БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ: И Борисов на крака при Ердоган! Българският народ няма да прости подобно поведение


БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ: И Борисов на крака при Ердоган! Българският народ няма да прости подобно поведение
05 Юли 2021, Понеделник


През годините многократно сме доказвали, че турската държава директно влияе, манипулира и контролира вота за български парламент, коментира водачът на коалицията в Пловдив-област Борис Ячев

Автор: Десант

„Целта на посещението на Борисов при Ердоган е същата като на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ – търсене на подкрепа и помощ за предстоящите избори”. Това заяви съпредседателят на КС на БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ  и водач в Пловдив област Борис Ячев пред БНТ днес.

„Само в рамките на няколко седмици двама висши политици отидоха на крака при Ердоган с молба турската държава да се намери директно във вътрешната политика на България и - пряко в изборния процес у нас.

През годините многократно сме показвали и доказвали, че турската държава директно влияе, манипулира и контролира вота за български парламент, който се провежда на тяхната територия. По този начин Турция има инструменти да влияе върху вътрешната политика на държавата ни. Българският народ няма да заблави и прости подобно поведение”, заяви Борис Ячев.

Водачът на БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ в Пловдив-област бе категоричен, че коалицията се стреми да стане катализатора, който да провокира нормалните и позитивни процеси в следващия 45 Парламент.

„Да предизвикаме диалог, защото се видя, че в този 45-ти мъртвороден Парламент партиите не си говореха. Нашата цел е сигурност и стабилност, формиране на парламентарно мнозинство и работещо правителство”,  подчерта Борис Ячев.

Служебното правителство не успя да се справи с първото сериозно икономическо предизвикателство – увеличаването на цените на тока и парното, а оттам – и на всички стоки от първа необходимост”, категоричен бе водачът на БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ в Пловдив-област.

Не са продължени и всички мерки в помощ на бизнеса, които патриотите прокараха във време на икономическата криза, вследствие на пандемията, добави още той.


В категории: Новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Rumynski "istorik"
06.07.2021 08:29:37
0
0
Още една анти-българска статия:
https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/dobrogeadigitala-monumentul-victoriei-de-la-adamclisi-trofeul-lui-traian-din-dobrogea-4293.html
1
Dobrudza
05.07.2021 18:04:18
0
0
Нова анти-българска статия в румънския онлайн вестник Ziua (вестникът е от Северна Добруджа)
https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/citestedobrogea-profesorul-geograf-al-dobrogei-constantin-bratescu-1882-1945-evocat-sub-genericul-aosr-personalitati-realizari-obiective-4288.html

Пълна с анти-български, анти-научни тъпотии:
твърди че румънците били автохтонни (изконни) в цяла Добруджа (включително и в Южна Добруджа, тоест българската) въпреки че пред-славянските топоними (тоест гето-дакийски и римски) са навлезли в румънски език чрез българско посредничество. "Darstor/Дырстор" (Дръстър) е заемка от средно-български, ако името беше наследило от римляните, щеше да е Дурустор (от Дуросторум на латински). Латинското име Карсиум нямаше как да даде "Harsova/Хыршова" (име на град в Северна Добруджа) на румънски, пак българско посредничество (Хърсово). И т.н.
Втори пример:
Румънската официална статистика за 1879 г. за населението на Северна Добруджа дава 106 943 като общо население докато за 1880 г. има статистика (официална) с общо население 139 671 души, тоест с 33 000 души повече за една година!!!

1879:
Кюстенджанско

румънци: 8977
българи: 6854
турци: 10 444
татари: 3595
гърци: 300
евреи: 51
арменци: 15
немци: 0
руснаци + украинци: 0 (точно така!), въпреки че статистиката от 1880 г. дава 513 руснаци и 35 украинци за Кюстенджански окръг
други (включително цигани): 0 (точно така!)
общо: 30 236

Тулчанско

румънци: 22 200
българи: 21 861
турци: 6049
татари: 2945
руснаци („липовани“): 10 058
украинци („руснаци“): 6162
гърци: 2865
евреи: 1000
арменци: 788
немци: 2471
други (включително цигани) 308

общо: 76 707

Преброяването от 1880 г.

Кюстенджанско

румънци: 15 251
българи: 8038
турци: 11 126
татари: 23 498
руснаци („липованци“): 513
украинци ("руснаци"): 35
гърци: 2121
евреи: 285
арменци: 215
немци: 75
други: 404

общо: 61 561

В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари, 75 немци (2 пъти повече от румънците!!!) и 35 украинци (равно на румънците!!!) (не е имало евреи или други етноси).
Онези 35 румънци вероятно бяха цивилни служители в румънската администрация или полицаи или (погранични) войници или някои търсачи на лесно и бързо обогатяване, дошли в Мангалийска околия едва след като Русия подарява Северна Добруджа на Румъния през 1878 г.
В Кюстенджанската имаше само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари.
Тоест в Мангалийска околия нямаше не само изконни румънци (както претендират румънските "историци"), нямаше стари румънски жители там, отпреди 1878 г., всички най-вероятно бяха дошли там след руско-турската война от 1877-8 г. Тази околия имаше някъде до 85-90 населени места, тоест 2 пъти повече от броя на румънците (ако все пак допуснем че всички са обитавали там отпреди руско-турската война) . Къде са "изконните" румънци и румънските "исторически права" към това парче от Северна Добруджа? Там вероятно най-старото население беше съставено от турци, значи те бяха изконноия етнически елемент там. В другите околии на Северна Добруджа румънците са обитавали от по-старо време, това може да се докаже (особено крайбрежието на р. Дунав).

Тулчанско:

румънци: 28 420
българи: 16 877
турци: 7498
татари: 5978
руснаци: 7737
украинци („руснаци“): 4555
гърци: 1894
евреи: 1477
арменци: 293
немци: 2461
други: 216

общо: 78 110

Статистиката за 1879 г. дава 300 гърци в Кюстенджанска област/окръг докато статистиката за 1880 г. дава 2121 гърци.
Данните за 1880 г. също са официални, от докладите на двамата ръководители (префекти) на севернодобруджанските окръзи (Тулча и Констанца/Кюстенджа), Лука Йонеску за Тулча и Скарлат Вырнав/Върнав за Констанца
Данните за 1880 г. за окръг Тулча се различават малко, в зависимост дали те са от книгата на Данеску (1903 г.) или на М.Д. Йонеску (1904 г.)
Според М.Д. Йонеску през 1880 г. населението на Северна Добруджа беше 147 246 души а на окръг Тулча 85 685 (у Данеску населението на Северна Добруджа за 1880 г. бил само 139 671 а на окръг Туцлха само 78 110 души. Книгата на Данеску е от 1903 г. докато тази онази на Йонеску е от малко по-късно време, от 1904 г. Може би книгата-доклад на управителя на окръг Тулча, Лука Йонеску да е излязла от печат едва след като Данеску/Дънеску си беше публикувал книгата (на френски) през 1903 г., тоест по-късно през 1903 г. или през 1904 г. Или, може би, статистиките са различни понеже те са фалшификати.

румънци 25 248
българи 21 402
турци 5322
татари 4408
руснаци 9170
украинци 8313
гърци 4360
евреи 2862
армени 756
немци 2955
други 889 (от които 706 цигани)

Източници:

Statistica din Romania. Indicele comunelor din Dobrogea (Bucuresti, 1879)
Scarlat C. Varnav: Situatiunea generala a judetului Constanta la inceputul anului 1903 (Constanta, 1904)
https://digitizare.biblioteca.ct.ro/wp-content/uploads/Situa%C5%A3iunea-general%C4%83-a-jude%C5%A3ului-Constan%C5%A3a-la-%C3%AEnceputul-anului-1903.pdf
Luca Ionescu: Darea de seama a judetului Tulcea pe anul 1903
N.P. Comnene (Comnen): La Dobrogea (Dobroudja). Essai historique, economique, ethnographique et politique, 1918
Gregoire Danesco (Grigore Danescu): Dobrogea (Dobroudja).Etude de geographie physique et ethnographique (Bucarest, 1903)
https://ia800901.us.archive.org/32/items/dobrogealadobro00dngoog/dobrogealadobro00dngoog.pdf
M.D. Ionescu: Dobrogia in pragul veacului al XX-lea (Bucuresti, 1904)
https://www.ziuaconstanta.ro/images/stories/2017/11/carti-online/DOBROGIA-IN-PRAGUL-VEACULUI-AL-XX-LEA-low.pdf
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки