На 24 ноември се навършиха 105 години от смъртта на Стефан Кисов – изявен участник в национално-освободителното ни движение, офицер в Руско-турската война.
Бъдещият офицер е роден в Болград, Бесарабия, на 12 декември 1849 г., като коренът му е от Еленския край. Прадедите му се преселват в бесарабските земи след края на Руско-турската война (1828-1829 г.).
Първоначално момчето учи в болградската гимназия, а негови другари са Ангел Кънчев, Панайот Волов и други бъдещи наши революционери. По-късно той се запознава с Христо Ботев, Кирияк Цанков и Любен Каравелов. Те оказват силно влияние върху него да се отдаде изцяло на делото за освобождението на страната ни от турско робство. За да придобие необходимите военни знания и умения, постъпва в Одеското пехотно военно училище.
През 1876 г., когато Христо Ботев подготвя четата си, Стефан Кисов изявява желание пред него да го последва. Поетът революционер обаче го разубеждава с думите, че освободена България ще се нуждае от добре обучени офицери за младата си армия. Младежът го послушва и продължава военното си обучение, но само до есента на 1876 г., когато избухва Сръбско-турската война.
Той напуска военното училище в Одеса и се отправя като доброволец за сръбския град Кладово. Там се включва в състава на руско-българската бригада командвана от подполковник Милорадович. В нея Кисов командва рота от български доброволци. Той се сражава храбро с турския аскер в боевете при Гредетин, Зайчар и Делиград.
Възхитени от него старите наши войводи Панайот Хитов и Филип Тотю, започват да се надпреварват да го привлекат за военен ръководител на своите чети. За участието си Сръбско-турската война през есента на 1876 г. българският военен е награден със сръбския сребърен медал „За храброст“.
След края на войната Стефан Кисов напуска Сърбия и се отправя за Кишенев, където постъпва на руска военна служба в 54-ти мински пехотен полк. В него той е назначен като младши офицер във 2-ра рота на полка.
Когато започва Руско-турската война (1877-1878 г.), подпоручик Кисов се включва в Пешия конвой на Българското опълчение. Зачислен е в 3-та опълченска дружина, командвана от легендарния подполковник Калитин. В боевете при Стара Загора с турската армия българският офицер спасява Самарското знаме от турски плен поемайки го от ръцете на смъртно ранения подполковник. Преди това пет знаменосеца последователно загиват от вражеските куршуми.
След като повечето офицери от 3-та дружина са ранени или убити подпоручик Кисов поема командването на дружината. За храбростта и себеотрицанието проявени от него е награден с руския орден „Св. Владимир“-4 степен.
В драматичните боеве от Шипченската епопея българският офицер от Бесарабия командва 1-ва рота от 3-та опълченска дружина, като отново проявява завидни командирски умения и успешно отбива с ротата си множество вражески атаки.
След освобождението на България от турско робство Стефан Кисов е произведен в поручик и е назначен за ротен командир в 8-ма пехотна врачанска дружина, ставайки един от първостроителите на младата ни армия. Съединението в 1885 г. го заварва като началник на Севлиевския гарнизон с чин капитан.
Когато руските офицери напускат българската войска той поема командването на 2-ри пехотен струмски полк, с който се включва в избухналата Сръбско-българска война през есента на 1885 г.. Командваният от капитан Кисов полк е една от първите български военни части, които влизат в Пирот, преследвайки отстъпващите сръбски войски, за което е произведен в чин майор от княз Александър Батенберг.
Българският военен деец не участва директно в детронирането на монарха от българските офицери-русофили, но го подкрепя напълно. След това се обявява открито срещу управлението на премиера Стефан Стамболов и на новия княз Фердинанд Сакскобурготски, заради което е уволнен от българската армия и е репресиран-арестуван е и е подлаган на мъчения и издевателства.
Полковник Стефан Кисов умира на 24 ноември 1915 г. в София, като е погребан без военни почести, заради омразата на монарха към него.
Той оставя две мемоарни съчинения, представляващи интерес и днес: „Българското опълчение в освободителната Руско-турска война 1877-1878 година“, излязло от печат в 1902 година и „Действието на 3-та дружина от Българското опълчение“, появило се на следващата година след освобождението на страната ни от османско владичество.
