При Кирил Старцев Русе изживява своя Златен век


При Кирил Старцев Русе изживява своя Златен век
03 Юли 2020, Петък


Навършват се 125 години от рождението на този виден градител

Автор: Огнян Стамболиев

От 15 февруари 1878 г. до днес - за близо 140 години, Русе са управлявали за по-дълго или за по-кратко,  успешно или неуспешно, 63 градоначалници от различни партии и коалиции. Но ако попитате русенци кой от тях е бил най-добрият, всеки ще ви отговори: Кирил Старцев - четиридесетият по ред кмет на дунавския град.

Той е сред малцината наистина способни и безупречно честни кметове в цялата досегашна история на България. Живял е през 30-те години на миналия век - един успешен, стабилен период на Царство България, по-точно веднага след 19 май 1934 г., преврата на Политическия кръг „Звено”, до следващия преврат – фаталния 9 септември 1944 г.

През тези десет години инженер Кирил Старцев неуморно, вдъхновено строи и благоустроява Русе, придаваки му още по-съвременен европейски облик. Градът на 100-те първи неща в България, който до Първата световна война е най-развитият и европейски у нас, успява да запази водещото си място по много показатели.

Но кой е  Кирил Старцев? Роден е преди 125 години, на 2 януари 1895 г. в стар възрожденски род в балканския Белоградчик. Там баща му, капитан Васил Старцев, служи в армията, докато през 1902 г. е преместен  на служба в прочутия Пети пехотен дунавски полк в Русе. Тук Кирил Старцев има шанса да учи в класическия отдел на едно от най-престижните български училища – Първа мъжка гимназия „Княз Борис” (същата, в която учителят по френски Стоян Михайловски създава химна „Върви, народе, възродени”). Завършва  с пълно отличие и златен медал и по повеля на баща си, постъпва във Военното училище в столицата през 1916 г. 



В Първата световна война взима участие като пилот в Първото българско аеропланно отделение.  През вече мирната 1919 г. се уволнява с чин „поручик” и преминава в запаса. Влече го силно строителството и затова отива в Лозана, Швейцария, където през 1922 г. се дипломира успешно като инженер- строител. Там овладява добре двата основни европейски езици от онова време – френския и немския, което ще му отваря много врати.

Завърнал се в Русе, Старцев става районен инженер в Дирекцията за строителство на пътища, железопътни линии и мостове. През 1934 г. е номиниран за шеф на отдела по водите в България при Министерството на земеделието и държавните имоти.  Не членува в политическа партия, но като симпатизант на Кръга „Звено”, бива назначен, без изборна кампания, от Кимон Георгиев за кмет на Русе. И това е големият шанс на града.

На 39 години, преизпълнен с идеи, сили и енергия, започва много смело и мащабно да строи, да преустроява, да модернизира. През 1934 г. започва строителството на една от най-красивите и големи административни сгради у нас - Съдебната палата, украсена с фигури на големия Любомир Далчев. За тази цел той преустроява централния площад „Свобода” с прочутия паметник на Арнолдо  Дзоки, облагородява чувствително района, Градската градина. Също и стария централен площад („Батенберг”). Построява най-модерната тогава сграда за градски хали и площада около нея.



То благоустроява не само центъра и главните улици („Александровска”, „Борисова”, „Николаевска”, „Цар Освободител”), но и много от второстепенните. Голяма част от града се канализира, построява се голяма обществена баня, модерно оборудвана кланица, изграждат се няколко парка и нови кина. Придунавският булевард се обновява с твърда настилка, поставят се тротоари и парапет, построява се т.нар. Мост на въздишките, превърнал се в любимо място за влюбените двойки в града. Разширява се електроснабдяването, поддържа се модерно водоснабдяване и канализация. В крайните квартали се прокарва вода и канализация, правят се  тротоари,  монтира се улично осветление. 

През 1935 г. се открива Българското дунавско параходство (сега БРП). Чрез речния флот през 1936 г. през пристанище Русе е отчетен най-големият внос в страната. Русе и Гюргево се свързват с редовна фериботна връзка, което свързва града и страната ни с Букурещ и Румъния.  По негов проект е издигната и Речната гара.

Построяват се и няколко нови училища: „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, обновяват се стари,  откриват се читалищни сгради.

Като почитател на театъра Старцев отпуска средства за Драматичния театър на Русе, по негово време един от водещите в страната. При неговото управление в града на Дунава има модерна градска болница, няколко здравни служби и поликлиники, както и ред нови училища: френско, немско, търговско, мебелно, шивашко, техническо...

Заради размаха, с който работи, лидерските му качества и богатата европейска култура е избран за председател на Съюза на българските градове, а централната власт го изпраща като кмет „назаем“ в Добрич, за да предаде управленския си опит във върнатата ни след Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа. 

Той работи и за Силистра. Кмет „назаем“ се повтаря и през 1942 г. във Видин, след голямото наводнение в града и мерките за възстановяването му.

През превратната 1944 г. Кирил Старцев е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. новата власт го уволнява, въпреки качествата му. Но все пак, опитът му е ценен и за това го назначават  за шеф на водния синдикат „Русенски Лом“. През 1956 г., по време на терора, предизвикан от „унгарските събития”, за „благодарност” към заслугите му за Русе и България, другарите го изпращат в... концлагера „Белене”. Цели три години (1956- 1959) той е в този ад. Едва оцелява.

Завръща се вече болен. Властта „великодушно” го „помилва” и му позволява да работи като инженер- проектант в градската проектантска организация. Все пак, опитът му е бил голям и нужен, а специалистите като него са били рядкост! Но, въпреки силното му желание да продължи да работи, да твори за любимия Русе,  здравето му е съвсем разклатено и на 12 декември 1962 г. Кирил Старцев напусна този свят, за да остане в сърцето на русенци, на които е дал толкова много, повече от мнозина други преди него и след него...

Днес една от улиците в центъра носи неговото име. Но мисля, че той заслужава и паметник. По ирония на съдбата единствена биографична книга за него е написана от преподавател по история на БКП в Русенския университет.


В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки