Навършват се 80 години от смъртта на ген. Никола Иванов


Навършват се 80 години от смъртта на ген. Никола Иванов
10 Септември 2020, Четвъртък


Той остава в нашата военна история с превземането под негово командване на Одринската крепост по време на Балканската война

Автор: Атанас Коев

На 10 септември се навършват 80 години от смъртта на генерал Никола Иванов. Изявеният български военен деец остава в нашата военна история с превземането под негово командване на Одринската крепост по време на Балканската война. Той достига до най-високото военно звание в  армията ни от този период - генерал от пехотата, като е и началник щаб на войската в края на XIX век.


Бъдещият генерал започва жизнения си път на 18 февруари 1861 година в малкото подбалканско градче Калофер в патриотично и родолюбиво българско семейство. Първоначално учи в родния си град, а след това в прочутата по това време Априловска гимназия в Габрово.

Когато се дипломира, заминава за турската столица Цариград, където продължава образованието си в Императорския лицей „Галата-Сарай“ (1875-1877 г.).


Никола Иванов се включва в Руско-турската война като доброволец, записвайки се в редовете на младото Българско опълчение. Проявява се като смел воин в сраженията при Стара Загора, Щипка, Шейново и др.

Когато България е освободена от османско робство, заминава за Пловдив и постъпва в Командата на волноопределяющите се в града на тепетата, а по-късно през 1878 г. се записва в новооткритото Военното училище в София в първия му випуск. Завършва го на следващата година, като на 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик.


Младият офицер се отправя за Пловдив, където веднага е назначен за ковчежник в Източнорумелийската милиция, служейки последователно в Първа и Втора пловдивски пехотни дружини.

На 9 февруари 1881 г. Никола Иванов е повишен в чин поручик. Представяйки се като отличен офицер, през следващата година той е изпратен да учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. След като я завършва през 1885 г., се завръща в Пловдив и участва в Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Три дни след съединиската акция е произведен в чин капитан и със Заповед №4 от 9 септември 1885 г. е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд.

Когато през есента на 1885 г. избухва Сръбско-българската война, капитан Иванов е включен като офицер за поръчки при началника на централната колона на Западния отряд. Участва в ожесточените боеве при Пирот и се изявява като смел офицер.

След края на войната е назначен за флигел-адютант на княз Александър Батенберг, а от 1886 г. е началник на Строево-инспекторното отделение при Военното министерство.

На 1 април 1886 г. калоферският офицер е произведен в чин майор, като през август с.г. застава на страната на Стефан Стамболов в борбата му срещу офицерите-русофили. На следващата година той е назначен за командир на Десети пехотен полк.

Следват редица строеви командни длъжности, които майор Иванов изпълнява последователно – през 1889 г. е началник щаб на Четвърта бригада, а през 1890 г. застава начело на Четвърти конен полк.

На 2 август 1891 г. е повишен в подполковник, като от 1891 до 1894 г. е помощник на началника на Щаба на българската армия. В периода 1894-1896 г. видният калоферски офицер е началник на Генералния щаб на войската.

На 12 август 1895 г. той е произведен в чин полковник, като от 17 до 29 ноември 1896 г. е временно управляващ  Военното министерство.

След като правителството на Стоилов пада от власт, той е назначен за командващ на Четвърта пехотна преславска дивизия (1899-1903 г.), а след това е командир на Втора пехотна тракийска дивизия (1903-1907 г.). На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1907 г. е началник на Втора военно инспекционна област.

На 2 август 1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд Сакскобурготски произвежда шест генерал-майори в чин генерал-лейтенант, като Никола Иванов е един от тях.

По време на Балканската война генерал-лейтенат Иванов е назначен за командващ на Втора българска армия, като на този пост е от септември 1912 до юли 1913 г. Той пряко ръководи обсадата и самото превземане на Одринската крепост.

В последвалата Междусъюзническа война, командваната от калоферския генерал Втора армия води много тежки боеве с гръцката армия, нанасяйки и редица поражения.

Същевременно той е назначен за офицер за специални поръчки при Главната квартира. На 7 август 1913 г., след подписването на примирието е уволнен от армията и минава в запаса. Тежко преживява националната катастрофа, сполетяла страната ни, въпреки проявения героизъм на командваните от него български войници.

След началото на Първата световна война калоферският генерал се обявява остро против въвличането на България на страната на Централните сили. Именно заради тази негова позиция той не е призован в армията.

Изявеният наш офицер, макар и от запаса не остава настрани от обществено-политическия живот у нас, като се отдава на публицистична дейност. Той е избран за председател на софийското дружество на офицерите от запаса, а на 6 май 1936 г. е произведен в най-високото воинско звание в България – генерал от пехотата.

Никола Иванов умира на 10 септември 1940 г. в София. Той е погребан по подобаващ начин за заслугите му за изграждането на младата ни армията.

Приживе той получава редица военни отличия, сред които ордените „За храброст“ – II степен, „Св. Александър“ – I и II степен, „За военна заслуга“ – I степен, както и множество чуждестранни ордени-руския „Св.Ана“ – I и II степен, италянския „Италянска корона“ – I степен, френския „Почетен легион“ – III степен, германския „Пруска корона“ – I степен, австро-унгарския „Франц Йосиф“ – II степен, турския „Меджедие“ – I степен, румънския „Румънска корона“ – I степен, сръбския „Св. Сава“ – I степен и др.


В категории: Новини , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки