Камелия, Нейко и Николина (отляво надясно) с медалите, на бургаска земя
23 Март 2010, Вторник
Като погледнете новината, изключително е спортна. Националният отбор на България по У-шу отиде на тринадесетото Европейско първенство в Турция и донесе оттам шест медала. Два златни, два сребърни и два бронзови.
Тук, обаче, ще ви разкажем за героизма на децата, прославили за пореден път Родината в сложното, далекоизточно бойно изкуство. Всички, спечелили медалите, са от бургаския У-шу клуб „Бей Син”. Не е излишно да научите имената на малките ушуайя: Николина Атанасова, Камелия Колева, Нейко Плачков, Николай Геренски, Златин Павлов и Георги Бумбаров.
Автор: Веселин Максимов
За това как владеят до съвършенство сабя, копие, тояга и формите на бой без оръжие сме ви разказвали вече в „Десант”. Сигурно помните и как, на предишното международно състезание, Николинка летя през залата със счупена ръка. Изправи на крака всички и пак донесе приз и уважение на страната ни.
А сега ще прочетете друга история...
В нея се разказва как бургазлии работят за идеята, в аматьорски клуб, без заплата, но за българска бойна слава. Как деца, увлечени от техния ентусиазъм, са пренебрегнали сладостите на възрастта си и вместо цигари, алкохол, чалга и интернет игри са избрали трудното себедоказване в бойните изкуства, с усилия, пот и травми.
От световни първенства те и техните треньори вече донесоха слава на България и Бургас. На Европейски, обаче, беше трудно да стъпят. Защото там федерацията на страната-домакин казва къде да отседнеш, какво да използваш, къде да се храниш, а всичко това струва пари. Пари у нас, за спорт, трудно се намират, колкото и да си успял, и освен общинско и лично финансиране, У-шу бойците няма на какво да се надяват.
Затова фактът, че този път Европейското е близо до нашата граница, в турския град Анталия, им даде увереност, че сега пътят до татамито няма да е по-труден от самото състезание. По познатата схема „днес пътуваме с автобус, утре пристигаме и излизаме на тепиха”, малките герои отидоха, видяха и победиха. Всички знаеха, че са добри, много добри, но този път победата срещу всемогъщите руснаци прозвуча втрещяващо.
Срещу 400 състезатели, от 34 страни, малките българи взеха злато, сребро и бронз.
В бургаския „Бей Син” нямат зала със специално покритие, тренират върху дъски. А, когато летиш със салто във въздуха, посичайки с меч в сложни движения и паднеш на шпагат, чувстваш, меко казано, силна болка.
Болката не спира нито децата, нито техните треньори и родители да продължават напред, само и единствено заради мечтата да чуят „Мила Родино” и видят как по хилядите зрители по трибуните стават на крака, за да ръкопляскат на знамето с бяло, зелено и червено.
В Анталия това се случи два пъти.
Бюджетът на руската У-шу федерация е ТРИ милиона евро. Стефан Колев, президент на „Бей Син”, сподели, че в разговор с руски колеги, изумен разбрал, че там всеки треньор, който се върне в страната си без медал след международно състезание, понася „тежко наказание”. И още – в нашия клуб са напълно непознати термините „масаж”, „възстановяване” и „медикаменти”. Малките бойци пътуват 24 часа с автобус и на сутринта излизат пред подготвените по най-последните образци на съвременната спортна методика конкуренти и недвусмислено сочат местата – След тях, на почетната стълбица. А международни светила в китайските бойни изкуства невярващо потъркват очи, че подобно приключение е възможно.
Затова не е случайно, че световният У-шу майстор Кием, въпреки съблазните от десетки федерации от Европа, остана в Бургас пет месеца, за да преподава изкуство на ушуайя от местния „аматьорски клуб”.
Замислете се...
Ако родните аматьори са на такова ниво, защо професионалистите не могат?
Аматьорите са Слава!
