Проф. Татяна Дронзина: България е абсолютно объркана и обстоятелствата я принуждават да прави неща, които не иска


Проф. Татяна Дронзина: България е абсолютно объркана и обстоятелствата я принуждават да прави неща, които не иска
09 Декември 2021, Четвъртък


Разговор с политоложката за тероризма, миграцията и проблемите ни със Северна Македония

Автор: Борис Цветанов

Татяна Дронзина е професор, доктор на политологическите науки, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Специализирала е в Съвета на Европа в Страсбург, Международния университет по човешките права Rene Casin във Франция, Централен европейски университет в Будапеща, Бирмингамския университет, Международния център за решаване на конфликти и подготовка на мисии на OCCF в  Австрия и Центъра за приложни изследвания на преговорите CASIN в Швейцария. Гост преподавател в университети в Казахстан и Испания.

От 2011 г. е член на Обществото за изследване на тероризма.

Автор е на дузина книги, сред които „Женският самоубийствен тероризъм“, „Управление и решаване на конфликтни ситуации в училищата“, както и на множество студии и публикации по въпросите за мигрантските потоци у нас и по света.

Тя е един от най-добрите специалисти по проблемите на тероризма и е сред най-изтъкнатите изследователи у нас по въпросите на миграцията.


- Бежанските потоци носят ли някакви потенциални рискове и за нас?

- Да, носят, но те не са задължително свързани с тероризма. Въпросът с интеграцията им е не по-малко рисков; възможно е, загубили надежда поради бюрократичнтие процедури, да прибягнат до насилие. Не смятам обаче, че терористичните организации ще разчитат на мигранти. Не по-малко радикализирани лица има и в Европа, които са европейски граждани, с европейски паспорт, с възможност свободно да се придвижват между различните страни на на ЕС и следователно, предизвикващи по-малко подозрение. Този ресурс е много по-ценен.

- Има ли специфични особености, които да различават мигранството у нас от това на Запад? Имат ли основания опасенията, които се чуваха, че у нас властите са по-загрижени за мигрантите, отколкото за част от трудно живеещите българи?

- Мигрантските потоци, минаващи през България не са добре проучени. Но като цяло, ние се изправяме пред същите предизвикателства, пред които се изправят и другите страни от ЕС. Колкото до опасенията, не ги споделям. В бедна и корумпирана страна като нашата всички живеят зле – и местни, и имигранти.

У нас не се ли интерпретира примитивно въпроса за сблъсъка на цивилизациите? Помня преди около 40 години в популярни издания като „Поглед“, „Антени“, „Отечество“ имаше много стойностни статии, днес такива могат да се намерят само в специализираната литература.

Тезата за сблъсъка на цивилизациите принадлежи на Самюел Хънтингтън. Като човек, роден на стика на две цивилизации, аз не я споделям, тъй като добре знам, че цивилизациите, освен на сблъсък, са способни на сътрудничество, състрадание и добросъседство.

Освен това, цивилизация сама по себе си е една доста неясна категория. Кои са основополагащите й принципи, по какво тя се отличава от религиозните и културните общности? Тази теза ми изглежда ненужна мистификация, която затъмнява далеч по-прагматични въпроси като тези за международното сътрудничество, състоянието на системата на международните отношения и други.

- Във ваше интервю бяхте казали, че радикализацията на исляма, тероризма не идва от Тора Бора или Афганистан, а от Англия, Франция, Германия, Австрия... Може ли да кажете защо?

- Отговорът на този въпрос предстои да бъде даден, тъй като имаме нужда от още изследвания. Във всеки случай тия, които се радикализират, са мигранти от второ и трето поколение, които не споделят лоялността на своите родители към страната, дала им възможност наново да изградят живота си.

Идеология, социални радикални мрежи, радикални джамии, медресета и имами, интернет, контакти на живо с радикализирани елементи, възприети неравенства и несправедливости – всичко това образува една взривоопасна смес, която може да избухне с непоправими последици. Тук вероятно някой ще зададе въпроса дали изключвам неуспешната интеграция. Не не я изключвам. Но не смятам, че само европейските общества са отговорни за нея.

Миграцията е отговорност на двете страни – на интегриращия и на интегрирания. И ако интегрирания не желае да се интегрира, тогава какво? Какво могат да направят интегриращите общества?!

- Има ли опасност у нас от радикализация? Трябва ли още в училище да се работи по превенцията? Опасна ли е все по-налагащата се нетърпимост към чужди гледни точки, омраза, особено в политиката?

- Семейството е първата линия на борба срещу радикализацията, училището - втората. Да, трябва да се работи, но не като се премълчава историческата истина, а като се казва така, че децата да могат да я надмогнат и надживеят. Типичен пример в това отношение е безплодния спор дали да говорим на децата за турско присъствие, турско робство, турско владичество или нещо друго. Историческата истина не може да бъде променена като размахваме голямата баданарка и я вапцаме ту в един цвят, ту в друг.

Не е това правилната насока на диалога. Правилната насока е да покажем, че най-големият триумф е, когато бивши врагове стават съюзници и партньори, за да работят за по-доброто си бъдеще. Вижте Германия и Франция – въпреки враждата си през Втората световна война, те днес са съюзници и двигатели на европейската интеграция.

- Някогашният тероризъм имаше характер на нетърпение, носеше някаква романтика: Вера Засулич, София Перовска, Мелпомена Карничева, Мара Бунева - давам „тайфуни с нежни имена“, защото ви смятам специалист - имате книга за женския самоубийствен тероризъм...

- В нито една епоха не съм възприемала тероризма в романтична окраска. Насилието срещу цивилни е тероризъм. Част от жените, които споменавате, са извършители на политически убийства, а не на терористични актове. Но политическото убийство, макар да е форма на политическо насилие, не е тъждествено с тероризма. Във всички случаи смятам, че нашето съчувствие и подкрепа трябва да бъде насочено не към извършителите, а към техните жертви.

- Съвременният тероризъм има ли нещо общо, макар в щрихи, с атентата у нас на 16 април 1925 г.? Мой добър приятел - големият поет Иван Динков, го бе нарекъл „подвиг без слава“. Питам, защото доста съм писал за терористичния акт в столичния храм „Св. Крал", днес „Света Неделя“.

- Да, този атентат е терористичен и заслужва същото осъждане както всеки друг. Всяко насилие ражда насилие и възходящото вървене по тази спирала е пълно с рискове, които трудно можем да прогнозираме.

- И един въпрос, който не слиза от дневния ред от години: проблемите ни със Северна Македония?

- В момента, с тия обществени възгледи, нито едно правителство не ще може да подкрепи европейската интеграция на Северна Македония. България е в абсолютно объркваща позиция, обстоятелствата я карат да прави неща, които не иска да прави, и разбира, че не е добре да ги прави, но в същото време не може да спре.


В категории: Новини , Коментари

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Дедо
31.08.2022 05:21:10
0
0
Дебела свиня...
1
НеПриятел на Румънско
10.12.2021 08:04:06
0
0
НеПриятел на Влашко
10.12.2021 08:03:07
0
0
Do any Romanians have a grudge over Bulgaria and hate Bulgarians? Do any Romanians want the Cadrilater (South Dobruja) region to be Romanian again?

https://www.quora.com/Do-any-Romanians-have-a-grudge-over-Bulgaria-and-hate-Bulgarians-Do-any-Romanians-want-the-Cadrilater-South-Dobruja-region-to-be-Romanian-again

Catalin Olteanu
, former Small Entrepreneur
We deeply “hate” Bulgaria each year when millions of Romanians save their touristic season. We invade them on regular basis.

Коментар на уж "про-български" румънец:
"Дълбоко ненавиждаме Бг. всяка година когато милиони румънци спасяват [!!!] техния [бг.] туристически сезон. Нахлуваме в тяхната страна периодично."

Какво сте направили вие без румънските туристи-"спасители"? Без тях бихте умирали от глад.
Наглостта на румънеца се дължи на комплекса на превъзходство спрямо българите и на фрустрацията че "сте открадали" "изконно-румънската" Южна Добруджа.
Бележка: приносите ми са под потребителско име Lucian Lucian, например:

1. Not true: Middle Bulgarian influence is much more important than the Old one. It’s not “Old Church Slavonic”, the name Bulgarian linguists use “Old Bulgarian” is actually the only correct one, Since there is a Middle Bulgarian language where and a New one (which is present-day Bulgarian), where is the Old Bulgarian? Besides there is the Old Church Slavonic recension of Preslav (Bulgarian linguists claim that the Ohrid recension too is Bulgarian, that would make 2 OCS recensions), there is the Middle Bulgarian recension of OCS, however for no other Slavic language are there both Old and Middle recensions: one could say (as North Macedonia linguists claim) that the Ohrid recension was actually the Old Macedonian recension of OCS (as opposed to the current present-day Macedonian language) but there is no Middle Macedonian recension.
There is a Serbian recension of Church Slavonic (CS is a later stage of OCS) but there is no Serbian recension of OCS. OCS only has 2 or 3 recensions: Moravian, Preslav (Bulgarian) and Ohrid (Bg/Macedonian). Therefore there is no Old Serbian because there is no Old Serbian recension of OCS. That’s why calling OCS Old Bulgarian makes sense, as opposed to calling it Old Serbian, Old Macedonian, Old any-other-Slavic-language.
2. According to your “logic” Nicoara too is Greek and not Romanian. Nicolae is ultimately Greek but it was borrowed in Romanian language from Bulgarian (Old, Middle, doesn’t really matter). Nicoara was inherited from Latin but Latin language borrowed it from Greek.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки