Вижте кои са те и с какво са заслужили това почетно звание
Автор: Десант
6 юли бе обявен за официален празник на Поликрайще. Тогава бе учредено и почетното звание „Герой на Поликрайще и България“, което ще се присъжда на личности, проявили храброст, героизъм и саможертва в мирно и военно време, с изключителен принос към населеното място и България, изпълнили дълга си към Родината.
Вече са известни и кои са първите носители на това отличие.
Свещеник Георги Маринов Полуганов – Водач на българското национално Възраждане в Поликрайще, основател на местното училище през 1825 г., спомоществовател на възрожденска книжнина, един от организаторите на възстановяването на Преображенския манастир и на църквата на манастира „Св. Троица“, борец срещу гръцкото духовенство за самостоятелна българска църква, организатор на акция за подпомагане на първото българско читалище в Свищов, създал след Великденската акция на Иларион Макариополски през 1860 г.
Бидейки ръководител на поликрайшкото общинско самоуправление, той установява българския като официален език на училището, църквата и като официален административен език в Поликрайще. 12 години отец Полуганов оглавява автономната поликрайшка църковна община, съществувала до встъпването на Макариополски като първи български Търновски митрополит. Той е член на революционния комитет в Поликрайще на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, на възстановения от Отец Матей Миткалото революционния комитет след гибелта на Апостола и на Тайния революционен комитет в Поликрайще за подготовка и обявяване на Априлското въстаниe през 1876 г.
Свещеникът подпомага морално и материално революционните организации и организира посрещането и укриването на изпратените от Влашко за ръководители на Априлското въстание революционери, ръководени от поп Харитон. По чудо е спасен от обесване при разгрома на въстанието.
Той нееднократно се среща с Левски по комитетски дела, заклет е лично от Дякона в присъствието на Миткалото, на който е личен приятел и един от най-доверените му хора. Повече от 10 години Миткалото намира сигурен пристан в дома му.
Полуганов е една от най-бележитите личности на Поликрайще за всички времена. Ръководил е българско гражданското управление по време на Руско-турската освободителна война, срещал се с княз Черкаски и генерал Анучин, настанявал бежанци от Старозагорските кланета, сътрудничи си тясно с митрополит Методий Кусев.
Свещеникът е и организатор на грандиозни обществени събития: посрещането в Поликрайще на сръбския княз Алексадър Караджорджевич през 1846 г., на Макариополски през 1872 г., на руските освободители и на главнокомандващия на руската армия Великия княз Николай Николаевич и Главната му квартира през 1877 г., на княз Александър Батемберг през 1879 г., на княз Фердинанд през 1887 г., изпращането на княз Дондуков-Корсаков през 1879 г. и др.
Той подпомага морално и материално строителството на новия храм „Св. вмчца Марина“ и участва в освещаването му заедно с митрополит Климент през 1885 г.
Свещеник Христо Попиванов Пендов – Член на революционния комитет в Поликрайще на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, на възстановения от Отец Матей Миткалото революционния комитет и на Тайния революционен комитет в Поликрайще за подготовка и обявяване на Априлското въстаниe през 1876 г., заклет лично от Васил Левски в присъствието на Миткалото, личен приятел на Миткалото, спомоществовател на възрожденска книжнина, подпомагал морално и материално подпомагал строителството на новия храм „Св. вмчца Марина“ и участвал в освещаването му заедно с митрополит Климент през 1885 г.
Генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов – Освободителят на Поликрайще от османско робство на 6 юли 1877 г., командир на Донската казашка бригада от Предния отряд на Руската армия на генерал Гурко.
Генерал-майор Николай Василиевич Курнаков – Освободител на Поликрайще от османско робство на 6 юли 1877 г., на командир на 21-ти Донски казашки полк от Донската казашка бригада на генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов.
Генерал-лейтенант Даниил Василиевич Краснов – Освободител на Поликрайще от османско робство на 6 юли 1877 г., на командир на 26-ти Донски казашки полк от Донската казашка бригада на генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов.
Иван Цвятков Пендов – Председател на революционния комитет в Поликрайще на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, на възстановения от Отец Матей Миткалото революционния комитет след гибелта на Апостола и на Тайния революционен комитет в Поликрайще за подготовка и обявяване на Априлското въстаниe през 1876 г., заклет лично от Васил Левски в присъствието на Миткалото, личен приятел на Миткалото.
Апостолът на свободата намира сигурен подслон в дома му. Отец Пендов е един от организаторите на посрещането и укриването на изпратените от Влашко за ръководители на Априлското въстание революционери, ръководени от поп Харитон. След разгрома на въстанието емигрира във Влашко. Записва се като опълченец в 4-та дружина на Българското опълчение, сражавал се при Стара Загора, Шипка и Шейново, участвал в зимното преминаване на Балкана и в конвоирането на пленената армия на Вейсел паша. Кавалер на 5 руски и български ордена и медала за храброст от Руско-турската война, между които Знакът за отличие на Военния орден “Свети Георги” IV степен и паметен светлобронзов медал, учреден от Н. В. Княз Александър I Батенберг за участието му в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново през 1877 г.
Поборник, активен деец на Опълченското дружество „Шипка“, един от най-уважаваните хора в Поликрайще.
Трифон Атанасов Нейков – Член на Тайния революционен комитет в Поликрайще за подготовка и обявяване на Априлското въстаниe през 1876 г. опълченец от 3-та дружина на Българското опълчение, загинал в битката с армията на Сюлейман паша при Стара Загора на 17 юли 1877 г., удостоен посмъртно Знака за отличие на Военния орден “Свети Георги” IV степен от Руско-турската война.
Тодор Атанасов Нейков – Член на Тайния революционен комитет в Поликрайще за подготовка и обявяване на Априлското въстаниe през 1876 г. Опълченец в 5. дружина, 1. рота, преведен в 1. дружина, 1. рота. Участник в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, сражавал се при Стара Загора, Шипка и Шейново, участвал в зимното преминаване на Балкана и в конвоирането на пленената армия на Вейсел паша, поборник, активен деец на Опълченското дружество „Шипка“. Той също е един от най-уважаваните хора в Поликрайще.
Почетните звания на удостоените ще бъдат връчени на техните потомци на специална церемония по време на честванията на 195-годишнината на местното училище през есента.