Темата за българския колан през Средновековието, и по-точно през периода на Първото българско царство, е една от най-вълнуващите за всички,
Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас
изучаващи културата на Ранносредновековна България. Идеята, че в края на VІІ в. българите на кан Аспарух донасят на Балканския полуостров и масовата мода на богато украсения воински колан, е дълбоко залегнала в представите на нашето съвременно общество.
По-новите изследвания на художествения метал от Ранносредновековна България и в частност – на коланите и техните украси, дело на покойния проф. Р. Рашев, на проф. Ст. Станилов, проф. В. Плетньов, д-р М. Инкова и др., показват една малко по-различна картина.
Коланът е важна част от принадлежностите на воина през Ранното средновековие както при българите, така и при други народи като авари, маджари, хазари, викинги, руси. Той изпълнява няколко функции – обредна, практическа, социална.
Дори може да е белег за социалното положение на този, който го носи. Още в античните текстове се говори за голямата роля на колана като знак и за етническа принадлежност. Така например Лукиан пише за удивлението на скита Анахарсид, когато в Атина срещнал свой съплеменник – скита Токсарид, който обаче бил без колан и оръжие; това било явно нарушение на скитските племенни правила.
Някои антични автори посочват, че амазонките – жените-воини, „се запасали с колани и започнали да извършват всички мъжки дейности” – т.е., запасването с колан е белег за принадлежност към съсловието на воините.
През VІ в. византийският хронист Прокопий Кесарийски посочва, че в Персия царят сваля първо колана и короната на победения враг. Същевременно там никой е нямал право да носи колан, тока или пръстен, ако владетелят не позволи това.
В Китай коланът и неговият цвят посочвали ранга и статута на имперските чиновници и аристократите. Подобно било положението и при арабите, където след определени години на служба на воина се давал и различен дар от владетеля, бележещ неговия статус – кон, колан, шапка, седло с украси и т. н. Особено развитие на ранговия колан има при тюрките.
При тях положението на собственика на колана се определя от вида метал на токата и украсите, броя на ремъците, висящи от него, както и броя на коланните апликации.
Какви са находките на коланни токи и апликации от Първото българско царство? От езическия период в откритите некрополи находките са малко. Това отчетливо контрастира на фона на сравнително често откриваните богати гробове със скъпи парадни колани от земите на Аварския и Хазарския хаганат (дн. Унгария и земите между Волга, Дон и Кавказ).
Това се дължи може би на факта, че българският погребален обряд не е изисквал поставянето на скъпи гробни дарове. Но изглежда, че богатият колан не е бил масов сред обикновеното българско население. Известен е един единствен случай, при който в езически гроб е открит колан – това е при скелет № 3 от гроб № 80 от некропола при с. Кюлевча (община Каспичан).
Коланът е бил хвърлен в гроба или предварително нарязан на парчета, понеже е намерен разпилян върху костите на погребания. Бил е с бронзов накрайник и две висулки, на които са били очевидно окачвани торбичка с огниво и железен нож (те са намерени в гроба).
В някои от гробовете от езическите некрополи също се намират единични ремъчни апликации с най-различна форма, но те по-скоро са били вторично употребени за украса.
Не такова е положението с откритите елитарни находки от VІІ – ІХ в. В съкровището на кан Кубрат при с. Малая Перешчепина (до Полтава в дн. Украйна; находките – ок. 800 предмета от злато и сребро, днес се съхраняват в Ермитажа), наред с изключително скъпите вещи (златните предмети тежат около 25, а сребърните – 50 кг), има и параден колан от златни съставни елементи – тока, накрайник и апликации.
Изключително представителни са и находките от Врап (дн. Албания, близо до Драч). Тамошното съкровище е открито в началото на ХХ в. и е съставено от множество златни и сребърни съдове, слитъци и златни коланни апликации с токи и накрайник. Достатъчно убедително е посочено, че тези изключително скъпи вещи трябва да се свържат с двора на българския кан Кубер, който около 680-685 г. създава Втората България на Балканския полуостров именно в земите на днешна Македония и Албания.
От околностите на Плиска произхожда и колан, известен като втори коланен накит от Мадара. Той е открит през 1932 г. от В.
Миков в гроб, направен вторично в погребална могила от бронзовата епоха. Открити са човешки и конски кости, седемнадесет златни елемента от колан върху тазовите кости на погребания и един – при черепа на коня.
При разкопки и като случайни находки са намерени също няколко сребърни и златни коланни накрайници и апликации, които могат да се датират през VІІІ-ІХ в. Те са в различни обособени стилове, но именно извънредната рядкост на подобни скъпи находки показва, че са принадлежност на елита на българите, на висшата аристокрация, на канските „хранени хора” и висши администратори. А е известно, че откритите до настоящия момент гробове на личности с подобен статус са единични.
Ако през езическия период украсеният колан не е бил широко разпространен, това не може да се каже за времето след християнизацията на българската държава. Откъм края на ІХ и особено от Х – началото на ХІ в. са известни хиляди коланни апликации, накрайници и токи, които илюстрират буквално масовото разпространение на украсените колани през този период.
Апликациите са обикновено със сърцевидни или листовидни, но има и такива с кръгла и правоъгълна форма. Орнаментът много често е с изящни палмети – трилистни или петлистни, и с друга подобна растителна украса. Тези апликации са лети от бронз, като има и такива с позлата. Напоследък станаха известни и някои от производствените центрове на тези паметници – край селата Надарево (Търговищко), Новосел и Златар (Шуменско). Наред с апликациите, там са открити и кръстове – енколпиони и други подобни произведения от художествен метал.
Особено често апликации и накрайници от края на ІХ-Х в. се откриват в днешна Североизточна България и най-вече при разкопките на старите български столици Плиска и Преслав. На юг от Стара планина обаче подобни находки са твърде рядко срещани. В експозицията на музея в Кабиле има две апликации с неизвестно местонамиране;
няколко има и в музея в Поморие, които обаче произхождат също от неизвестно място и изглежда са намерени в крепости при Дюлинския и Еминския проход. Една апликация е открита и при карнобатската крепост Маркели. От крепостта Русокастро обаче са известни девет коланни апликации от Х в. Една от тях е открита при разкопки, а другите – от района около крепостта, на които попада местното население при земеделските си дейности.
Тези апликации по нищо не се различават от подобните находки от Североизточна България – напротив, някои от тях са напълно еднакви като форма, орнамент, размери и начин на прикрепване към колана.
Модата на богато украсения колан през Х в. е характерна не само за българските земи. На огромната територия от Унгария до Волга и от Швеция до България се наблюдава употреба на този важен елемент от облеклото, чието значение, както вече стана ясно, не е само практическо, а може да включва в себе си и ред други функции.
През годините
20 май 1945 г. — Умира генерал Владимир Вазов, брат на поета Иван Вазов. Той ръководи българските части по време на успешната операция при Дойран по време на Първата световна война
20 май — Европейски ден на морето
21 май — Световен ден за културно развитие
21 май — Празник на Пазарджик, Костандово, Елена и на селата Белотинци и Ясна поляна
23 май 1900 г. — Избухва най-масовият бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души
23 май — Световен ден на кръводарителя
24 май — Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
24 май — Празник на народните читалища
24 май — Празник на Балчик, Благоевград, Велики Преслав, Девня, Долни Чифлик, Кубрат, Тополовград, Чепеларе и на селата Александрово, Аспарухово, Винище, Горна Ковачица, Долна Рикса, Долно Линево, Дондуково, Еловица, Септемврийци, Нова Шипка
25 май 1872 г. — Иларион Макариополски е избран за търновски митрополит
25 май 1875 г. — Роден е Петър Дървингов – войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк
26 май 1879 г. — Открит е Върховният касационен съд на България
26 май 1876 г. — След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и при опит да премине буйните води на р. Янтра край гр. Бяла, Русенско, се удавя
