Иван Кулин – князът от село Медковец


Иван Кулин – князът от село Медковец
14 Юли 2020, Вторник


Навършиха се 150 години от смъртта на един от организаторите и ръководителите на въстанието на българското население от Северозападна България през 1850 г.

Автор: Атанас Коев

На 12 юли се навършиха 150 години от смъртта на Иван Кулин – видeн деец на национално-освободителното ни движение от 30-те до 70-те години на XIX век; един от организаторите и ръководителите на въстанието на българското население от Северозападна България през 1850 г.

Земният път на бъдещия бунтар започва в село Медковец, днес Монтанска област,  през 1803 г. в родолюбиво и патриотично българско семейство. Още като юноша той става хайдутин, за да мъсти на турския поробител. След това създава своя собствена чета, с която води няколко сражения с османските потери.

В периода 1834-1837 г. Иван Кулин се включва активно в т. нар. Берковско-Пиротски въстания. След като бунтовете са смазани, се завръща в родното си село и е избран за негов кнез. През 1845 г. под негово ръководство е построено и е открито българско училище в Медковец. От 1848 до 1850 г. е назначен за баш кнез на цялата Ломска каза, тъй като се ползва с доверието на турската администрация при събирането на данъците от местното население.

Когато през пролетта на 1850 г. започва подготовката за въстание в Северозападна България, Иван Кулин се включва дейно в това начинание. След началото на бунта става един от неговите водачи. При завързалите се тежки сражения с турския аскер и башибозук е заловен и хвърлен в затвора. Наскоро след това обаче успява да избяга от тъмницата и емигрира – първоначално във Влашко, а след това в Сърбия.

През 1856 г. видният наш революционер се включва в подготовката на т. нар. Димитракиева буна, но, след като тя е разкрита от османските власти, се спасява отново в Румъния, където впоследствие се запознава с Любен Каравелов. Когато през 1867 г. се създава Българският революционен централен комитет (БРЦК) Иван Кулин се присъединява към него и започва активно да му сътрудничи.

В началото на 1867 г. бунтарят от село Медковец заминава за Сърбия, където установява контакти със сръбските власти. Те го насърчават да сформира чета, с която да навлезе в българските земи. Лично сръбският крал Михаил му обещава подкрепата си в това начинание. За целта сърбите доставят 100 белгийски пушки и започва набирането на четници.

Постепенно в град Зайчар се сформира отряд от 160 български бунтари, готови да умрат за свободата на Отечеството. За войвода на четата е избран Иван Кулин, а за военен ръководител Еремия Петров. Четниците получават от родолюбивата българка П. Станкович знамето на Първата българска легия, която тя в продължение на цели пет години грижливо е кътала в дома си.

На 2 юли 1867 г. отрядът, предвождан от Иван Кулин, преминава сръбско-турската граница в местността Иванова ливада. Още в крайграничния район четниците са пресрещнати от многоброен турски аскер. В завързалото се тежко сражение дружината губи десет души, а около четиридесет се разпръскват  в околността.

Вместо обещаната от сърбите допълнителна военна подкрепа в тила на отряда пристига сръбска милиция. За да не последват усложнения на отношенията между Сърбия и Османската империя, сръбските части предлагат на бунтарите да сложат оръжие и да се предадат. Тъй като по-нататъшната борба става безпредметна, войводата Кулин нарежда на четниците да се разоръжат. Така акцията на Зайчарската чета приключва с неуспех.

Кулин обаче не се отчайва от този неуспех и продължава революционната си дейност, сътрудничейки активно на БРЦК, но внезапно умира на 12 юли 1870 г., на 67-годишна възраст, оставяйки трайна диря във възрожденската ни история и в борбите на народа ни срещу османската власт в Северозападна България.


В категории: История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки