Добре дошли в Кондолово - селото, от което започва пътят на зелениката


Добре дошли в Кондолово - селото, от което започва пътят на зелениката
На това място преди 54 години минах под венчило, когато тук имаше бяла каменна църква на две нива, спомняше си преди време баба Керана
04 Май 2017, Четвъртък


Най-красивият храм в Странджа бил съборен през 70-те години на миналния век, пречил на шосе, което днес все по-малко се използва



Автор: Севдалина Пенева

„Беше бяла църква, зидана от камък, украсена с дялано дърво. А иконата на Свети Георги – по-голяма и от вратата на храма. Беше най-красивият и най-големият в цяла Странджа – на два етажа, с тераса за певците. Спомням си, на служба те пееха така, сякаш ангелски хор огласяше планината. Строен бил по турско време, още преди баща ми да се роди. А той умря на сто години през 1976-а. Малко след смъртта му, комунистите събориха църквата – пречила била на шосето за Царево.“

Това разказваше преди години за Десант Керана Димитрова, когато през 2010 г. екип на Десант й гостува, за да се запознае с историята на Кондолово. По това време тя тъкмо бе навършила 81 години. Всичките до една - изживяни в царевското село.

Срещнахме се с нея на 6 май. Тя и още десетина баби, останали в полуобезлюденото селце, се събраха за освещаването на новия тогава параклис „Св. Георги“, построен на мястото на някогашната внушителна църква. За да си припомнят миналото пред деца и внуци, дошли на Гергьовден за светлия празник.  

„Чухме кукувицата два пъти да изкука. Значи, оцеляхме. Изкарахме и тази зима“, казва старицата, докато припалва свещичка и се кръсти пред лика на светията. Преди 54 години поп я венчал на това място. Пак тук тя оплаквала и близките си.

През 70-те години на миналия век от величието на храма не било останало почти нищо, покривът му бил порутен и през него прозирало небето, старите икони отдавна били изчезнали, както и църковната утвар. Нямало и помен от изящно изработените сребърни венчила, нито пък от тежкия купел за кръщенета, украсен със сребърни орнаменти, донесени след 1913 г. от бежанци от Беломорска Тракия. Службите обаче не прекъснали нито веднъж.  

Докато един ден не пристигнала строителна бригада от Царево. Хората в Кондолово първо решили, че уникалната църква най-сетне ще бъде ремонтирана. Вместо това обаче, тя била изравнена със земята.

Повече от 40 години след това светотатство, със собствен труд и малко спонсорска помощ, звън на църковна камбана отново огласи селото тази пролет.

„Спестявахме парите, които общината ни отпускаше за почистване на тротоарите и на гробищата. С тази работа се справяхме криво-ляво и сами, за да не плащаме на външни хора. Всяка заделена стотинка отиваше за храма“, разказа ни тогавашната кметица на Кондолово Станка Петрова. 

Ако имате път в Странджа, непремено се отбийте в Кондолово. Докато стогодишните къщи, запазили духа на най-мистичната ни планина още ги има. И докато се намира някоя баба като Керана, да ви разкаже приказки от старо време.

За параклиса „Света Петка“, сгушен само на един километър от селото – граден върху основите на древноримска църква, три пъти опожаряван и изграждан наново. Или за светите места, наречени на Свети Константин и Св. Пантелеймон.

Да ви посочи пътя към крепостта Мързовско кале или към останките от тракийското селище в близката местност Влахово. И после да запали свещичка в новата църква и за ваше здраве.

От архивите
Според турските регистри на кааза Анхиало, селото възниква през XVII век под името Мързова. Най- вероятно е основано от бягащите от казказките пирати жители на Урдовиза (днешен Китен). През XVIII век е покосено от чума, а през 1821 г. много от жителите му са осъдени на смърт заради участие в Хетерията.

Тежки времена преживяват жителите на странджанското село и по време на Илинденско-Преображенското въстание, когато Мързова е изгорено. През 1950 г. населеното място получава името на войводата Георги Кондолов.

Намира се на 24 км от Царево, на пътя за Малко  Търново, на централното Босненско било.

Точно от там тръгва и екопътеката "По пътя на зелениката", открита официално преди две години, по време на фестивала на единственото по рода си растение, станало запазена марка и символ на Странджа.

Традиции
До Гергьовден никой в Кондолово не кусвал овче мляко. Първото мляко дояли на празника и го раздавали на тези, които си нямали животни – на вдовиците, на старите хора, на бедните. Чак тогава заделяли за семейната трапеза.

Да хвърлиш в огъня зелено преди Деня на светията било лоша поличба. Както и да сложиш зелено на масата - пресен лук, чесън, коприва, спанак, лапад били забранени до 6 май. Курбанът на този ден пък задължително се правил от агнешко.

В селото разказват стара приказка за баща, който искал да изпроси милост за неомъжената си щерка от Свети Георги, но му сторил курбан от яре. Агнетата му били само две и му се досвидяли. И така обрекъл момата на самота, докато е жива.





Снимка 1 Снимка 2 Снимка 3

В категории: Новини , Бит и култура , Населени места , Природа

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
нели Дякова
05.05.2017 11:27:02
0
0
Много красота и заряд има по тези места! Посетете ги?
2
нели Дякова
05.05.2017 11:27:01
0
0
Много красота и заряд има по тези места! Посетете ги?
1
нели Дякова
05.05.2017 11:26:57
0
0
Много красота и заряд има по тези места! Посетете ги?
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки