Идва ли краят на една антибългарска проява в Западните покрайнини


Идва ли краят на една антибългарска проява в Западните покрайнини
10 Септември 2020, Четвъртък


Тази година на 8 септември някак си бе „забравено" традиционното честване на така наречения „Ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”

Автор: Иван Николов

От 2006 г. насам бях свикнал в следобедните часове на 8 септември Димитър Димитров да ми носи снимки от поредното честване на „Деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”. Събитие, на което пет-шестима т.нар. „ветерани” от „Съюза на бойците на народноосвободителните войни” полагаха кошничка с пластмасови цветя и държаха речи с антибългарски послания пред чешмата, която босилеградският кмет преди петнайсетина години им беше построил с общински пари за тази цел, в строгия център на града, на три крачки от паметника на Левски.

Сами по себе си, и чешмата, и честването в непосредствена близост до паметника на Апостола поругават символа на българската свобода и заедно с другите гафове на кмета Владимир Захариев не само го превърнаха в „персона нон грата” в България, но и леко обтегнаха българо-сръбските отношения.



Тази година, за наша приятна изненада, останахме без тази тема. „Ветераните” не се появиха на 8 септември. Не се появиха и на 9 септември. За първи път от Втората световна война в Босилеград не прозвучаха изтърканите от дългогодишна употреба яростни речи за „българските фашистки окупатори” и за „героизма” на Титовите партизани.

Догадки много. Може да им омръзнало на хората да им се „влачат” снимките по социалните мрежи и просто да са „забравили” и да са си отишли на пазар в Кюстендил. Може и да ги е „досрамяло” от укорите на българските дипломати в Белград и Ниш. Все пак, някои от „ветераните” имат българско гражданство, карат български коли и децата им учат и живеят в България. Може и да са се „разкаяли” което все още ми се вижда малко вероятно, ама знае ли човек.

Както и да е, като за начало не е лошо. Трябва да поощрим кметската власт и Националния съвет на българското малцинство да направят още няколко стъпки, за да подобрят отношенията си с България и евентуално някога отново да спечелят нейното уважение. Защото Босилеград загуби страшно много от антибългарските изцепки на кметската власт. И не заради КИЦ-а, ДСБ и „ГЛАС”, както неведнъж са се изказвали кметът и неговият заместник, а за няколко съвсем конкретни неща.

Първо, обидното отбелязване на т.нар. „8 септември - Ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация” – нещо, което няма да търпи никоя уважаваща себе си държава, особено пък членка на Европейския съюз.

Второ, отказът на кмета да разреши поставянето и впоследствие „арестуването” по негова заповед на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром. И за това няма как да е виновен КИЦ-а, защото го направиха лично кметът и владиката Пахомий на среща в кметската канцелария пред българските дипломатически представители – генералния консул на Р България Едвин Сугарев и първия секретар на българското Посолство в Белград Юлиян Китипов.



Трето, принуждаването на българските инвеститори Валентин Златков от Кюстендил и Марин Радевски от Троян да напуснат Босилеград. Това, че модерните фабрики, които те впоследствие построиха в Кюстендил и Вранска баня, а не в Босилеград, е благодарение и единствено на босилеградския кмет.

Мога да изброявам и още, но ще спра дотук.

Без да съм говорител на Външно министество на Р България, бих искал да препоръчам на босилеградските управници най-накрая да преосмислят поведението си и да понаучат нещичко за ценностите, които са неразделна част от европейския начин на живот: – човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека. В крайна сметка, това е светът, в който искат да живеят техните деца.

След „забравянето” за 8 септември (надявам се да завинаги), нека да помислят дали да не възстановят името на гимназията, да променят името на основното училище „Георги Димитров”, имената на главните улици „Маршал Тито” и „Георги Димитров”, да премахнат „антифашистките” плочи в Долна Любата и Горно Тлъмино. Това нищо няма да им струва, а значително може да подобри позицията на Босилеград в България.

На следващия етап могат да разрешат поставянето на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром като цивилизован акт на отдаване на почит на жертвите от войните и стартиране на процес на помирение между двата народа – сръбския и българския.

После да дадат шанс на българския бизнес, на туризма и здравата околна среда, а не на наркокартелите, които идват да изпират мръсните си пари във ВЕЦ-ове и мини, които застрашават здравето и живота на босилеградските жители.

Има и още. Препоръчвам им да прочетат за домашно „Платформата за защита на правата на българското малцинство в Сърбия”, която на 15 юли 2013 г. в Ниш подписаха Националния съвет на българското малцинство и петнайсетина НПО-та и малцинствени партии.  В нея е казано почти всичко, което трябва да се направи в интерес на българското малцинство – в интерес на българо-сръбските отношения и в интерес на членството на Сърбия в ЕС.


В категории: Коментари , Свят

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки