Той е един от основателите на Врачанския таен частен революционен комитет, като е избран за негов секретар
Автор: Атанас Коев
На 2 декември се навършиха 90 години от смъртта на Стефан (Стефанаки) Савов – български революционер, виден участник в национално-освободителното движение и Ботев четник. След освобождението на България от османско владичество той е изявен обществено-политически деец от Врачанския край.
Бъдещият бунтар и политик е роден на 10 януари 1954 г. във Враца. Той е баща на Димитър Савов – финансов министър в кабинета на Иван Багрянов в периода юни-септември 1944 г., съден от Народния съд. Той е дядо на Стефан Савов, председателя на Демократическата партия в периода 1990-2000 г. и един от лидерите на Съюза на демократичните сили.
Първоначално видният врачанин учи във Възнесенското училище, но след раннната смърт на баща си се отказва от учението и се заема с търговска дейност. Търгува с кожи, вълна, добитък и натрупва значително за времето си богатство.
През 1872 г. Савов става един от основателите на Врачанския таен частен революционен комитет, като е избран за негов секретар. Утвърден е на този пост лично от Васил Левски. След залавянето и обесването на Апостола на свободата революционната дейност в града запада, а врачанският съзаклятник започва да се занимава с адвокатска дейност.
В 1875 г. революционния комитет във Враца е възстановен и Стефанаки Савов отново е избран за негов секретар. По време на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. е арестуван от турските власти, но наскоро след това е освободен.
Заедно с друг революционен деец – Сава Петров отиват при Христо Ботев и се опитват да го убедят да отложи качването на четата му на парахода „Радецки“ за 1 юни 1876 година, но не успяват в това си начинание. Наскоро след това врачанския революционер се присъединява към четата на поета-революционер и участва във всичките и сражения с турския аскер и башибозук.
След смъртта на Ботев и разгрома на четата се присъединява към групата на Димитър Икономов, която води сражение с османските части при село Люти брод. Няколко дни след това групата бунтари се предава при село Литаково и е отведена към Орхание, дн. Ботевград.
Савов е съден от Извънреден турски съд и е осъден на смърт. След произнасянето на присъдата е изпратен в Софийската тъмница, а впоследствие е преместен в Берковския затвор. През есента на 1876 г., след дадена амнистия от турския султан смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Отведен е във Видинската тъмница да изтърпи наказанието си, където дочаква освобождението на България от турско робство.
В новоосвободеното Княжество Стефанаки Савов първоначално работи като съдебен магистрат във Враца, а впоследствие започва да се занимава с индустриална дейност. Активно се включва в обществено-политическия живот на страната, ставайки член на Либералната партия. След разцеплението и през 1883-1884 г., преминава към крилото на умерените либерали, начело с Драган Цанков, които създават Прогресивно-либаралната пратия.
Той е един от ръководните дейци на прогресивните либерали във Врачанския край. В периода 1884-1913 г. е избиран за народен представител от техните листи. Депутат е в 3-то, 4-то и 5-то Велики народни събрания и от 5-то до 16-то Обикновени народни събрания.
През декември 1895 г. видният врачански политик участва във Втория конгрес на Македонската организация, като делегат на Врачанското македонско дружество. На конгреса се присъединява към русофилската опозиция, която се обявява срещу действията на военните.
Савов е един от основателите на ученолюбивото дружество „Развитие“, като в продължение на дълги години е негов председател. През 1885 г. организира първия молебен в местността „Милин камък“, в памет на Христо Ботев и загиналите четници.
Видният революционер, политик и общественик умира на 2 декември 1930 г., на 76-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин заради голямата му народополезна дейност в двора на врачанската църква „Св. Николай“. По късно е обявен за почетен гражданин на Враца.
