Волжки българи се обявиха против закриване на училището в Поликрайще


Волжки българи се обявиха против закриване на училището в Поликрайще
20 Май 2020, Сряда




Автор: Десант

Волжките българи се обявиха в подкрепа на едно от най-старите учебни заведения у нас - училището в с. Поликрайще, за което вече писахме в статията „Зов за спасяването на едно 200-годишно училище". Нашите сънародници са се обърнали до ръководителите на най-висшите инстанции на България: министър-председателя, президента, председателя на Народното събрание и министъра на образованието, до които е изпратено официално писмо от Шаукат (Шевкит) Медихатович Богданов – председател на една от най-авторитетните организации на волжките българи в Руската федерация „Българско възраждане“ от град Уляновск.

Въпреки че Уляновск е отдалечен от Поликрайще на около 2700 км и пътят може да се измине за 36 часа с автомобил, от организацията изтъкват, че като част от българите, които са се разселили през вековете из цяла Европа и по света, волжките българи са силно обезпокоени от решението на Общинския съвет в Горна Оряховица за закриване на училището в с. Поликрайще.

Те отбелязват, че то е едно е най-старите в България и е създадено 10 години преди прочутото училище в Габрово. Още в средата на XIX в. то е толкова прочуто и учебният процес в него е на такова високо равнище, че на 5 и 6 май 1846 г. в училището в Поликрайще пристига сръбският княз Александър Караджорджевич с цялото сръбско правителство, включително със сръбския министър на вътрешните работи Илия Грашанин да се запознае с основателя му свещеник Георги Маринов Полуганов и да почерпи опит с провеждания учебния процес, за да го пренесе в Сърбия.

Затова волжките българи призовават да се вземат мерки за съхраняването и развитието на тази светиня на родното образование. 

Счита се, че волжките българи са тия българи, които са последвали брата на кан Аспарух кан Котраг. Те са създали огромна Българска империя, съществувала едновременно с Дунавската Българска. Двете държави носят името България, но съвременните историци, за да ги различават, наричат нас дунавски българи, а тях – волжки.

Столици на България на Волга са Велики Болгар и Биляр, а по-късно и Казан. Тези българи са единствените, които през 1223 г. под ръководството на българския владетел Габдула Челбир са разгромили армията на Чингиз хан, водена от Субетей. Битката е известна като „Овнешката битка“, защото тези българи не са постъпили жестоко с плениците, например, да ги ослепят, както са направили ромеите със 14-те хиляди самуилови войници или да ги продат в робство, както са постъпвали през тази епоха другаде.

Те са ги върнали на Чингиз хан, като за всеки обикновен войник са искали и получили откуп един овен, а за военачалниците – 10. Това е най-голямото унижение на Чингиз хан. Той не е посмял да се бие повече с българите до смъртта си.

След завладяването на Казан през 1552 г. Иван Грозни се провъзгласява за „цар на българите“. Скоро след Октомврийската революция 1917 г. българската националност в Русия е забранена. След 1990 г. започва движение за възраждане на българщината на Волга.

Един от най-високопоставените българи в тази част на света на съвременния свят е Върховният мюфтия на Руската Федерация и Народите от СНГ Талгат Таджуддин. Под неговата егида е възстановен Велики Болгар и е създадена Българска ислямска академия в Болгар.

На тоя етап не може точно да се каже колко са българите, потомци на общите ни предци, но са милиони. Най-значителното дело на организацията „Българско възраждане“ е построяването на величествения паметник на българския поет Кул Гали (1183-1236 или 1241) в Уляновск. Монументът е открит през 2008 г. по случай 825-годишнина от рождението на великия български поет.


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки