Понастоящем актьорът не иска да се шуми около него и е избягал от светската суматоха в село Оборище
Автор: Борислав Гърдев
За моето поколение датата 15 декември 1979 г. е знакова. Тогава на голям екран излиза филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов „Всичко е любов“. В главната роля на Радо се снима Иван Иванов и още след премиерата в понеделник става ясно, че България има нов идол.
Някои побързаха да го определят като наследник на Стефан Данаилов, други щяха да го нарекат звездата на 80-те години на ХХ век.
Истината е, че гледахме творбата като откровение и в лицето на Радо припознахме себе си и собствения си живот, смачкан от условностите и предразсъдъците на една омръзнала ни система, чийто край още не виждахме.
После щяхме да научим подробностите – роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград, завършил ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Работил в Младежкия и Военния театър до 1983 г. и дори прочул се в ролята на Ромео в хитовата постановка „Ромео и Жулиета“ (1982) на Иван Добчев,както и в „Животът е сън“ (1982), шутът, отново на Добчев,носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“...
По-късно щяхме с изненада да го открием като поет и разказвач, поглъщайки книгите му „Този живот, онзи живот“, „Отговори“, „Седем часа разлика“, „Добре дошъл у дома“, като майстор на дублажа в БНТ и bTV – на Белмондо в „Клетниците“ и на Киану Рийвс в „Разходка в облаците, на сериалите “Масада“ и „Беглецът“.
Но преимуществено гледахме жадно филмите му. Срещата с всеки негов герой бе празник за нас – защото Иван беше истински, автентичен и неподправен на екрана, а играта му, шлифована с времето, все така непосредствена и убедителна.
Не трябва да забравяме и гастролът му в телевизионния театър като най-запомнящо бе участието му в постановката на Павел Павлов „Испанци в Дания“ (1982), без да забравяме и „Истината! Само истината!“ (1981) на Даниел Ал и „Лукреция Борджия“ (1981) на Павел Павлов.
10 ноември 1989 г. премина като тайфун през родното ни кино. Започна периодът на малокартинието, снимането за жълти стотинки в евтини американски и западноевропейски филми, приемането на всевъзможни тв халтури.
Иван Иванов има късмета точно в този момент да работи при Джон Мактирнън в „На лов за Червения октомври“ (1990) като съветския матрос Симеон и в партньорство на Шон Конъри и Алек Болдуин, но не можа да осребри участието си и да добие статута на важен второстепенен артист в сериозни и смислени продукции, снимани по света и у нас.
Той опита да продължи работата си в стойностни проекти, но след „Живот на колела“ ( 1992) на Димитър Аврамов и „Гори, гори огънче!“ ( 1994) на Румяна Петкова, акостира в семплия българо-френски сериал „Новите приключения на Арсен Люпен“ ( 1995) на Филип Кондройер в епизода „Ерлок Шолмс се намесва“ като вътрешният министър Хюго.
Видяхме го отново чак през 2007 г., този път за последно в роден сериал, под режисурата Анри Кулев и по сценарий на Станислав Стратиев във „Врабците през октомври“.
Чувствително се разредиха участията му в родните продукции – „Стъклени топчета“ (1999) на Иван Черкелов, „Асистентът“ (2002) на Илия Костов, където беше босът на мутрите, а такъв бе и в „Трафик“ (1995) на Ивайло Джамбазов, с когото направи и кримката „Наблюдателят“ ( 2001), където пък фучеше като напористо ченге, борещо се с престъпността.
В поетичната импресия на Михаил Мелтев „Чуй звездите“ (2003) бе дядото, в „Едно дете в повече“ (2003) на Чавдар Гагов бе босът, а в „Другият наш възможен живот“ (2004) на Румяна Петкова като емигранта Лъчезар се събра в нов дует, след „Лавина“, с Ваня Цветкова – ватманката, докато в сериала „Неочакван обрат“ (2006), еп.3 „Комар, молец и плъх“ на Станислав Дончев се представи като униформен полицай.
Иван Иванов подхвана обещаваща кариера в екшъните, които започнаха редовно да се снимат от американски занаятчии у нас през 1998 г. и за кратко до 2005 г. натрупа завиден стаж и опит. Имаше дори възможност да се утвърди като незаменим поддържащ актьор, каквито станаха след него Христо Шопов и Захари Бахаров, но…
Снима „Кървав спорт 4“ (1998) при Елвис Рестейно и като Цезар направляваше с хладен поглед кървавите мелета, вихрещи се под купола на храм „Св. Александър Невски“, превърнат за нуждите на продукцията в арена на кумите – турнири, в „Пратеникът на кралицата“ (2000) на Марк Ропър бе Клаус, а в „Извън контрол“ (2002) на Боб Мизйоровски и като партньор на Жан-Клод ван Дам беше вече началник на влака, заплашен от вирусната атака.
За съжаление, очакваният с надежди „Мрачна светлина“ (2004) на Бил Плат се оказа объркана хорър фентъзи каша, и независимо от доброто превъплъщение на Иванов като Рийборн, самият филм не предизвика очакваните емоции.
Иван Иванов явно е бил недоволен от крайния резултат и се появи само още веднъж на площадката на американска продукция, снимана у нас – „Космическа обсада“ (2005) на Робърт Стад като доктор Бейкър.
След това бе съдията в „Сако и Венцети“ (2005) на италианския постановчик Фабрицио Коста. Участва отново като съдия и в „Последният господар на Балканите“ (2005) на Мишел Фавар.
Чаровният актьор изчезна и от културния ни живот, упорито отказва снимки. Ние знаем много повече за изявите на сина му Стефан, по-известен като рапъра Wosh MC, направил и 27-минутен документален филм – изповед за баща си: „Добре дошъл у дома“ (2009).
Едва през 2012 г., по настояване на големия си приятел Христо Стоичков, Иван Иванов се реши да се снима редом до него и като любим му душеприказчик и изповедник в иначе много силния и качествен филм на Борислав Колев, посветен на Камата – „Стоичков“.
Това не бе последната му изява пред камерата. Неочаквано на 8 август 2019 г. бе излъчен пети епизод „Острието на тримата“ от втория сезон на иначе популярното тв фентъзи, копиращо енергията на „Игра на тронове“ – „Аванпостът“, в който под режисурата на Орси Нейджипал се мярна като брадат лечител.
Понастоящем Иван Иванов предпочита отшелническия пенсионерски живот в село Оборище, страни от дрязгите на столичния град. Не обича да злоупотребява с присъствието си, като междувременно се пребори с коварното раково заболяване. Смятам, че и съдбата си приема философски, като не иска да се шуми около него и бяга от светската суматоха.
Все пак си остава един от най-големите български актьори и заслужава нужното уважение за труда, който е положил, и за незабравимите мигове пред големия и малкия екран, които сме преживели благодарение на щедрия му талант.
