Паметна плоча съхранява паметта за незнайни герои и двама славни калугеровци


Паметна плоча съхранява паметта за незнайни герои и двама славни калугеровци
23 Ноември 2020, Понеделник


Това, което аз съм научил от нашата родовата памет е, че трябва да служиш както на обществото, така и да имаш личната инициатива и воля да се справяш с това, което ти поднася живота, казва един от потомците

Автор: Илиян Кузманов

Неотдавна, на фасадата на кметството в Калугерово бе поставена паметна плоча с надпис: „За всички незнайни герои, отстоявали правдата, доброто и справедливостта. За тези, които обичаха своята Родина, и защитаваха слабите, бедните и нуждаещите се. За тези, които не отстъпиха и не се предадоха пред трудностите. И нека бай Кузман, синът на дядо Лулчо, ни накара да почним и да се гордеем със забравените ни деди".

Ето разказът за родовата памет на един от потомците на славните калугеровци, на които е посветен този мемориален знак: 




Българската войска – доста по-малобройна и слабо въоражена, удържа победа срещу френско-италианско-руските войски в епичната битка, наречена майското сражение в Завоя на Черна. В най-продължителнителните и кръвопролитни сражения са вкарани 14 полка от 4 различни дивизии и в един от тях значима роля изиграва прадядо ми Кузман Мушев.

Той е син на първия кмет на село Калугерово, прапрадядо ми Лулчо. В краят на XIX век е трудно да се нарече и кмет, по-скоро нова България го е заварила като ръководител на старейшините на родното ми място. Дядо Лулчо е построил и първото класно училище в селото, спомага за библиотеката. Интересен исторически факт е, че подарява на местната църква изключително ценен екземпляр книга - Минеи.


Дядо Лулчо

Прадядо ми Кузман през 1906 г. завършва военна школа – връща се в Калугерово и се заема с търговия и земеделско производство. Произвежда на година по 50-60 тона вино, което продава на търговци от София. За времето си е бил много състоятелен и заможен човек.

През 1912 г., когато започва мобилизацията за Балканската война, лидерите са били малко за времето си, първо грамотни, след това с авторитет и прадядо ми повежда група от 30 човека от Калугерово на фронта. Служи в 27-ми Чепински пехотен полк, като по времето на знаменитата битка на Завоя на Черна на фронта в Македония, след като един по един си заминават офицерите, той става командир на войсковата си част.

Успява да изведе калугеровците от окопите, болестите и шрапнелите и да ги върне обратно в Калугерово дори и след тригодишен плен в Гърция. На 29 септември 1918 г., със Солунското примирие (между Царство България и Антантата) свършва войната. Но нашият полк остава заложник в Гърция, в лагер, администриран французи. Когато свършва пленичеството, французите им предлагат да станат наемници и да заминат за Африка, но те отказват.

През 1921 г. прадядо се завръща в родното Калугерово. Много от завърналите се войници го търсят постояно и след това, за да се справят с отпечатъците, останали им битките, с фразата: „Ние да видим бате Кузман“.



Дядо ми Илия Кузманов споделя съдба, подобна  на бащината си. Цял живот бе в редиците на правоохранителните органи, районен милиционер на цялата околия, който се ползваше с неимоверен авторитет и уважение. А след като му свърши службата към обществото, се зае със земеделие и дребна търговия.

Отглеждаше кози, овце, бе касапин, обработваше огромни масиви заедно с баба ми Цветана и, разбира се, произвеждаше едно от най-добрите вина, което идваха пак предимно ценители от столицата да купуват. А баба ми при всяка възможност продаваше това, което си бяха произвели, на новопостроената магистрала, на ханче „Калугерово".

Това, което мога да кажа за тях, е че се радвам, че са ме възпитали в същия дух и цености и съм успял, когато мога и с каквото мога да им помагам, когато бях дете. Може би тогава съм се противял, защото от всички внуци, може би защото бях най-близо до тях, получих най-суровото възпитание, но от призмата на времето сега разбирам защо и единствено мога да им кажа „Благодаря“, сигурен съм че ще ме чуят!

Това, което аз съм научил от нашата родовата памет е, че трябва да служиш както на обществото, така и да имаш личната инициатива и воля да се справяш с това, което ти поднася живота. Личната инициатива е важна, за да знаеш как се изкарва всяка една стотинка преди да я изхарчиш.

А и дядо ми Илия, не мога да си спомня да ме е глезил някога. Напротив, спомням си когато бях в 7-8-ми клас и всичките ми връстници на село цяло лято ходеха по реката или гонеха топката, аз бях до баба ми и дядо ми. На картофите, на царевицата, а когато вече започвахме да берем плодовете - до баба ми на Калугеровското ханче, да си изкарам някой лев. Това те учи на морал и принципност.

Родовата памет ме е научила, че не е морално да командваш от горе, а трябва да си част от групата, да си с тях в окопите, да вземеш от своето и да направиш училище и библиотека, а не да събираш на хората последните стотинки или да ги пращаш сами в битка, а ти да си на хубаво и безопастно място някъде далече. Не е достойно да чакаме на други, това е поуката от Долерман и Завоят на Черна. Ние самите сме се сражавали и печелили битки, без чужда помощ, ние самите сме ковали едни от най- великите военни битки, влезли в историята.

Достойно е да можеш в трудни моменти, не само да можеш, но и да ти стиска да ги поведеш отпред, но и да ги изкараш от трудностите и да можеш да проявиш и благост не само смелост. А с това, което Бог (съдбата и късметът) те е надарил, да помогнеш на тези, които имат нужда.


В категории: Добри Вести , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки