Генерал Кръстю Маринов – спасителят на Видинската крепост


Генерал Кръстю Маринов – спасителят на Видинската крепост
23 Юни 2020, Вторник


На 24 юни се навършват 165 години от рождението на този изявен български военен деец на Царство България

Автор: Атанас Коев

На 24 юни се навършват 165 години от рождението на ген. Кръстю Маринов –  един от изявените български военни дейци на Царство България, достигнал до званието генерал-майор от нашата армия.

Той започва житейския си път в село Голямо Конаре (дн. град Съединение) на 24 юни 1855 г. в родолюбиво семейство. Още от малък е възпитан да обича всичко българско и да мрази турския поробител. Първоначално момчето учи в родното си село, а след това в Пловдивската мъжка гимназия, като с нескрит интерис следи борбите н народа ни слещу османското владичество.

Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.) Кръстю Маринов веднага се записва в редовете на Българското опълчение. Той е включен в състава на Десета опълченска дружина и с нея поема по бойните полета. Отличава се в ожесточените сражения с турския аскер при Стара Загора, Шипка и Шейново.

След освобождението на България от турско робство младият боец постъпва в новооткритото Военно училище в София. Завършва го през 1879 г. и е произведен в първо офицерско звание – подпоручик, като се отправя за Източна Румелия и постъпва в редовете на източнорумелийската милиция.

В периода 1880-1881 г. е адютант на генерал-губернатора на автономната област, а на 9 юли 1881 г. е произведен в поручик. Веднага след това той е назначен за помощник на военния прокурор в Щаба на милицията в града на тепетата. През 1884 г. е вече капитан, като последователно е ротен командир в Бургас и в Казанлък, проявявайки се като стриктен и талантлив военноначалник.

Три дни след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на 9 септември 1885 г. капитан Маринов е назначен за командир на Пета казанлъшка дружина от Ямболския отряд. На този пост остава за кратко, тъй като след избухването на Сръбско-българската война (1885 г.) е поставен начело на Шейновския отряд. С него той се сражава геройски на Сливнишката позиция, при устието на река Луковица.

По-късно с отряда си участва при овладяването на Пирот, проявявайки се като смел и находчив командир. Тези му качества са забелязани от командването на българската армия и в края на войната, на 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на Шипченския пехотен полк.

В периода 1886-1912 г. Кръстю Маринов служи последователно в Четвърти пеши плевенски полк и в Шести търновски полк. Когато избухва Балканската война (1912-1913 г.) е назначен за началник на Шеста дивизионна област, с център град Видин.

По време на Междусъюзническата война е комендант на Видинската крепост и успешно ръководи отбраната й срещу сръбските нашественици. След края на войната се демобилизира  и напуска редовете на българската армия, минавайки в запаса.

Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София, като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за полагане основите на българската армия. Преживе, за храбростта и командирските умения проявени от него е награден със следните ордени: „За храброст“-3 и 4 степен, 2-ри клас и „Свети Александър“-2, 3 и 4 степен.

Днес признателното потомство, в чест на видния наш генерал е преименувало видинското село Мусумане, където са се водили основните сражения със сърбите, на Генерал Мариново. В центъра на населеното място е издигнат и негов бюст-паметник. Монумент на генерала има издигнат и във Видин, тъй като с дейността си той допринася много за успешната защита и спасяването на града от сръбска окупация по време на Междусъюзническата война през 1913 г.


В категории: Новини , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки