Билката на свети Петър от солената лагуна край Бургас


Билката на свети Петър от солената лагуна край Бургас
07 Август 2020, Петък




Автор: Светлана Николова

В Десант вече сме разказвали за пернатите обитатели на Атанасовското езеро край Бургас – най-богатото на птици място в България. От близо 450 вида, които се срещат в страната ни, над 315 могат да се видят около крайбрежната солена лагуна. Не по-малко е интересна и фауната там.



Представяме ви непознатата солянка.

В древността пепелта от растението е била използвана за получаване на калцирана сода - една от основните суровини за производство на стъкло и сапун. Затова в някои страни наугледното на пръв поглед храстче носи името „стъклена трева“.

Сред някои южни народи пък то е известно като „морски аспержи“, билката на свети Петър, морски копър, морска туршия.

Счита се за деликатес заради хранителните си качества и има сериозно присъствие в италианската и израелската кухни.

В България обаче солянката е почти неизвестна. Една от причините е ограниченото й разпространение. Среща се на свръхсолени места по крайбрежието на Черно море.

„Там, където има солени лагуни – Шабла, Дуранкулак, около Ропотамо, Поморийско езеро. Важното е да има сол“, разказва Спас Узунов, експерт към Българска фондация „Биоразнобразие“.



В някои басейни, в които сукулентното растение вирее, солеността достига до повече 200 промила. Оцеляването му в такива екстремни условия е благодарение на различни механизми, които то е изработило в своето еволюционно развитие.

„Солянката има способността да натрупва соли с много висока концентрация. Това й помага да не губи влага.
Друго характерно свойство, което тя притежава, е това, че произвежда бета каротеноиди – това са вещества, подобни на тези в морковите, тиквите, червените чушки. В края на вегетационния период – през август, септември, октомври, те придават на солянката яркочервен цвят и целите брегове на Атанасовско езеро се обагрят в червено“, добавя Спас Узунов.



Растението е много ценно и във връзка с климатичните промени заради характерната си фотосинтеза, подобна на тази, извършвана от растенията в пустинните области. Солянката има свойството да поглъща четири пъти повече въглерод от растенията по нашите ширини.

„И може би в бъдеще тя ще се използва по-сериозно при смекчаването на ефектите от климатичните промени“, казва екологът.

Прекрасният и деликатен вкус на сукулентното растение се дължи на високото съдържание на сол, поради което не е необходимо да бъде добавяно допълнително количество при употреба при консумация.

Гарнирани със зехтин или масло стъблата на солянката са прекрасно допълнение към морски ястия – риба и морски дарове, като съставка за морски супи и салати. Имат чудесен мирис на море и вкус, подобен на млад спанак или аспержи.

В България на солянката се гледа като на доста екзотично растение в кухнята, но в близки до нас страни е прекрасен и желан деликатес.

За консумация се препоръчва отгледаното в плантации растение, тъй като в естествени условия стъбълцата остават сравнително ниски и не са толкова крехки. У нас се продава в големите вериги магизини, внос от Израел и Италия.



Еколозите предупреждават, че Атанасовското езеро е поддържан резерват и лова и брането на треви в района са строго забранени.

***
Атанасовското езеро е разположено в границите на Бургас, между кварталите Изгрев и Сарафово и западно от тях. То е част от Бургаския езерен комплекс и граничи на изток чрез Атанасовска коса, която представлява около 1 км дълга пясъчна коса с Черно море.
Езерото предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застрашени.
Поради високата соленост на водата от 20 до 27,5%, езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида, в който се осъществява. Началото на това производство е през 1906 година.


В категории: Новини , Пътеводител , Природа

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки