Пътеводител БГ: Девет извора са сътворили чудеса край Стоилово


Пътеводител БГ: Девет извора са сътворили чудеса край Стоилово
Водопадът Докузак е скромен по размери, но е живописен оставя незаличими спомени
30 Юни 2010, Сряда


Наричат Странджа магическа планина. Поради местоположението си в най-югоизточния край на родината ни, тя и до днес остава непозната и мистична за повечето българи от вътрешността на страната. Според учените, през последния ледников период преди 10 000 години Странджа е останала необледенена и това дава основание на някои да я наричат „Ноевият ковчег на Европа”. В нея действително са намерили убежище множество животински видове и се е запазила цяла палитра от рядка екзотична растителност. Древните й пазви днес кътат неподозирано красиви кътчета, които изненадват посетителя със своята неповторимост и уникалност.

Пътувайки към границата ни с Турция



Автор: Диана Славчева, снимки: авторът

на 9 км преди Малко Търново, невзрачна отбивка от пътя повежда към едно от най-старите селища в планината – Стоилово. В османски регистри от 1731 г. селото се споменава под името Истуилова. Преданията разказват, че тук преди около 400 години се е заселил родът на дядо Стоил – горд баща на шест красиви дъщери. Той избрал това недостъпно място, за да ги скрие от нечитавите турски очи. Към тях постепенно се присъединили и други хора от близките колиби, търсещи спасение от върлуващата в този край чума. Но в близките околности се откриват следи от много по-стари времена – тракийски могили и некрополи.

Пътят към това сгушено в странджанските дебри селце е стръмен и прави изненадващи извивки сред шубраците. Но изскочи ли на високото било, релефът на Странджа се очертава като на длан и се откриват главозамайващи гледки към Босненското било, към близката местност Петрова нива, където се състои конгресът на съзаклятниците, обявили Преображенското въстание в героичното лято на 1903 г., както и към бухналите къдели от зеленина на резервата „Средока”.

Местността се пресича от живописните извивки на реките Велека, Мечи дол и Младежка. И някак свенливо на километър преди Стоилово, леко встрани от пътя, се крие скромният, но приказно красив водопад Докузак, носещ името на едноименната местност. Названието й е турско и означава „девет извора”. Всъщност не водопадът, а реката, на която се намира, извира от точно толкова карстови извора. Цялата околност е пленително красива и трудно може да се опише с думи. Снимките също са безсилни да предадат истинското очарование на околната природа. Край старо, необичано възлесто дърво е изграден заслон с дървени пейки, масивна маса и огнище, който е любимо място на местните хора, а и предпочитана спирка за пикник на случайно минали насам пътници. Освен че тук може да се насладите на освежаваща прохлада в летните горещини, атмосферата се разведрява и от успокояващия ромон на плъзгащите се по скалите води. Всъщност все по-често това място се посещава от любопитни туристи и организирани групи чужденци, докарвани тук от курорта „Слънчев бряг”, които без задръжки се хвърлят да се цамбуркат в образувания в дъното на водопада бистър планински вир. Цялата местност Докузак обхваща площ от около 5 хектара и през 1991 г. е обявена за защитена територия. Тук се намира и единственото в България компактно находище на застрашения от изчезване кримски чай – едно от чудесата на Странджа. Той расте единствено тук и не е чудно, че носи името на Кримския полуостров, с който, казват, че в праисторически времена Странджа е била свързана. Само на няколкостотин метра от това райско кътче се намира една от останалите и до днес работеща бара, наричана тук валявица, в която още идват хора да перат дрехи и килими под силната завихрена струя на река Айдере.

Близостта на толкова много реки и дерета, както и изобилието на леска по техните поречия, са станали предпоставка от стари времена местните хора да развият кошничарството. Те снабдявали с плетените си кошове рибарите, лозарите и въглищарите по цялото южно Черноморие. Този занаят е запазен и до днес.

Забележителност в малкото селце е църквата „Св. Илия”, разположена в самия му център до кметството. В нея са запазени едни от най-старите олтарни двери, които са датирани от ХVІІ в. Църквичката е неколкократно възстановявана и в нея се съхраняват две икони на известния созополски зограф Сократ Георгиев. В околността са пръснати и още няколко стари параклиси като „Св. Георги”, „Св. Костадин” и „Св. Троица”, както и стоиловското пещерно светилище „Св. Марина”, което се намира на около 5 км. югоизточно от селото. Почитащите нашите герои може да се поклонят на паметника на Дико Джелебов, който е хвърлил първата бомба срещу намиращата се наблизо турска казарма и по този начин е дал началото на Преображенското въстание.

Въпреки че Стоилово се намира, както се казва, на мястото на кабърчето, с което се закача картата на България в югоизточния си ъгъл, в последните години то привлича интереса на природолюбителите и дори в него вече има заселели се чужденци. Време е и ние, българите, да го открием и да се насладим на омайващите красоти на необятната странджанска природа.



Някои от собствениците на къщите в странджанското село се опитват да им придадат съвременен вид, като на тази закачлива фасада Едни от най-старите запазени олтарни двери се намират в църквата „Св. Спас” в центъра на Стоилово Деца от читалището в Малко Търново са изработили пъстри табели на заслона, призоваващи към опазване на природата В барата, изградена на река Айдере, и до днес хората перат дрехи и килими

В категории: Пътеводител , Населени места , Забележителности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки