Навършват се 107 години от смъртта на благодетеля на морския град
Автор: Диана Славчева
„Каквото са братята Георгиеви за Софийския университет, това е Александър Георгиев за Бургас”, казваше преди време покойният вече виден бургаски историк Иван Карайотов. Преди нето Антон Страшимиров определя легендарния благодетел като „бургаски Харпагон, който имаше седем кевгир сгради в Бургас и живееше в тавана на едната като стар ерген и грешен аскет”...
Трудно и практически невъзможно е да се представи накратко живота и делото на едина такава колосална личност като Александър Георгиев – Коджакафалията, наречен още приживе Бащата на Бургас.
Той се ражда към 1830 г. в с. Дюргерлий (дн. Зидарово). Едва десетинагодишен Александър остава без баща и заедно с братовчед си Янчо Добрев отива в Созопол при свои роднини. Там двамата братовчеди, които остават неразделни близо 50 години, чак до смъртта на Янчо, се цанят като чирачета при сродниците си.
По-късно двамата идват в Бургас и 2-3 години се занимават с абаджийство. По това време абаджийниците представлявали малки дюкянчета, разположени по ул. „Александровска”. Още 2-3 години са калфи при общия си сродник Андон Домусчиев, който имал кръчма и бакалия на ул. „Граф Игнатиев”. На същата тази улица двамата братовчеди в съдружие отварят дюкян срещу сегашното Архиерейско наместничество. Това било стара, но доста голяма постройка, чийто първи етаж се заемал от кръчма, гостилница и бакалия, а на втория предприемчивите българи държали хотел, наречен „Румели”.
В годините между 1850 и 1860 г. все още нямало изградено пристанище и в Бургаския залив се отбивали малко параходи. Магазинът на двамата съдружници станал единствен и главен доставчик на чуждите кораби, които се отбивали тук. От общуването си с чужденците Александър понаучил италиански, английски и френски езици. И тъй като Бургас по това време имал смесено население, той говорил още и гръцки, и турски, а по време на Руско-турската война научил и руски език.
Работата на двамата братовчеди в магазина се сочи като начало на тяхното забогатяване. Това били години на трескава и плодоносна търговия. Покрай нея, предприемчивия ум на Александър открил нов източник на приход – купували стари и скъсани въжета от корабите, разнищвали ги и правили от тях нови...
След като търговията им се разрастнала, съдружниците отворили втори магазин, като в него се преместил Янчо Добрев, а по-късно и трети – в началото на ул. „Фердинандова”. В него долу бил дюкянът, а горе се настанил със семейството си Янчо Добрев.
В дъното на дюкяна имало една издигната и заградена площадка, която Александър Георгиев одобрил за свое жилище. Размерите й били – забележете – 2 м. дължина, 1.5 м. ширина и 1.5 м. височина! С едрото си телосложение той не е могъл да се изправи вътре, но въпреки това човекът, построил десетки големи и масивни сгради с общо около 50 стаи и с обща площ приблизително 2 200 кв. м. и раздал дворни места за подслоняване на повече от 600 семейства, прекарва в нея близо 40 години от живота си!
Междувременно с братовчед си построяват още един магазин с хан към него, а след смъртта на братовчед си, Александър Георгиев се заема със строежа на още един нов голям магазин на ъгъла на ул. „Фердинандова” и „Ивайло”. За времето си това става една от най-големите сгради в Бургас.
Въпреки богатството си, Александър Георгиев до края на живота си запазва своята скромност. Той никога не приемал обръщението „чорбаджи”, а държал да го наричат „бай Александри”. В спомените си съвременниците му разказват, че когато си купувал нови обувки, първо ходил из двора и из яхърите, та да се поопрашат, че да не изглеждат като нови.
Същото се случвало и с новите му врътовръзки, които първо добре омачквал в ръцете си преди да ги сложи. Облеклото му било шаечно и го носил дълги години, а менюто му се изчерпвало с маслини, хляб, солена рибка, домати или праз. И трябва да се отбележи, че това скромно ядене не е било продиктувано от някакво скъперничество, тъй като за работниците и калфите в магазините си винаги заръчвал да се приготви хубаво и обилно ядене с достатъчно месо. Не било рядкост да се заколи и по някое агне за тях.
Прословутата му щедрост не се ограничава само до благородни жестове спрямо подчинените му. До наши дни е запазено неговото Заявление до Бургаския общински съвет от 13 август 1911 г., в което той пише:
„На почитаемия общински съвет е известно, че в желанието си да облекча положението на някои от бедните хора в гр. Бургас, а особено на ония, които нямат свои къщи, нямат средства да плащат наем, имат по-многочленни семейства и пр., аз искам да им дам места, за да си построят къщя.
От лежащата зад гробищата моя нива, а именно оная част от нея, върху която се простира чертата на града, според плана му, аз подарих на около 45 семейства места... Обаче при раздаването на тия места се явиха и други още около 350 бедни бездомни и безимотни семейства и молят да им дам места – разбира се даром. Аз и това реших да сторя... Сега остава Почитаемия съвет да даде решението и да допустне, щото тази парцелирана част от нивата ми да влезе в чертите на града, за да раздам местата...”
С протокол от 16 август 1911 г. Общинският съвет моли Министерството на благоустройството да включи в чертите на града нивата на Александър Георгиев, състояща се от 280 дка. Всъщност цялата нива е била 330 дка, като 50 дка от нея той парцелирал и раздал по-рано. От цялата тази площ за улици и площади са се използвали 77 дка, които Коджакафалията отстъпил безвъзмездно на общината.
Освен това щедрият дарител определил и девет парцела за общественополезни цели като изграждане на основно училище, забавачница с детска градина, църква, пощенски участък, сиропиталище и три места за градски парк-градина.
В цитирания по-горе протокол на Общинския съвет е записано: „Всичко това, както и частните дарения, които той ще направи, налага на Общинския съвет длъжността от признателност да се занимае в бъдеще с начина, по който да се увековечи паметта на тоя свой гражданин”!!!
Той умира в дома си на 15 юли 1913 г. Още приживе той лично посочва къде да бъде надгробният му паметник и как да изглежда монумента, като предвижда в завещанието си пари за изграждането му и упълномощава двама души да се погрижат за това след неговата смърт.
По-късно комунистическите бургаски управници причисляват Коджакафалията към чорбаджиите изедници и експлоататори на пролетариата и паметникът му е разрушен, а тленните му останки са пренесени в общите гробища на Бургас и седят там незаровени, без надгробен надпис близо 8 години.
След демократичните промени е внесено предложение за възстановяване на паметника му, а също и за изграждане на нов мемориал, посветен на него. Но засега тази идея все още не е реализирана.
Понасоящем паметник на бургаския благодетел, върху чиито земи днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите „Братя Миладинови", „Лазур", „Зорница", както и близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията, има издигнат само в родното му село Зидарово, както и в двора на новото иновативно прогимназиално училище в центъра на морския град, чийто патрон е Коджакафалията.