Удрял ли е с обувка Хрушчов по банките на ООН


Удрял ли е с обувка Хрушчов по банките на ООН
09 Септември 2020, Сряда


И защо генсекът на КПСС нарича Тодор Живков „хитрецът от София"

Автор: Борис Цветанов

Петнадесетата асемблея  на ООН през 1960 г. се смята тогава за най-голямото събитие на ХХ век след Втората световна война. В централен Манхатън пристигат стотици делегати от цял свят.

Българската делегация се води от Тодор Живков. На кей 73 на източната река East River от лайнер „Балтика" след съветската делегация, водена от Никита Хрушчов, с първия секретар на БКП тръгват по килима  Карло Луканов, министър на външните работи, началникът на кабинета Милко Балев, главният бодигард генерал Гръбчев, главният редактор  на партийния официоз Георги Боков и необяснимо защо посланикът ни в СССР Любен Герасимов.

Почти цял месец има до една от най-горещите сензации на Студената война.

Шестдесет години продължава градската легенда за удрящия по банките (даже и по ораторския пулт) с обувката си генсек на КПСС. На нито един филмов кадър на фрашканата с камери пленарна зала не е запечатано такова събитие. Това е необяснимо, след като от Държавния департамент във Вашингтон е издадено нареждане до всички медии да се следи и запечатва всеки жест на Хрушчов. В протоколите няма ред за подобна фриволност, а там се отразява всичко, дори това, че микрофонът на Едуард Мезинческу е изключен заради непристоен израз.

След като Тодор Живков произнася речта си (това е последният ден на асамблеята, на ораторско пулт застава представителят на Филипините Лоренцо Сумолонг, който започва да крещи, че народите от Източна Европа са лишени от свободно упражняване на гражданските си и политически права и са погълнати от СССР.

Хрушчов удря по банката пред него в знак на протест, но никой не го чува. Нищо необичайно, дори при едно заседание никой не чува и удрящия с чука  председател на Генералната асамблея Фредерик Бокана, а той удрял така, че чукчето се потрошило.
  
Тогава Хрушчов става, отива до Сумолонг и му изкрещява: „Идиот! Леке! Мазник на империализма!".  И си сяда на  мястото. Преводачите изпадат в шок...

Хрущов си е драка още от Сталиново време, когато на разпивките в Кунцево и хоро играел, и на  шут се правел. След Сталин съвсем го ударил през просото. Ще остане в историята като най-колоритния и емоционален генсек: жестове като на селско театро, нецензурни фрази, пустосване, юмруци - всичко влиза в действие.

Още първия ден на месечния си престой в САЩ е определил ООН като „капиталистическа говорилня". 

Само че на другия ден, денят на раздялата, вестници в САЩ гърмят: „Хрушчов използва обувка в ООН като ударен инструмент". Появяват се снимки, в които не е много ясно какво държи генсекът,  дори и къде е.

С годините ще се тиражират какви ли не истории: не било обувка, а плетени мокасини; Джон Лонгард  от „The Times" твърди, че щял да го направи, но се отказал; един обущар от ГФР даже дава няколко интервюта, че това било обувка, произведена в неговата фирма; Джеймс Ференц пак от „The Times" писа, че никога не имало удряне с обувка; една чистачка в залата се прочу като разказа как един журналист (?) настъпил Хрушчов, обувката му се изула, тя деликатно я прибрала и след малко му я върнала обвита в салфетка...



Американският историк Уилям Тасмани в голямата си биография на Хрушчов писа, че такова събитие не е имало. И обвини  зетя на Хрушчов Алексей Аджубей в измишльотини. Синът Сергей Хрушчов покани NBC, която твърдеше, че разполага със снимки да ги покаже, но от там млъкнаха.

Изпуснах знаменития момент: ще сподели през 1991 г. Тодор Живков пред журналистката Диана Славчева - истински първия журналист, разговарял с бившия Първи след събитията през 1989 г. (иначе хвалбите се, че били първи, името им е легион, но за разлика от тях, разчитащи само на дрънканици,  Диана Славчева има черно на бяло книгата „Тодор Живков срещу някои лъжи", издателство „Делфин прес", 1992 г., на която е редактор).

„Изнесох си доклада и напуснах - казва Живков. - Исках да използвам времето си до минута".
   
Измъква се даже от генерал Гръбчев,  да не говорим за съветското шпионче Карло Луканов.

„Обикалят институти, заводи, корпорации, банки..." Разговаря и с работници, и с бизнесмени. По това време той още не е окупирал цялата власт. Има идея за политика на гъвкавост, без да се отстъпва от марксизма, оптимално да се използва западната икономика. И не само нея. Две години по-рано, изпращайки Вълко Червенков за месец командировка в Китай му казва: „Попивай всичко. Трябва да доим и от двете крави".
  
Така е мислил тогава. Лесно е днес да ни е черен в черно-бяло дрънкане.
  
На другият ден американски вестници гърмят: Господин Живков опита пулса на Америка. 

И още: „Президентът Живков чу себе си и напусна ООН"; „Държавен ръководител отвъд Желязната  завеса сред американските рабогници"...

По-късно, както сам признава Живков и пред други автори, Хрушчов ще го „дере няколко пъти". Някой е подал сигнал до Кремъл, генсекът го мъмри: „Подвели са ви, другарю Живков ". „Обиждате ме като смятате, че някой може да подведе Тодор Живков!" е отговорът.

Антон Югов е там и решава да си осигури актив. „Другарят Живков се увлича, но ние ще му помогнем". И Живков окончателно вдига мерника на Югов.

Преди това, още в Ню Йорк, е вдигнал мерника и на Карло Луканов. Станало дума за предложението Тодор Живков да даде интервю за най-влиятелния американски вестник „Вашингтон пост", при това на изключителния журналист Марей Мардър. Карло Луканов отсякъл: „Другарят Живков не е обигран и няма опит в срещи с чужди журналисти и би могъл със своите отговори да предизвика неблагоприятни за нас последици" (по спомени на дипломата Райко Николов).

Е, и двамата скоро ще се намерят далече от него: Антон Югов - вън от политиката, Карло Луканов - посланик в Берн.
  
Нищо вярно няма в писанията на исторически недоразумения и карикатури на Живков като марионетка на Хрушчов. Дори само за битката му с него за Пиринска Македония. А за 16-та република дори Хрушчов схвана, че му прави номера и го нарече „хитрецът от София".

Че Живков издевателства на свикания без благословията на Кремъл пленум на Партията през декември 1963 г., има едно забележително изречение, което строшава зъба на клеветата за 16-та република: „Ако утре стане нещо, трябва да си осигурим Западна Тракия, Бялото море и да си върнем Одринско!".

Което е друга тема...


В категории: Новини , История , Нова история

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
mitokob765e
09.09.2020 08:29:37
0
0
E kakvo, omrazniat Todor Zhivkovm e bil istinski patriot mileesht za BG. Moeto uvazhenie kym nego
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки