За първи път у нас ще пристигнат най-ценните експонати от съкровището на Кан Аспарух, събрани от 4 музея на територията на Украйна
Автор: Десант
За първи път у нас ще пристигнат най-ценните експонати от съкровището на Кан Аспарух, събрани от 4 музея на територията на Украйна. Изложбата ще бъде експонирана в Археологическия музей през септември, след като лидерът на НФСБ Валери Симеонов успя да осигури възможността в София да пристигне прочутият „Български орел“ и още знакови предмети на Кан Аспарух.
Новината бе потвърдена по време на видеоконферентна връзка между Валери Симеонов, депутата от НФСБ в 44 НС Йордан Апостолов, областният координатор на НФСБ Венера Тодорова и представители на българските дружества в Украйна – депутатът и президент на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе, заместникът му в Асоциацията Светлана Драгнева и юристът Михаил Радев, директорът на Одеския областен български център в Болград Галина Иванова, зам.-председателят на Николаевското българско дружество Олга Колот, председателят на Измаилската община „Света София“ Николай Иванов, председателят на българското дружество в Запорожие – Николай Иванов.
Вярваме, че Родината ни ще направи верен избор на 4 април – за да продължим заедно успешната си работа като българи, обърнаха се нашите сънародници от Одеса, Болград, Запорожие, Николаев към Валери Симеонов, Йордан Апостолов и Венера Тодорова. Лидерът на НФСБ води листата на Патриотичната коалиция ВОЛЯ и НФСБ в Бургас, Йордан Апостолов – е в Добрич и води листата в Силистра, Венера Тодорова е в 23 МИР – София и в Кърджали.
Българите зад граница усетиха подкрепата на държавата ни още в първите месеци на мандата с работата на Валери Симеонов и депутатите от НФСБ в 44 Народно събрание.
Украйна:
През октомври 2018 г. Валери Симеонов организира срещата между Бойко Борисов и Петро Порошенко, на която се реши да бъде открита българска гимназия в Одеса и се разшири изучаването на български език в Украйна.
След приемане на декларация в българския парламент бе запазена административната цялост на Болградски район, населен предимно с българи, като не само не беше разделен, но дори увеличен. Основна заслуга за това имат депутатите от НФСБ.
В началото на 2018 г. Валери Симеонов издейства откриването на въздушна линия София-Одеса-София.
За неговите заслуги лидерът на НФСБ бе отличен с наградата „ЧОВЕК НА ГОДИНАТА“ на Асоциацията на българите в Украйна за големите му заслуги в интерес на нашите сънародници там.
Унгария:
По предложение на Валери Симеонов Народното събрание определи 19 октомври за Ден на българо-унгарската дружба. Бяха осигурени средства за разширение на Българския културен център в Будапеща и на нов училищен комплекс.
През 2021 г. Симеонов бе награден от унгарския държавния секретар Миклош Шолтес и българската общност в Унгария с престижното отличие „3-ти МАРТ“.
Армения:
През 2008 г. Валери Симеонов успя да прокара в Бургаския общински съвет решение за признаването на арменския геноцид и 24 април като ден за отбелязването му. През 2015 г. с решителната намеса на Симеонов бъл-гарският парламент осъди умишленото изтребление на арменците, като така де факто призна геноцида.
За тези свои инициативи лидерът на НФСБ бе отличен с най-високото отличие на Арменския парламент – „ОРДЕНЪТ НА ЧЕСТТА“.
Западни покрайнини:
Валери Симеонов регулярно посещаваше като вицепремиер и заместник-председател на Народното събрание българските общности в Сърбия. Той осигури отпускането от българската държава на финансова помощ за българските културно-информационни центрове там.
Молдова:
Валери Симеонов успя да издейства средства за възстановяване на болницата в Тараклия, област, населена основно с българи, както и за спортен училищен комплекс за 400 младежи. В телефонен разговор с президента на Молдова Мая Санду бяха договорени мерки за защита на интересите на българската общност там.
Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ се явява на предстоящия парламентарен вот с № 24 в интегралната бюлетина.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Изглежда че Румъния се опитва да насади омраза сред аромуните в Албания (с читани от румънските „историци“ и „езиковеди“ за румънци) спрямо албанските етнически гърци, или може би и сред етническите албанци спрямо гърците в Албания.
Румънците, подобно на българите имат териториални претенции към т.н. Егейска Македония, тоест днешната гръцка Македония. Безумни претенции обаче те съществуват, особено сред румънските „историци“.
Но да насаждаш омраза между 2 нищожно-бройни православни национални малцинства които живеят в Албания, където огромното болшинство от населението е мюсюлманско представлява още по-голямо безумие.
Може би румънските власти също се опитват да влюбят албанските в Румъния като предявяват вражда спрямо гърците, по този начин лишавайки България от „любовта“ и съюзничеството на Албания срещу РСМ и Сърбия.
