Радка Конфорти пее предимно на любимата си сцена – Софийската опера


Радка Конфорти пее предимно на любимата си сцена – Софийската опера
05 Октомври 2020, Понеделник


През 2020 г. се навършват 115 години от рождението на голямата драматичка

Автор: Огнян Стамболиев

В историята на първата ни оперна сцена има две певици с кратка, но бляскава кариера. Едната по времето между двете войни – Цветана Табакова (1905- 1936) пя само 12 години – от 1924 до безвременната си смърт. Втората – Радка Конфорти – едва десет от годините след 1944 г. И двете бяха драматични сопрани от най-висока, бих казал, световна класа, способни да украсят всяка голяма сцена.

От Цветана Табакова останаха малко и несъвършени радиозаписи, все пак, показващи обема и качествата на забележителния й глас. От Радка Конфорти записите също не са много – от „Балкантон”, Радио София и Радио Москва, но представят голямата й певческа и музикантска класа.
           
Радка Конфорти е природно явление. Родена е на 1 декември 1922 г. в ловешкото село Дойренци. Учителят й по литература и музика открива дарбата й и я насърчава да учи пеене.

След като завършва гимназия в Ловеч, тя пристига в столицата и бива приета веднага в Консерваторията като „изключително дарование”. Има шанса да попадне в класа на доайена на българската вокална педагогика проф. Христо Бръмбаров, който е и солист на операта. Междувременно Радка Конфорти е солистка на фолклорната група при Радиото „Росна китка”.

Скоро нейният учител я представя в операта, където бива назначена за стажантка, каквато е практиката тогава, независимо от възможностите и таланта. Дебютът й е ня 10 януари 1951 г. в малката роля на графиня Чепрано от „Риголето” на Верди. След това започва да получава отговорни и предимно главни сопранови роли.

Тя бързо става необходима за театъра. Нейният драматичен сопран е със значителен обем, изравнени регистри, пробивност, с особена топлота на тона, съчетана с ефектен метален блясък във височините и възможност да постига ярки динамични контрасти, да гради постепенно и убедително сценичните кулминации.
         
В сценичен план  е преди всичко драматичка, дори трагичка. Там е силата й като актриса. Никога не е участвала в комична опера.  Тези свои  ценни качества певицата разгръща с голям успех в трудните роли на Аида, Леонора от „Трубадур”, Елизабет от „Дон Карлос”,  Тоска,  Сента от „Летящия холандец”, Лиза от „Дама Пика”, Турандот.  В  своето време тя е просто ненадмината в тях.  Само два записа – на  ариите от „Аида” и „Дама Пика” могат да ни убедят в това.
         
Радка Конфорти  направи по-малко от двайсет различни роли. Сред тях критиката отбелязва още: Елена от „Момчил” на Пипков, Халка от едноименната опера на Станислав Монюшко, където пее заедно с младия Никола Николов, Цвета от операта на Маестро Атанасов, Ема от „Хованщина.
          
Пее предимно на своята любима сцена – Софийската опера, и гостува рядко навън, а и времената са такива – гастроли преди всичко в страните от „лагера” (Чехия, Полша, Румъния, Югославия, Китай). С огромен успех пее на сцените на Болшой в Москва и Кировския театър в Ленинград. Там прави и част от своите записи.
         
Умира от тежка, коварна болест през 1964 г., едва на 42 години, но остава в аналите на българската опера като едно ярко и неповторимо дарование.


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки