Преди 200 години се ражда бъдещият пловдивски митрополит Натанаил


Преди 200 години се ражда бъдещият пловдивски митрополит Натанаил
26 Октомври 2020, Понеделник


Той е един от изявените български духовници през Възраждането и в първите години от освобождението на България от османско владичество

Автор: Атанас Коев

Натанаил Охридски е един от изявените български духовници през Възраждането и в първите години от освобождението на България от османско владичество. Ярка е и дирята му в национално-освободителното движение на македонските земи. Той е почетен член и голям дарител на Българското книжовно дружество-БКД, дн. БАН. На 26 октомври се навършват 200 години от неговото рождение.

Родното място на бъдещият митрополит е будното българско селце Кучевица, намиращо се близо до Скопие, откъдето той започва земния си път на 26 октомври 1820 г. Благодарение на свещениците от местния манастир „Св. Архангел“ твърде рано у момчето са пробужда жаждата за знания, като първоначално учи в килийното училище при църквата „Св. Спас“ при известния по това време отец Йоаникий. След това продължава образованието си в скопското и в самоковското училища.

Голяма роля за духовното израстване на юношата изиграва богатата библиотека на прилепския манастир „Трескавец“, която той често посещава. Там напълно осъзнава значението на книжовната дейност и се заклева да се посвети на духовното пробуждане на народа ни. В тази библиотека бъдещият български митрополит започва да съставя и да превежда поучения и апостолски слова.

През 1837 г. 17-годишният младеж се подстригва за монах в Зографския манастир, като получава монашеското име Натанаил, а на следващата година се отправя за Киприяновския манастир в Бесарабия. Там той е посрещнат от кръстника си отец Манасий, който го записва в трети клас на уездното духовно училище в Кишенев, а след това му помага да постъпи и в местната семинария.

През 1841 г. отец Натанаил приема 13 български бежанци, участници в Браилските бунтове, като ги храни и облича в продължение на цели три месеца. По-късно по този повод той споделя следното: „По това време аз помирисах могъщата диря на свободата и идеята за нея и за моя народ се вгнезди веке в моята плът и кръв.“

В 1845 г. бъдещият български митрополит пристига в Одеса, където става редовен стипендиант в Одеската духовна семинария. В пансиона на семинарията отец Натанаил живее в една стая с видниия български възрожденец Добри Чинтулов. В руския черноморски град той се запознава с изявените ни просветни дейци от този период Васил Априлов и Никола Палаузов, като се сближава с тях.

През 1847 г. видният български духовник е вече студент в Киевската духовна академия. Тук обаче непокорният младеж се свързва с руските революционни демократи и срещу него е повдигнато обвинение в бунтарство, като той дори е арестуван от руските власти.

Въпреки това през 1851 г. завършва учението си в духовната академия със степен „кандидат по богословие“, като защитава докторат на тема: „За това, че българският архиепископ в древни времена не зависел нито от римския, нито от константинополския патриарх.“

След като приключва с образованието си, вместо да се завърне в Атон, българският духовник предприема пътуване из Русия, Австро-Унгария, Германия и румънските княжества, като по време на това пътешествие той завързва познанства с редица висши духовници от тези страни и започва да лансира идеята за денационализацията на Цариградската патриаршия чрез равно представителство на всички православни църкви, както и избор на негръцки вселенски патриарх.

Във Виена заедно с Др. Цанков и К. Петкович съставя проект за основаване на Българско книжовно дружество, който по-късно е реализиран.

През 1854 г. отец Натанаил е назначен за игумен на Добровецкия манастир, намиращ се до град Яш, където често го посещава Г. С. Раковски, като двамата разпалено обсъждат идеята за създаването на Общ балкански фронт срещу Турската империя. Във връзка с това българският духовник се среща в Букурещ с гръцкия и сръбския консули и с румънския княз Куза. Скоро обаче той разбира, че „всеки тегли чергата към себе си и иска да работи за сметка на българското нещастие“.

От този момент насетне отец Натанаил се посвещава изцяло на борбата за независима българска църква, като след издаването на фермана за Българската екзархия през 1870 г. се озовава в турската столица Цариград. Там той отказва да бъде избран за екзарх и заминава като митрополит на Охридската епархия.

На този пост престоява седем години, като повежда борба за български църкви и училища.  С тези свои действия си навлича гнева на гръцките духовници и на турските власти, които правят всичко възможно да бъде отзован в Цариград.

След освобождението на България от османско владичество Натанаил Охридски се противопоставя на руските опити за преместване на Българската екзархия от турската столица в Пловдив, като подлага на остра критика идването на екзарх Йосиф в града на тепетата.

Когато започва борбата срещу несправедливия Берлински договор, българският митрополит се озовава в София, а след това в Кюстендил, заставайки начело на комитета, подготвящ Кресненско-разложкото въстание.

След неуспеха на бунта отец Натанаил отново е в София, където заявява на княз Александър Батенберг, че Македония чака своето освобождение от него. В столицата на Княжество България видният просветител Константин Иречек е поразен от становището на българския митрополит, че „нашият книжовен език не бива да се отдалечава от македонския говор“.

През 1880 г. Натанаил Охридски е назначен за временно управляващ Врачанската епархия, а след това е преместен в Ловешката епархия. Всичко това се дължи на непокорния нрав на видния наш духовник, като във връзка с това през 1881 г.  екзархът иска оставката му и близо осем години бави кандидатурата му за пловдивски митрополит. След решителната намеса на министър-председателя Стефан Стамболов в 1891 г. отец Натанаил е назначен начело на Пловдивската епархия, оставайки на този пост до края на живота си.

Пловдивският митрополит преживява много тежко неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., в чиято подготовка участва активно и самият той. В резултат на това здравето му се влошава и на 18 септември 1906 г. отец Натанаил умира на 84-годишна възраст.

Погребан е в пловдиската съборна църква „Св. Богородица“ до предшественика си Панарет Пловдивски. Така си отива един голям българин, отдал целия си съзнателен живот в служба на народа ни и допринесъл в значителна степен за неговото духовно и национално освобождение.


В категории: Новини , Светии и свещеници

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки