От десетилетия в България си съперничат не политики, не алтернативни идеи за управление, а най-вече екранни символи и образи, категоричен е Божидар Колов
Автор: Десант
От десетилетия в България си съперничат не политики, не алтернативни идеи за управление на публичните услуги и ресурси, не различни социални интереси, а най-вече екранни символи и образи. Това заяви пред БГНЕС Божидар Колов, политолог и сътрудник към университета в Осло, Норвегия.
По думите му това, което прави случая на „Има такъв народ“ различен е, че за разлика от досегашните медийно-партийни проекти, формацията на Слави Трифонов е изцяло въображаем феномен в политически смисъл.
„Има такъв народ“ нямаше кампания извън собствената си телевизия, не влезе в дебат с никого от останалите кандидати, не се яви в никоя друга медия, не разясни и без друго твърде общата си и съвсем не алтернативна програма, не влезе в съществен диалог с гражданите", обясни Колов.
Той определи формацията на Слави Трифонов като партия-холограма, която, по думите му, символно е съчетала технократската реторика на „Демократична България", патриотичната семиотика на националистите, лидерско-мъжкарската поза на Борисов и ангажираността с „обикновения човек", с която парадираше Мая Манолова като омбудсман.
„Има такъв народ", обаче, не просто взе „най-доброто“ от всички, но и предложи на избирателите това, което словенският философ Славой Жижек нарича „нов опиум на народа" – самият народ. Слави Трифонов успя да превърне фестивалното усещане за сплотеност, сила, обща емоция и цел в политически афект и действие. Невъзможността за политическа програма и промяна бе компенсирано, вече по традиция у нас и по света, от единственото въобразимо политическо действие – да се объркат сметките на елита, да се ядоса естаблишмънта", обяснява политологът.
Но това е именно опиат, а не овластяване. Икономическата програма на „Има такъв народ" съвпада идеално с тази на ГЕРБ, а предложението за мажоритарна избирателна система даже би бетонирало Борисов (или което и да е било „статукво") във властта. Нищо от това няма да даде на народа повече контрол върху съдбата си.
„Политическата „алтернатива" тук е като шоколадово яйце – носталгичен спомен от детството, лъщяща опаковка, кратка сладост и прилив на енергия... на фона на идеен глад и потискащо безсилие. В това състояние на политическото ни въображение всяко партийно съдържание, което е предварително известно би лишило избирателите от електорално наслаждение. Всъщност, удоволствието никога не е било в самата играчка, а в нейното очакване", завърши политологът.
