Коджакафалията има седем сгради в Бургас, а живее в тавана на едната


Коджакафалията има седем сгради в Бургас, а живее в тавана на едната
15 Юли 2020, Сряда


Навършват се 107 години от смъртта на благодетеля на морския град

Автор: Диана Славчева

„Каквото са братята Георгиеви за Софийския университет, това е Александър Георгиев за Бургас”, казваше преди време покойният вече виден бургаски историк Иван Карайотов. Преди нето Антон Страшимиров определя легендарния благодетел като „бургаски Харпагон, който имаше седем кевгир сгради в Бургас и живееше в тавана на едната като стар ерген и грешен аскет”...

Трудно и практически невъзможно е да се представи накратко живота и делото на едина такава колосална личност като Александър Георгиев – Коджакафалията, наречен още приживе Бащата на Бургас. 

Той се ражда към 1830 г. в с. Дюргерлий (дн. Зидарово). Едва десетинагодишен Александър остава без баща и заедно с братовчед си Янчо Добрев отива в Созопол при свои роднини. Там двамата братовчеди, които остават неразделни близо 50 години, чак до смъртта на Янчо, се цанят като чирачета при сродниците си.

По-късно двамата идват в Бургас и 2-3 години се занимават с абаджийство. По това време абаджийниците представлявали малки дюкянчета, разположени по ул. „Александровска”. Още 2-3 години са калфи при общия си сродник Андон Домусчиев, който имал кръчма и бакалия на ул. „Граф Игнатиев”. На същата тази улица двамата братовчеди в съдружие отварят дюкян срещу сегашното Архиерейско наместничество. Това било стара, но доста голяма постройка, чийто първи етаж се заемал от кръчма, гостилница и бакалия, а на втория предприемчивите българи държали хотел, наречен „Румели”.

В годините между 1850 и 1860 г. все още нямало изградено пристанище и в Бургаския залив се отбивали малко параходи. Магазинът на двамата съдружници станал единствен и главен доставчик на чуждите кораби, които се отбивали тук. От общуването си с чужденците Александър понаучил италиански, английски и френски езици. И тъй като Бургас по това време имал смесено население, той говорил още и гръцки, и турски, а по време на Руско-турската война научил и руски език.

Работата на двамата братовчеди в магазина се сочи като начало на тяхното забогатяване. Това били години на трескава и плодоносна търговия. Покрай нея, предприемчивия ум на Александър открил нов източник на приход – купували стари и скъсани въжета от корабите, разнищвали ги и правили от тях нови...

След като търговията им се разрастнала, съдружниците отворили втори магазин, като в него се преместил Янчо Добрев, а по-късно и трети – в началото на ул. „Фердинандова”. В него долу бил дюкянът, а горе се настанил със семейството си Янчо Добрев.

В дъното на дюкяна имало една издигната и заградена площадка, която Александър Георгиев одобрил за свое жилище. Размерите й били – забележете – 2 м. дължина, 1.5 м. ширина и 1.5 м. височина! С едрото си телосложение той не е могъл да се изправи вътре, но въпреки това човекът, построил десетки големи и масивни сгради с общо около 50 стаи и с обща площ приблизително 2 200 кв. м. и раздал дворни места за подслоняване на повече от 600 семейства, прекарва в нея близо 40 години от живота си!

Междувременно с братовчед си построяват още един магазин с хан към него, а след смъртта на братовчед си, Александър Георгиев се заема със строежа на още един нов голям магазин на ъгъла на ул. „Фердинандова” и „Ивайло”. За времето си това става една от най-големите сгради в Бургас.

Въпреки богатството си, Александър Георгиев до края на живота си запазва своята скромност. Той никога не приемал обръщението „чорбаджи”, а държал да го наричат „бай Александри”. В спомените си съвременниците му разказват, че когато си купувал нови обувки, първо ходил из двора и из яхърите, та да се поопрашат, че да не изглеждат като нови.

Същото се случвало и с новите му врътовръзки, които първо добре омачквал в ръцете си преди да ги сложи. Облеклото му било шаечно и го носил дълги години, а менюто му се изчерпвало с маслини, хляб, солена рибка, домати или праз. И трябва да се отбележи, че това скромно ядене не е било продиктувано от някакво скъперничество, тъй като за работниците и калфите в магазините си винаги заръчвал да се приготви хубаво и обилно ядене с достатъчно месо. Не било рядкост да се заколи и по някое агне за тях.

Прословутата му щедрост не се ограничава само до благородни жестове спрямо подчинените му. До наши дни е запазено неговото Заявление до Бургаския общински съвет от 13 август 1911 г., в което той пише:

„На почитаемия общински съвет е известно, че в желанието си да облекча положението на някои от бедните хора в гр. Бургас, а особено на ония, които нямат свои къщи, нямат средства да плащат наем, имат по-многочленни семейства и пр., аз искам да им дам места, за да си построят къщя.

От лежащата зад гробищата моя нива, а именно оная част от нея, върху която се простира чертата на града, според плана му, аз подарих на около 45 семейства места... Обаче при раздаването на тия места се явиха и други още около 350 бедни бездомни и безимотни семейства и молят да им дам места – разбира се даром. Аз и това реших да сторя... Сега остава Почитаемия съвет да даде решението и да допустне, щото тази парцелирана част от нивата ми да влезе в чертите на града, за да раздам местата...”

С протокол от 16 август 1911 г. Общинският съвет моли Министерството на благоустройството да включи в чертите на града нивата на Александър Георгиев, състояща се от 280 дка. Всъщност цялата нива е била 330 дка, като 50 дка от нея той парцелирал и раздал по-рано. От цялата тази площ за улици и площади са се използвали 77 дка, които Коджакафалията отстъпил безвъзмездно на общината.

Освен това щедрият дарител определил и девет парцела за общественополезни цели като изграждане на основно училище, забавачница с детска градина, църква, пощенски участък, сиропиталище и три места за градски парк-градина.

В цитирания по-горе протокол на Общинския съвет е записано: „Всичко това, както и частните дарения, които той ще направи, налага на Общинския съвет длъжността от признателност да се занимае в бъдеще с начина, по който да се увековечи паметта на тоя свой гражданин”!!!

Той умира в дома си на 15 юли 1913 г. Още приживе той лично посочва къде да бъде надгробният му  паметник и как да изглежда монумента, като предвижда в завещанието си пари за изграждането му и упълномощава двама души да се погрижат за това след неговата смърт. 

По-късно комунистическите бургаски управници причисляват Коджакафалията към чорбаджиите изедници и експлоататори на пролетариата и паметникът му е разрушен, а тленните му останки са пренесени в общите гробища на Бургас и седят там незаровени, без надгробен надпис близо 8 години.

След демократичните промени е внесено предложение за възстановяване на паметника му, а също и за изграждане на нов мемориал, посветен на него. Но засега тази идея все още не е реализирана.

Понасоящем паметник на бургаския благодетел, върху чиито земи днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите „Братя Миладинови", „Лазур", „Зорница", както и близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията, има издигнат само в родното му село Зидарово, както и в двора на новото иновативно прогимназиално училище в центъра на морския град, чийто патрон е Коджакафалията. 


В категории: Новини , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки