Защо Старозагорското въстание завършва с неуспех


Защо Старозагорското въстание завършва с неуспех
15 Септември 2020, Вторник


От бунта се навършват 145 години

Автор: Атанас Коев

Старозагорското въстание от есента на 1875 г. е един от поредните опити на българския народ за освобождение от османско владичество. Бунта, от който на 16 септември се навършват 145 години, е организиран от Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и ръководен от поета революционер Христо Ботев.

Подготовката за заверата е свързана с избухналото въстание срещу турския феодален гнет в Босна и Херцеговина през май 1875 г., когато се поставя началото на т.нар. Източна криза. Това послужило като повод да се свика извънредно заседание на БРЦК, на което да се обсъди възникналата ситуация на Балканите.

На 12 август 1875 г. заседаващите в Букурещ български революционни дейци стигат до извода, че е настъпил благоприятен момент за вдигане на бунт в България.

Веднага са набелязани главните райони за действие на въстаниците, като са определени и апостолите за съответните райони: за Шуменско, Русенско, Варненско и Разградско – Никола Обретенов, за Търновско – Михаил Сарафов, за Троянско – Панайот Волов, за Ловешко – Стефан Драгнев, за Старозагорско – Стефан Стамболов и за Сливенско – Тодор Стоянов и Стоян Танасов.

Освен тях, в подготовката за въстание се включват и други видни български революционери – Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров, Георги Икономов, братя Жекови и др.

Според изработения от БРЦК план в бунта трябвало да вземат участие и чети, сформирани и идващи от Сърбия и Влашко. Предвиждало се да се създаде специална група, начело със Стоян Заимов и Георги Бенковски, която да подпали столицата на Османската империя Цариград.

След изработването на плана за въстание в България, най-изявените наши революционери от този период – Христо Ботев и Иван Драсов, се заемат с подготовката за бунта.

Ботев се отправя за Одеса, за да набира средства от тамошната наша емиграция, както и да привлече българските офицери на руска служба за военни ръководители на въстаниците. Същевременно войводата Панайот Хитов тръгва за Белград, за да търси подкрепата на сръбското правителство за начинанието. Според плана той трябвало да събере в Сръбско около 2000 четници, с които да навлезе в България след началото на бунта.

Предварително било решено, ако правителството в Белград не позволи на Хитов да осъществи този план, войводата да  се прехвърли във Влашко и оттам да премине на българска територия със своя чета.

Още в началните етапи от подготовката за въстание обаче проличават редица недостатъци в организационната работа, тъй като времето за подготовка е твърде късо и не е могло да се осъществи тясна връзка межда отделните революционни окръзи.

Поради тази причина надеждите на БРЦК се насочили основно към четите, които трябвало да навлязат отвън в България. Това било рязко отстъпление от вижданията на Апостола на свободата Васил Левски, който основно залагал на Вътрешната революционна организация.

По предложение на Търновския революционен комитет бунтът е насрочен за средата на септември 1875 г. Най-голяма подготовка за въстанието се извършва в Старозагорско под ръководството на видния наш революционер Стефан Стамболов, като се изработва специален план за съсредоточаване на въстаническите сили в главния център на окръга Стара Загора.

Подготвяната завера обаче не остава скрита от погледа на османските власти и те предприемат мерки за осуетяването й – засилват охраната по граничната река Дунав и започват арести на заподозрени революционни дейци.

Така се стига до 14 септември 1875 г., определената за въстанието дата, когато в къщата на братя Жекови  в Стара Загора се събират ръководителите на бунта в окръга. Те решават да изчакат идването на въстаниците от околните села и Чирпан и едва тогава да излязат на Чадър могила, намираща се източно от града.

На 16 септември обаче, вместо очакваните 300 въоръжени бойци, се явяват само 24, тъй като хората от околните села не успяват да установят връзка с ръководителите на бунта в Стара Загора. При това положение пристигналите на Чадър могила четници и водачите на въстанието сформират една малобройна чета, която се укрива известно време в близкото дере и наскоро след това се разпръсква.

Пристигналите от околните села въстаници, след като не успяват да се свържат с ръководителите на заверата, образуват две малки чети, които след кратки престрелки с турския аскер са разбити и разпръснати. Двамата братя Жекови успяват да се укрият от преследващия ги башибозук в една плевня. Наскоро след това обаче са предадени и обградени от потеря. Сражавайки се героично, те изгарят живи в подпалената от турците плевня.

Опити за въстание са направени в Русенско и Шуменско, но те също завършват с неуспех. В русенското село Червена вода се сформира въстаническа чета, начело с войводата Йордан Иванов. Тя обаче бива разбита бързо, а неният ръководител е заловен и убит от турците.

По същото време се организира чета и в Шуменско, начело с войводата Атанас Стойков, която се насочва към Котел. След като четниците узнават, че въстание там не е избухнало, се разпръсват. В отговор на тези действия на българското население турските власти извършват масови арести в Шумен, като успяват да заловят около 200 души, пряко свързани с подготовката на бунта.

В Търново водачите на заверата, след като виждат, че подготовката за въстанието върви към неуспех, взимат решение да отложат бунта и уведомяват за това свое решение ръководителите на другите революционни окръзи. Именно по тази причина въстанието избухва само в онези райони, където не е получено известието на търновци.


Старозагорското въстание завършва с поражение по редица субективни и обективни причини. Краткото време, с което разполагал БРЦК, не му позволило да извърши необходимата подготовка, а предателствата на някои местни чорбаджии провалят начинанието. Освен това, се възлагали неоправдано големи надежди на четите, които трябвало да дойдат отвън.

Неуспехът на бунта предизвикал остра криза в БРЦК, а Христо Ботев си подал оставката като негов ръководител. Наскоро след това комитетът фактически престанал да съществува.

Въпреки поражението на въстанието, общият революционен подем сред българския народ продължил да се засилва. Бунтът показал нарастващото политическо и национално съзнание на населението, като същевременно допринесъл за задълбочаването на общата криза в Османската империя.


В категории: Новини , История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки