Символа на небесното светило се открива в малките и големи венци, през които се провираме за здраве; както и в сключеното хоро около Еньовата буля
Автор: Десант
Еньовден, Яньовден, свети Иван Бильобер или Летни Иван е един от най-големите летни празници свързан с разцвета на природата. Слънцето от този момент започва да умира (денят намалява) и годината клони към зимата.
В представите на нашите предци Еньовден е повратен момент, който вече насочва към края на лятото. Хората казват: „Кукувицата кука до Еньовден и после онемява. Свети Яньо вече намята ямурлука и отива с белия си кон в балкана да забере зимата.”
Този ден е свързан с лятното слънцестоение и се изпълняват различни обредни и магически практики, отражение на култа към слънцето. В някои села хората се къпят в реките преди изгрев слънце. Този обред е със задължителен характер за момите и ергените. В други села майките къпят децата с отвара от събраните билки.
Билките набрани рано сутринта, увеличават своята целебна сила. Според народните представи съществуват 77 и половина болести. Седемдесет и седем от тях могат да се лекуват с билки, но за половинката няма билка. Но нашите предци и на това са намерили колая – след като се съберат 77 билки зажумяват и откъсват някоя трева, която разполовяват заедно с цвета и ето половинката билка за половинката болест.
Берат се задължително яньовче (равнец), жълт кантарион, черен бъз, босилек… От тези билки се прави янева китка, която служи за лек през цялата година. Много е важно, когато отиват да берат билки, билкарите, врачките и магьосниците да не бъдат видени от никого. Затова излизат още по първи петли и ходят по най-затънтените места.
Хората вярват и в магическата сила на еньовденската роса. Тази вяра намира своя израз в характерното за празника грабене, мамене на плода от ниви и добитък.
Лицето, което извършва магическите действия е жена, която наричат бродница, житомамница. Произнасяйки заклинания, тя влачи престилка из чужда нива и обира росата, за да я изцеди в своята нива.
И както всички знаем, че на всяко действие има равно нему противодействие, така и стопанинът на нивата сам я ожънва срещу празника, в средата или четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана”.
Сутринта всички наблюдават изгрева на слънцето. Вярват, че тогава то играе, върти се, трепти и отива да докара сняг. Символа на слънцето ще открием в малките и големи венци, през които се провираме за здраве; в сключеното хоро около Еньовата буля...
Ако искате да минете през Еньовския венец за здраве и да чуете за обичая Еньова буля, посетете на 24 юни Етнографския музей в Бургас на ул. „Княз Александър Батенберг“ 12-14. Работното време е от 10 до 19 ч., от понеделник до неделя.
