила да развива дребен бизнес в поморийското село Горица
Автор: Фани Христозова Снимки: Николай Недев
и напуснала големия крайморски град. Търговията обаче така и не потръгнала и жената се завърнала в родното си място. Гледката, която заварила обаче на домашния си адрес, я разтърсила като мълния. За няколкото месеца, докато я нямало тук, уютният й дом с три стаи, гараж, външна кухня и градина изчезнал като мираж.
Това, което заварила на ул. „Вълко Пушков“ 23 в квартал „Победа“, приличало на развалини, останали след земетресение.
По време на отсъствието й тумба цигани изнесла цялата покъщнина. Откраднали дограмата, вратите, даже керемидите от покрива свалили.
Единственото, което напомняло, че някога на това място е съществувал дом, били тухлите. Но докато Желязка напише жалбата си до полицията, циганите свили и тях и останките от къщата вече напълно били изравнени със земята.
Останалата без дом женица продължила да търси съдействие – и от прокуратурата, и от общината, и от Областната управа, но никой не й протегнал ръка. В продължение вече на години общински и държавни чиновници си прехвърлят топката по нейния случай, докато той бавно потъва в лабиринтите на бюрокрацията.
С писмо от 7 ноември 2003 г. от общинската администрация информират Иванова, че след извършената проверка за собствеността в имота са установили, че тя го притежава „в съсобственост с държавата“ – т. е. Община Бургас няма отношение към него и за повече информация потърпевшата следва да се обърне към Областната управа.
Но от държавната служба в отговор на молбата си получава парадоксална „честитка“ с текст: „Идеалната част от цитирания в молбата ви имот, чиято собственост е била обща между вас и държавата, е деактувана със заповед на областния управител в полза на Община Бургас. По тези съображения, следва да се обърнете към общинската администрация за оказване на съдействие по опазване на собствеността ви“.
Междувременно Желязка подава жалба до дирекцията за строителен контрол за незаконните бараки, които цигани са вдигнали около имота й. Инспекторите излизат с решение копторите да бъдат съборени.
Но докато службите си подхвърлят горещия картоф с нейния случай като щафета, под носа им ромска фамилия вдига на мястото на съборената от техните събратя къща истински палат. Двуетажната сграда – шедьовър на беззаконието, е изградена без никакви разрешителни за строеж.
Импозантната къща, „издържана“ в прасковен цвят, впечатлява със своя екстериор – уникална смесица между барок, ампир и убийствен кич, чийто връх бележат отливките на амурчета, редуващи се с бронзирани гипсови лъвове, нагиздени върху бетонната балюстрада, обрамчваща горната тераса. На фона на тази еклектика изпъква натюрморт от два реда прани чаршафи и бельо.
„Ууу, да видиш, како, вътре как сме го направили – хвали се циганката, която обитава къщата и кани екипа ни, пристигнал на мястото, да надникне в дома й. – Незаконна била, ма виж колко е красива. Плюй да не я урочасаш“ – нагло се хили ромка.
Широката й усмивка с два реда златни зъби помръква, след като истинската собственичка на терена й показва решението на Бургаския окръжен съд, според което постройката е незаконна и ще бъде съборена. „Ми аз къде ще отида?
А децата, те на улицата ли ще останат? Виж го най-малкото – на седем месеца е – вайка се самозваната стопанка на имота и театрално прикрива лицето си с ръце. – Рачо ни продаде мястото. 7 500 лева сме дали за него. Тук беше едно празно поле. 100 хиляди сме хвърлили по тази къща. Ние какво сме виновни, че майсторите малко са навлезли в чуждото място“, оправдава се тя.
Според съдебните инспектори, построената в южната граница на имота на Иванова къща не само е изградена без правно основание и без каквато и да е строителна документация, но и в абсолютен разрез със закона е погълнала 13 метра и половина от имота на Желязка Иванова.
„Палатът“ се води собственост на Славка Христова, която по думите на близките й в момента живее в Германия и работи като чистачка. Според мургавата й рода, именно санитарно-хигиенна дейност била в основата на бързото й забогатяване.
Сега от Германия Славка издържала многолюдната фамилия, която живее в незаконната къща, като плаща и за адвокатите, които я бранят в съда. Научили, че скоро може и да съборят дома им, ромите го удрят на рев.
После почват да се пазарят: „Мислим да се разберем, ще платим в троен размер. Ако трябва плазмата ще продадем. Защото ние и да съборим къщата, тя пак няма да живее тук. По-хубаво да си направим с нея споразумение и да не пипаме тая красота“ – в един глас нареждат те.
„Докато циганите се ширят в палат, аз съм принудена да живея като скот. Молих в общината да ми дадат жилище, но ми обясниха, че имало хора, които били по-нуждаещи се от нас.
По-точно – имало много цигани, които били без дом“ – проплаква 63-годишната днес Желязка Иванова, проклинайки съдбата си. И се чуди каква е тази държава, в която някои от нейните поданици с по-мургав вид може да правят каквото си искат – да крадат, да строят незаконно, да не плащат ток и вода.... И която вместо да ги накаже за това, ги обсипва с облаги.
