В царството на странджанската зеленика край с. Кости


В царството на странджанската зеленика край с. Кости
Снимка: Авторът
02 Май 2018, Сряда


Един зареждащ с енергия туристически маршрут, който включва газене на пълноводната Велека

Автор: Севдалина Пенева

Странджа планина е очарователна и красива през всички сезони, но само през пролетта там може да се види нещо наистина уникално и единствено по рода си – странджанската зеленика. Това прелестно растение идва до нас от епохата на Терциера, оцеляло е през последния ледников период и се е съхранило на територията на Европа единствено по нашите земи и в Кавказ. Това накратко е причината цветето да се превърне в символ на Странджа.

Зелениката цъфти сравнително кратко време – от края на април до средата на май. Находищата й също са ограничени. За едно от тях, край село Кондолово, вече сме разказвали.

Добре дошли в Кондолово - селото, от което започва пътят на зелениката

Този път предлагаме на вниманието на любителите на планината един сравнително лесен, но изпълнен с много емоции туристически маршрут, който тръгва от царевското село Кости. 

За тези, които не са чували никога за него, първо да уточним – ударението на името пада върху последната сричка, не върху първата. Произходът му няма нищо общо с части от нечий скелет.

Според най-разпространената легенда, някога в селото живеел богат грък Костаки, който показал на хората как да отвоюват плодородни земи около коритото на река Велека като изкореняват дървета. На разчистените площи отглеждал царевица, слънчоглед и коноп. Заимал се с труда си, а покрай него се замогнали и съселяните му, затова кръстили на него селището – Костѝ.

До Междусъюзническата война селото се води гръцко, а след края на войната местното население се изселва в Гърция, а на негово място идват прогонени от Източна Тракия българи.

През 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители. В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век Кости е било крайна гара на теснолинейката Ахтопол - Бродилово - Кости, превозваща дървен материал до морския бряг.


Останки от някогашната жп линия

Демонтирана е през 50-те години, тъй като тогавашната комунистическа власт е преценила, че била неефективна. Все още се обсъжда възстановяването й най-вече като туристическа атракция, която ще свързва плажуващите с вътрешността на планината, но това едва ли ще стане скоро.

Едва ли е нужно да казваме, че и Кости, както и всички странджански села, днес е обезлюдено и че в него са останали да живеят малцина възрастни хора. Улиците му се изпълват с хора само веднъж годишно – на 21 май, в деня на св. Константин, когато населеното място отбелязва своя празник с нестинарски игри. Точно връзката със светеца е другото обяснение но името „Кости“ - от Константин.

Но да се върнем на нашето приключение.

Толкова много хора тук само по съборите сме виждали, възкликва възрастен мъж, който с почуда проследява голямото прииждане на народ на 1 май.



Туристите се събират на селския площад до кафето. Толкова са много, че сладоледите във фризера не стигат за всички желаещи да си купят и това дори предизвиква сълзи в очите на някои от най-малките участници в похода.

Точно в 10, 30 ч. пришълците от големия град се отправят към стария въжен мост над Велека югоизточно от селото. Преминаването по него е екстремно за по-страхливите, но дори и те не се отказват.



Пътят минава покрай останките от някогашната железница и продължава надолу по течението на реката. Скоро след стръмно, но кратко изкачване и после слизане се навлиза в Богородишки дол и се достига местността Казанчето, където се намира един изключително красив водопад.



От другата страна на реката, на високо място, между вековните дървета пък е скрит параклиса "Света Богородица", около който местните жители се събират на 15 август, за да почетат Божията майка и да измолят от нея мир, здраве и плодородие.



За параклисите в Странджа в Десант сме разказвали десетки пъти, включително и за тези около Кости. Характерно при тях е, че са строени над извори с лековита вода – аязмо. Такъв е и „Св. Богородица“. В центъра му има естествен кладенец, в който се процежда лечебна вода. Покрит е с дървен капак.

Домът на св. Илия край село Кости

За удобство в подножието на параклиса има изградени много маси и пейки и мястото е подходящо за пикници и отдих сред природата.

Маршрутът продължава надолу по Богородишки дол, където са и находищата със зеленика.



Няма начин, тук всички спират за снимки, за селфита или просто да се полюбуват на огромните розово-бледолилави цветове с тъмно зелени листа. Но никой не си и помисля да откъсне цвят. Странджанската зеленика е вписана е в Червената книга на България и е защитена от Закона за биологичното разнообразие, както и от редица международни конвенции и споразумения. Брането й е строго забранено, но пък и на уважаващите себе си туристи дори не би им минало през ума да късат от редките цветя.

Без да се отклонява от пътя, групата излиза отново край река Велека.



Следва най-хубавата част от приключението - пресичане на реката през плитък брод чрез газене във водата. Няколко мъже са опънали здраво въже от бряг до бряг, нагазили са в бързите води на реката в готовност да реагират, ако някой мъник падне и водата го понесе по течението.



По-предвидливите носят акваобувки, което донякъде ги спасява от подхлъзване. Така или иначе накрая всички излизат от реката мокри, което не е проблем. В слънчево време крачолите бързо съхнат, а и има достатъчно време – предстои преход от около още 7 километра обратно до селото, през врязан в хълм, наречен Дарданелата, и през защитената местност Кълката. 



Общата дължина на кръговия маршрут е 8,8 км, а времето за изминаването му е според възможностите и интересите на групата. Ние играхме, хапвахме, катерихме се до водопада и до параклиса, така че изпълзяхме от гората малко преди 18,00 ч. - починали от градското напрежение, ободрени, заредени с енергия и много усмихнати. Е, ако не се броят кратките сълзи заради изчерпания сладолед...

***

Село Кости принадлежи на историко-географската област Хасекия. То е разположено сред източните възвишения на Странджа планина в живописната долина на река Велека (на левия ѝ бряг), на 71 м надм. вис. Намира се недалеч от границата на България с Турция, на 25 km югозападно от Царево и на 91 km югоизточно от Бургас.

Селото е заобиколено от всички страни с планински хълмове, обрасли с широколистни и вековни гори. Над м. Св. Богородица се намира най-старият дъб в Странджа - на възраст около 800 г. В близост са разположени природните резервати „Силкосия“ и „Узунбоджак“, както и защитените местности Кълката, Пирен и Марина река.

Изключително красивата природа наоколо предлага голямо разнообразие на растителни и животински видове. Кости се намира в зоната на разпространение на странджанската зеленика (вечнозелено растение). Сред местните природни забележителности попадат и множеството пещери по поречието на Велека – Керечница, Махарата, Стоянова пещера, Георгиева пещера, Яневица и др.


В категории: Новини , Репортажи , Пътеводител , Населени места

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки