През 2020 г. се навършват 115 години от рождението на голямата драматичка
Автор: Огнян Стамболиев
В историята на първата ни оперна сцена има две певици с кратка, но бляскава кариера. Едната по времето между двете войни – Цветана Табакова (1905- 1936) пя само 12 години – от 1924 до безвременната си смърт. Втората – Радка Конфорти – едва десет от годините след 1944 г. И двете бяха драматични сопрани от най-висока, бих казал, световна класа, способни да украсят всяка голяма сцена.
От Цветана Табакова останаха малко и несъвършени радиозаписи, все пак, показващи обема и качествата на забележителния й глас. От Радка Конфорти записите също не са много – от „Балкантон”, Радио София и Радио Москва, но представят голямата й певческа и музикантска класа.
Радка Конфорти е природно явление. Родена е на 1 декември 1922 г. в ловешкото село Дойренци. Учителят й по литература и музика открива дарбата й и я насърчава да учи пеене.
След като завършва гимназия в Ловеч, тя пристига в столицата и бива приета веднага в Консерваторията като „изключително дарование”. Има шанса да попадне в класа на доайена на българската вокална педагогика проф. Христо Бръмбаров, който е и солист на операта. Междувременно Радка Конфорти е солистка на фолклорната група при Радиото „Росна китка”.
Скоро нейният учител я представя в операта, където бива назначена за стажантка, каквато е практиката тогава, независимо от възможностите и таланта. Дебютът й е ня 10 януари 1951 г. в малката роля на графиня Чепрано от „Риголето” на Верди. След това започва да получава отговорни и предимно главни сопранови роли.
Тя бързо става необходима за театъра. Нейният драматичен сопран е със значителен обем, изравнени регистри, пробивност, с особена топлота на тона, съчетана с ефектен метален блясък във височините и възможност да постига ярки динамични контрасти, да гради постепенно и убедително сценичните кулминации.
В сценичен план е преди всичко драматичка, дори трагичка. Там е силата й като актриса. Никога не е участвала в комична опера. Тези свои ценни качества певицата разгръща с голям успех в трудните роли на Аида, Леонора от „Трубадур”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска, Сента от „Летящия холандец”, Лиза от „Дама Пика”, Турандот. В своето време тя е просто ненадмината в тях. Само два записа – на ариите от „Аида” и „Дама Пика” могат да ни убедят в това.
Радка Конфорти направи по-малко от двайсет различни роли. Сред тях критиката отбелязва още: Елена от „Момчил” на Пипков, Халка от едноименната опера на Станислав Монюшко, където пее заедно с младия Никола Николов, Цвета от операта на Маестро Атанасов, Ема от „Хованщина.
Пее предимно на своята любима сцена – Софийската опера, и гостува рядко навън, а и времената са такива – гастроли преди всичко в страните от „лагера” (Чехия, Полша, Румъния, Югославия, Китай). С огромен успех пее на сцените на Болшой в Москва и Кировския театър в Ленинград. Там прави и част от своите записи.
Умира от тежка, коварна болест през 1964 г., едва на 42 години, но остава в аналите на българската опера като едно ярко и неповторимо дарование.
Забележителен глас, мощен, матов, "изтеглен", с трагична нотка, за разлика от силно "бълбукащите" повечето наши сопранови гласове. Слушах я като впечатляваща Леонора, Аида и Сента.
