В крепостта Русокастро откриха съд с изображение на барс, който е бил символ на Волжска България
Снимки: РИМ-Бургас
24 Септември 2021, Петък
Находката няма аналог у нас
Автор: Десант
При проучването на водохранилището на замъка в средновековния град Русокастро е открита изключително ценна находка. Тя представлява необикновено красив, художествено изработен съд, чиято украса е изпълнена в техниката „сграфито“. Той е датиран от втората половина на XIV в.
Върху почти цялата му повърхност отвътре е изобразен барс – снежен леопард. Фигурата е дълга 16 и висока 14 см. Барсът е представен в нападателна поза в ход надясно, с полуотворена паст, с извадени нокти, замахващ заплашително напред с лявата си лапа. Изключително детайлно са изобразени гривата, муцуната, петната по тялото, лапите, възглавничките на лапите и гневно размаханата опашка на това легендарно животно.
Първоначално археолозите, проучващи средновековния град, са приели че изображението е на т.нар. „леопардов лъв“. Тези изображения са характерни за сграфито-съдовете от Византия; подобен е открит и в царската цитадела в Царевец, във Велико Търново. Те представляват изображения на лъвове, но с петна като на леопарди.
Все пак, благодарение на мнението на проф. д. изк. Константин Тотев – дългогодишен консултант на археологическия екип и тесен специалист по средновековно приложно изкуство, те са ревизирали становището си в полза на барс.
Без съмнение, новооткритата находка е от световна величина.
Барс е изобразен и върху щита на Калояновият пръстен, принадлежал на висш аристократ от семейството на Асеневци, но който вероятно няма нищо общо със самия цар Калоян. Този пръстен е световно известен и поради факта, че върху него е изобразено именно това свещено животно.
Все пак най-близко като аналог е едно изображение на барс върху оловен печат на цар Симеон Велики, от началото на Х в. Днес той се съхранява в частна колекция в САЩ.
Барсът е животно, което е легендарно и е емблема на по-източните народи. Той живее в най-високите планини на средна Азия – Алтай, Хиндукуш, Хималаите, Иранското плато. Той е изобразен върху герба на съвременен Татарстан.
Барсът е бил и държавен символ на великата Волжско-Камска България.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро припомнят, че и друга голяма котка – лъвът, е символ на Царство България от времето на цар Иван Шишман. Нещо повече, изправен лъв има върху една емисия монети на този български владетел, а златни висулки с изображение на трите царски лъва са открити и при разкопките на хълма Трапезица.
При разкопките на средновековния град Русокастро е открита и медна пластина с изображение на разярен лъв, който тепърва ще се анализира и ще се представи пред публика.
От целият високохудожествен съд с изображение на барс са събрани почти всички части. Разкопките продължават, и археолозите се надяват да открият фрагментите от този изключително ценен съд, аналогичен на който в съвременните български земи не е познат.
Археологическите проучвания на крепостта Русокастро са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България, и се изпълняват от екип на Регионален исторически музей – Бургас с ръководител д-р Милен Николов.
Не, аромуните не са румънци, точно както белорусите не са нито руснаци ("великоруси"), нито русини (най-близкият до белоруски език не е руски, а украински като раличият помежду тях са минимални).
Сърбите не са същия народ с лужичаните (лужишките сърби) които живеят в Германия.
Има 2 лужишки езика, единият по-приличащ на полски, а другият на чешки. Дали има и 2 отделни лужишки народа или горнолужичаните и долнолужичаните се смята за един и същ народ няма значение.
(Балканските) сърби и лужичаните не са един и същ народ от хилядолетие, също така сръбски език и който и да е от лужишките езици не са един и същ език от хилядолетие.
Днешният сръбски език прилича повече на български и словенски отколкото на който и да е от лужишките езици без сръбският да бъде български/словенски диалект или обратно, без българският/словенският да е диалект на сръбски език.
https://en.wikipedia.org/wiki/Sorbs
"Sorbs are genetically closest to the Poles and Czechs. They also share their origins with Serbs.
[...]
The ethnonym "Sorbs" (Serbja, Serby) derives from the medieval ethnic groups called Sorbs (Surbi, Sorabi). The original ethnonym, Srbi, was retained by the Sorbs and Serbs in the Balkans.[5] By the 6th century, Slavs occupied the area west of the Oder formerly inhabited by Germanic peoples.[5] The Sorbs are first mentioned in the 6th or 7th century. In their languages, the other Slavs call them the "Lusatian Serbs", and the Sorbs call the Serbs "the south Sorbs".[6]"
