Никифор Никифоров – военният ни министър по време на Балканските войни


Никифор Никифоров – военният ни министър по време на Балканските войни
Никифор Никифоров през 1895 г. Източник: ДА „Архиви“
11 Август 2020, Вторник


По време на службата си той се проявява като смел и находчив командир

Автор: Атанас Коев

На 12 август се навършват 85 години от смъртта на Никифор Никифоров – изявен български военен деец, достигнал до високото военно звание генерал-лейтенант от нашата армия. Той е военен министър на страната ни в периода 1911-1913 г., включително и по време на Балканските войни (1912-1913 г.).

Бъдещият генерал е роден на 24 април (12 април по стар стил) 1858 г. в Ловеч, в семейството на богат местен търговец. Първоначално момчето учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Германия и Австро-Унгария. Когато са завръща в България, започва да помага на своя баща в търговията.

След освобождението на страната ни от османско владичество Никифор Никифоров постъпва в новооткритото Военно училище в София и завършва първия му випуск през 1879 г., като е произведен през ноември в чин подпоручик. Младият офицер е зачислен първоначално в 13-та пехотна плевенска дружина, а след това служи като ротен командир в 1-ви пехотен полк в периода 1881-1884 г. На 30 август 1882 г. е повишен в поручик, а през следващата година е изпратен на практическа служба в руската армия в Одеса.

През 1884 г. завършва офицерската школа в Ораниенбаум, Русияу и след като се завръща в страната, е произведен в капитан-на 30 август 1885 г. На 16 септември с.г. капитан Никифоров е назначен за командир на дружина в 1-ви пехотен полк.

Когато избуха Сръбско-българската война в началото на октомври 1885 г. на Никифор Никифоров е възложено да командва 6-ти пехотен Търновски полк. С него той участва в боевете при Драгоман и Цариброд на 11-12 ноември 1885 г., а след това при овладяването на Пирот на 14-15 ноември с.г. Проявява се като смел и находчив командир, заради което е награден с орден „За храброст“ – 4-та степен.

През август 1886 г. капитан Никифоров като командир на 10-ти пехотен полк участва в потушаването на проруския преврат срещу княз Александър Батенберг. На 1 април 1887 г. той е произведен в чин майор и е назначен за командир на 9-ти пехотен полк, а след това на 4-та пехотна бригада от българската армия (1887-1890  г.).

От 1890 до 1894 г. майор Никифоров е инспектор на пехотата, като на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. През 1895 г. командва за кратко 4-та Преславска дивизия, а на 3 август с.г. е повишен в полковник и е назначен за началник на Административния отдел на Канцеларията на Военното министерство. На този пост той е в периода 1895-1904 г. В 1900 г. е произведен в чин генерал-майор.

През 1904 г. генерал Никифоров преминава на дипломатическа работа, като първоначално е дипломатически агент, а след 1909 г. е пълномощен министър на България в Германия и Сакс-Гобург-Гота със седалище в Берлин.

Когато през 1910 г. е отзован от този пост и се завръща в страната, бидейки включен в кабинета на Иван Евстатиев Гешов като военен министър (1911-1913 г.).

В навечерието на Балканската война Никифор Никифоров е произведен в чин генерал-лейтенант, а датата е 2 август 1912 г. Повишението му е по-случай 25-годишнината от идването на цар Фердинанд Сакскобурготски на българския престол. Във връзка с тази годишнина генерал Никифоров и още пет генерал-майори са произведени в чин генерал-лейтенанти. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери, като до този момент са го получавали само офицери от запаса.

След края на Междусъюзническата война Никифор Никифоров е потресен от националната катастрофа, сполетяла България. Разочарован от станалото, той се демобилизира от армията и минава  в запаса, отдавайки се на обществена дейност. Видният наш генерал става член на Ловчанското културно благотворително дружество в София и развива активна дейност в тази насока.

Никифор Никифоров умира на 12 август 1935 г. в столицата, като е погребан по подобаващ начин за заслугите му към нашата армия. Той ни оставя своя труд „Първият випуск на Софийското военно училище“, излязъл от печат през 1929 г.

Преживе видният наш офицер получава следните награди: „Орден „За храброст“ – 4-та степен, орден „Свети Александър“ – 2-та, 3-та и 4-та степен, орден „За военна заслуга“ – 1-ва степен.

Той е кавалер на редица чуждестранни отличия, сред които германският орден „На короната“ – 1-ва степен, румънският орден „Короната“ – 1-ва степен, сръбският орден „Таково“ – 1-ва степен, пруският орден „Червен орел“ – 2-ра степен, персийският орден „Лъв и слънце“ – 1-ва степен и др.


В категории: Новини , История , Личности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки